Решение № 217 от 11.11.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Монтана, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251630200701 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-0996-000756/17.06.2025 г. на Началника на РУ М. на К. М. В. от гр. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал К. М.

В. от гр. С., който чрез процесуалния си представител, обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност и неясноснота на описаното нарушение, като излага конкретни доводи. Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В условията на алтернативност – моли съда да отмени същото в частта относно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“. В съдебно заседание не се явява.

Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА досежно алтернативното искане за частична отмяна на НП.

С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят К. М. В. от гр.

С. е наказан, за това, че на 06.04.2025г. в 14.10 часа, в община М., в село Г. В., по ул. „П.“ управлявал мотоциклет „И.“ – син на цвят, без поставена регистрационна табела на определеното за целта място и с рама № ХХХХХ.

На 06.04.2025 г. полицейските служители от Участък „О.“ при РУ-М. – И. И. и В. М. се намирали на територията на село Г. В., общ. М., когато забелязали двИ.ещ се мотоциклет без поставен регистрационен номер.

Последват мотоциклета и подават сигнал със стоп - палка за извършване на проверка. По време на проверката, след установяване на водача, полицейските служители направили справка в системата им, като установили, че водачът няма никаква правоспособност за управление на МПС, като не представил и свидетелство за управление на МПС.

След извършената проверка на жалбоподателят бил съставен АУАН, № АД615869 от 06.04.2025 г. за това, че управлява ППС без да е правоспособен водач – нарушение по чл. 150 от ЗДвП. От същата дата бил съставен и АУАН, серия АД, № 756 за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. При предявяването на акта серия АД, № 756, жалбоподателят не направил възражения по констатациите, поради което в графата било вписано, че няма възражения.

Началник на РУ М. в качеството си на АНО след запознаване с цялата преписка и АУАН счел нарушението за безспорно установено, поради което издал атакуваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на гласните и писмени доказателства, събрани в хода на въззивното производство.

Настоящият съдебен състав кредитира материалите по преписката, които кореспондират и със свидетелските показания на двамата полицейски служители, като следва да даде вяра на показанията им досежно мястото, начина, по който сочат, че се е реализирала процедурата по съставяне на акта 2 и констатираната неправоспособност на водача.

В жалбата си административнонаказаният развива доводи, че НП е незаконосъобразно, тъй като АНО наложил наказание при неясно описание на нарушението и лишил водача от право да управлява МПС без към момента на деянието същият да е притежавал такова право.

Настоящият съдебен състав счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при описанието на нарушението. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Въззивният съд служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, чл.43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът установи, че както АУАН, така и НП съдържат в цялост всички изискуеми се реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП също е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед. Както акта, така и атакуваното НП са издадени въз основа на годни доказателствени средства, събрани по надлежния ред, като АНО правилно е достигнал до извод за съставомерност на нарушението на правилата за движение, разписани в чл.

140, ал 1 от ЗДвП.

След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и кумулативно с това „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

При определяне размера на административното наказание „глоба“, съдът намира, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е съобразил тежестта на разглежданото нарушение, както и дисциплинарното минало на нарушителя и е определил наказание в размер на минимума, поради което съдът намира издаденото НП в тази му част за 3 законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното НП следва да бъде отменено по отношение на наложеното на жалбоподателя В. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, тъй като АНО не съобразил обстоятелството, че се касае за нарушител, който е неправоспособен водач, т.е. не притежава свидетелство за управление на МПС. Последното обуславя отмяна на обжалвано наказателно постановление, в частта относно това наказание.

Безспорно установено е, че В. не е притежавал правоспособност към момента на извършване на нарушението – 06.04.2025 г. Видно от справка за нарушител/водач /л. 18 от делото/, СУМПС на водача е било издадено на 26.06.2025г., като изпитът за правоспособност жалбоподателят е издържал на 17.06.2025 г., съгласно Протокол № **** от същата дата за категория В, М.

Видно от съставения АУАН, нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, за което едно от кумулативно предвидените наказания е „лишаване от право да управлява МПС“, е извършено на 06.04.2025 г., а процесното НП, с което се санкционира нарушението, е издадено на 17.06.2025 г. Тоест към датата на извършване на нарушението, административнонаказаният не е бил правоспособен водач, не е притежавал СУМПС за нито една от предвидените в закона категории.

Въззивният съд намира, че при санкционирането на водача за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, АНО неправилно приложил санкционна разпоредба по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, като не отчел факта, че жалбоподателят е бил неправоспособен водач, за да му бъде наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Макар и при кумулативно предвидени наказания, АНО е следвало да съблюдава за предпоставките за налагане на всяко едно от наказанията поотделно и в съвкупност. Наказаният В. изначално към 06.04.2025г. не е бил придобил по установения в закона ред правоспособност за управление на МПС и следователно не може да бъде лишен от права, каквито не притежава към момента на извършване на нарушението.

Наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство се налага на правоспособните водачи, на притежаващите свидетелство за управление, макар и не от същата категория, и на водачи, които временно са били лишени от това право, защото последните поначало не са го загубили, а 4 временно им е било забранено да го упражняват. /В този смисъл Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС/.

С оглед горните съображения, РС М. намира, че наказателното постановление в санкционната си част по отношение на кумулативно наложеното наказание по чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца следва да бъде отменено като неправилно, а по отношение на наказанието „глоба“ в размер 200 лева – да се потвърди.

В хода на производството не са претендирани разноски, поради което настоящият съдът не се произнася по тях.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН Районен съд - М.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0996-000756/17.26.2025 г. на Началника на РУ М. срещу К. М. В. от гр. С., обл. С., В ЧАСТТА, с която на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца“ и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-М. в 14дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5