Решение № 803 от 05.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20231100900233 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

То е образувано по искова молба с вх. № 9308/01.02.2023 г. /депозирана по пощата на 30.01.2023 г./, която е подадена от ищеца „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД, с ЕИК 130026354, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Сердика“, ул. *********, срещу ЕТ „К.К.“ – в несъстоятелност, с ЕИК 128513530, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Люлин“, ж.к. „*********, като с нея са предявени за разглеждане при условията на обективно и кумулативно съединяване искове при квалификацията на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване съществуването на приети, но впоследствие изключени или с променен ред на удовлетворяване по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ парични вземания описани по вид, размер и период в ИМ и молбауточнение от 21.04.2023 г.

В исковата молба се посочва, че с Решение № 1020 от 26.08.2022 г. в пределите на образуваното т.д. № 2725/2021 г. по описа на СГС е обявена неплатежоспособността на ЕТ „К.К.“ с приета начална дата – 31.12.2018 г., спрямо ЕТ е открито производство по несъстоятелност, ЕТ е обявен в несъстоятелност, а така също е постановена обща възбрана и запор върху неговото имущество, дейността му е прекратена, ЕТ е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото му, съответно е постановено започване осребряване на същото и неговото разпределение. В качеството си на кредитор „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД сочи да е предявил своевременно в срока по чл. 685 ТЗ за приемане вземанията, с които разполага към ЕТ „К.К.“, като е извършил това действие пред назначения на несъстоятелния търговец синдик с писмено изявление на 23.09.2022 г. Съгласно съставения от синдика списък на приетите вземания на кредиторите на ЕТ „К.К.“ /н./ предявени в сроковете по чл.

685, ал. 1 ТЗ се установява, че вземанията предявени от ищца „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД са включени в него в пълните им предявени размери и при поисканите привилегии по чл. 722 ТЗ. Допълва се, че в срока по чл. 690 ТЗ списъкът в 1 частта му третираща вземанията на „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД е бил оспорен от длъжника по реда на чл. 690 ТЗ пред съда по несъстоятелността. С определение от 13.01.2023 г., което е обявено на 16.01.2023 г. по партидата на длъжника - ЕТ „К.К.“ /н./ съдът по несъстоятелността е допуснал промяна в изготвения от синдика списък на приетите вземания предявени от кредиторите в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в т.ч. една част от приетите вземания на ищеца били изключени, а за друга част била извършена промяна в реда на удовлетворяване /променен е статута им от обезпечени на необезпечени/. С тези изменения коментирания списък е одобрен от съда по несъстоятелността с цитираното определение постановено на основание чл.

692, ал. 4 ТЗ.

Дружеството-ищец извежда легитимацията си на кредитор при твърдения, че на 06.06.2016 г., 26.10.2016 г. и 27.11.2018 г. между ЕТ „К.К.“ и „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са били сключени три договора за банков кредит, с които в полза на ответния ЕТ са предоставени под формата на кредити парични средства при уговорени условия за начина на тяхното погасяване и лихвата дължима за ползването им през уговорения период на отпускане. На 31.10.2019 г. между „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД и „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД се сключил договор за прехвърляне на вземания, като по силата на същия ищецът придобил вземанията на банката към кредитополучателя ЕТ „К.К.“. Ответникът-длъжник по прехвърлените вземания бил надлежно уведомен за извършената цесия по реда на чл.

99, ал. 3 ЗЗД на датата – 31.10.2019 г. Предмет на прехвърлянето с цитирания договор за цесия от 31.10.2019 г. включвал дължимите непогасени суми по отпуснатите на ответника кредити, ведно с уговорените договорни лихви за ползването на кредитните средства. Размерът на договорните лихви се поддържа да е посочен изрично в погасителния план изготвен и съставляващ неразделна част от всеки от сключените договори.

Предвид изложените материални предпоставки за възникване на поддържаните от ищеца вземания, същият прави и следните конкретни фактически твърдения относно тяхното съществуване, размер и привилегия :

Относно съществуването на вземане в размер на сумата от 41 619,30 лв. очертано, като част от договорна лихва следваща се по договор № 2 от 26.10.2016 г. за периода от 27.08.2022 г. до 04.10.2026 г. от ищеца се настоява, че той е придобил и станал носител на така възникналото парично вземане, за което се поддържа, че е уговорено по правилото на чл. 430, ал. 2 ТЗ, като същото има характера на цена за ползването на предоставените под формата на кредит парични средства за периода на тяхното използване. Това, че изплащането на това възнаграждение за ползване на кредитния ресурс е уговорено между страните да става на части /вноски по погасителния план/, а не наведнъж не променя това, че възнаграждението отнапред е определено, като плащането му е разделено на части, както е направено и със задължението за главница – предоставения под формата на парични средства кредит в размер на 400 000 евро.

Този начин на уговаряне създава за кредитора вземане спрямо длъжника, което подлежи на изплащане в цялост, а в хипотеза на допуснато неизпълнение по договора за кредит /неплащане на вноска – главница или лихва/ се стига и до настъпване на предсрочна изискуемост на главницата и договорната лихва, като без значение тук са падежите уговорени в договора. Предвид това, че след прехвърляне на вземанията по договора от 26.10.2016 г. длъжникът - ЕТ „К.К.“ е допуснал именно такова неизпълнение към новия кредитор се стигало до автоматична предсрочна изискуемост, както на целия размер на отпуснатия кредитор, така и на целия размер на уговорената лихва за неговото използване. Ако все пак се приеме, че предсрочната изискуемост няма как да настъпи при условията на автоматичност, то от ищеца се настоява това да е станало с надлежно уведомяване на длъжника от негова страна, чрез изпращане на 2 имейл на 15.11.2021 г., а на по-късен етап и чрез писмо доставено му чрез пощенски оператор. Ако все пак тези способи не се възприемат за надлежно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по договора от 26.10.2016 г., то подаването на молбата по чл. 625 ТЗ срещу длъжника - ЕТ „К.К.“ следва да се разглежда да има и функцията на уведомление за такава предсрочна изискуемост. На допълнително основание изискуемост на пълния размер на задълженията произтичащи от договора сключен на 26.10.2016 г. следва и от прякото приложение на нормата на чл. 617, ал. 4 ТЗ, която предвижда, че всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяването му в несъстоятелност – тоест от 26.08.2022 г. Относно размера на частта от вземането за договорна лихва, за което се иска установяване по реда на чл. 694 ТЗ ищецът излага, че общия размер на договорното вземане за възнаградителна лихва, което е предвидено да се плаща на части в периода 01.11.2019 г. - 04.10.2026 г. възлиза на сумата от 35 749,74 евро, което има паричен еквивалент от 69 920,41 лв., а сумата от 41 619,30 лв. е частта от договорната лихва, която е уговорено да се дължи за ползване на вземането за периода от 27.08.2022 г. до 04.10.2026 г.

Относно съществуването на вземане в размер на сумата от 18 937,03 лв. от ищеца се поддържа, че същото има за източник сключен между ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД и ЕТ „К.К.“ неформален договор за заем от 30.09.2019 г.

Твърди се, че на посочената дата от ищеца в полза на ответния длъжник е била предоставена в заем сумата от 9 682,35 евро, която е била с предназначение ЕТ да я използва за да погаси свои парични задължения по договор от 06.06.2016 г. сключен с „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. При условията на евентуалност ако се приеме, че вземане с подобно основание не е налице за ищеца-кредитор, то същият иска сумата да му се признае за установено, че съществува на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване.

Относно съществуването на вземане в размер на сумата от 16 308,78 лв. от ищеца се поддържа, че същото има за източник сключен между „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД и ЕТ „К.К.“ неформален договор за заем от 04.10.2019 г.

Твърди се, че на посочената дата от ищеца в полза на ответника е бил предоставена в заем сумата от 8 338,55 евро, като предоставянето на заема е станало не чрез директното предаване на сумата в полза на ответния ЕТ, а чрез плащане на негово задължение към „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД по договор 2 и договор 3, което е било успешно погасено. Сочи се, че това плащане е станало в полза на овластено от ответника лице – банката да получи плащане на сумата по заема. Ако това основание не бъде възприето от съда, то се настоява, че правейки плащането на сумата от 8 338,55 евро „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД е встъпил в правата на „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД спрямо длъжника - ЕТ „К.К.“ още повече, че това изпълнение е било уговорено да се извърши, като насрещна престация по договора за цесия от 31.10.2019 г. и така отново е придобил качеството на кредитор произтичащо от договорите за кредит, които по правната си природа представляват договори за заем. При условията на евентуалност ако се приеме, че вземане с подобно основание не е налице за ищеца-кредитор, то същият иска сумата да му се признае за установено, че съществува на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване.

Относно съществуването на вземане в размер на сумата от 10 146,74 лв. от ищеца се поддържа, че същото има за източник сключен между „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД и ЕТ „К.К.“ неформален договор за заем от 09.10.2019 г.

Твърди се, че на посочената дата от ищеца в полза на ответника е бил предоставена в заем сумата от 5 187,95 евро, като предоставянето на заема е станало не чрез директното предаване на сумата в полза на ответния ЕТ, а чрез плащане на негово 3 задължение към „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД по договор 2 и договор 3, което е било успешно погасено. Сочи се, че това плащане е станало в полза на овластено от ответника лице – банката да получи плащане на сумата по заема. Ако това основание не бъде възприето от съда, то се настоява, че правейки плащането на сумата от 8 338,55 евро „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД е встъпил в правата на „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД спрямо длъжника - ЕТ „К.К.“ още повече, че това изпълнение е било уговорено да се извърши, като насрещна престация по договора за цесия от 31.10.2019 г. и така отново е придобил качеството на кредитор произтичащо от договорите за кредит, които по правната си природа представляват договори за заем. При условията на евентуалност ако се приеме, че вземане с подобно основание не е налице за ищеца-кредитор, то същият иска сумата да му се признае за установено, че съществува на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване.

Относно съществуването на вземанията имащи за източник непозволено увреждане, а именно : 14 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и процесуално представителство в производството за издаване на заповед за изпълнение, което е образувано във връзка със събиране на част от вземанията по договорите за кредит, прехвърлени с договора за цесия; 15 957,22 лв. – заплатена държавна такса в производство за издаване на заповед за изпълнение, което е образувано във връзка със събиране на част от вземанията по договорите за кредит, прехвърлени с договора за цесия; 4 800 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и процесуално представителство в производството по обжалване разпореждане на отказ за издаване на заповед за изпълнение, което е образувано във връзка със събиране на част от вземанията по договорите за кредит, прехвърлени с договора за цесия; и 7 988,61 лв. – заплатена държавна такса за обжалване разпореждане на отказ за издаване на заповед за изпълнение, което е образувано във връзка със събиране на част от вземанията по договорите за кредит, прехвърлени с договора за цесия. Всички тези вземания са възникнали с оглед направени от ищеца разноски за провеждането на заповедно производство срещу длъжника, поради неизпълнение на задължения за заплащане на суми произтичащи от договорите за кредит, правата по които са придобити от ищеца. Това, че липсва влязъл в съдебен акт, с който тези вземания биват присъдени в полза на кредитора под формата на разноски се изтъква, че е по причина настъпилото по реда на чл. 637, ал. 1 ТЗ спиране на производството по делото, в което тези разноски са били направени, което означава, че единствената възможност ищецът да получи възстановяване на направените от него разноски, поради недобросъвестното поведение на ответника е в пределите на производството по несъстоятелност провеждано спрямо него. Настоява се, че тези разноски съставляват вреди за ответника, поради което същият следва да ги понесе, поради това, че е станал причина за тяхната направа.