Решение № 4747 от 30.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4747 гр. Варна, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110102465 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „А. Б. Б.“ ЕООД твърди, че между „С. к.“ ООД и ответника И.

В. Д. е сключен Договор за паричен заем № 219006 от 04.10.2018 г., изменен с Анекс от 07.01.2019 г., по силата на който последният е получил сума в размер на 500 лева. Същата следвало да бъде върната чрез една вноска в размер от 688 лева с падеж 07.02.2019 г. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Съгласно чл. 31, ал. 3 от Общите условия по договора за кредит длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е съобразен с повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК. Уточнява, че същият е сключен по електронен път съобразно правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като при сключването му на ответника е представена изискуемата по закон информация. В случай че съдът не приеме, че договорът е сключен по електронен път, поддържа, че същият следва да се счита сключен с предоставяне на заемната сума.

Ищецът твърди, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за заем, като по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., „С. к.“ ООД е прехвърлило вземанията си на „А. Б. Б.“ ЕООД. Заявява, че ответникът е уведомен за цесията на посочения 1 от него настоящ адрес, както и чрез СМС на посочения от него телефонен номер. В условията на евентуалност поддържа, че същият следва да се счита за редовно уведомен за прехвърлянето на вземанията с връчването на препис от исковата молба.

Уточнява, че за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. законна лихва за забава по договора за кредит не е била начислявана в съответствие с чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.

Отправя искане до съда за приемане за установено, че И. В. Д. дължи на „А. Б. Б.“ ЕООД следните суми:

1) сумата от 500 лева – главница по Договор за паричен заем № 219006 от 04.10.2018 г., изменен с Анекс от 07.01.2019 г., сключен между „С. к.“ ООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.08.2023 г. до окончателно изплащане на задължението;

2) сумата от 16.69 лева – договорна лихва, начислена по договора за кредит за периода от 07.01.2019 г. до 07.02.2019 г.;

3) сумата от 86.23 лева – обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за периода от 07.02.2019 г. до 18.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 11050/2023 г. по описа на ВРС.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Поддържа, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес, тъй като не са налице договорни отношения между страните по делото, а от съдържанието на договора за цесия не става ясно дали вземанията по процесния договор за кредит са предмет на същия.

В случай че съдът намери за неоснователно възражението за недопустимост на производството, счита, че гореизложените съображения обуславят неоснователност на исковете.

Наред с изложеното счита, че липсват доказателства ответникът да е уведомен за извършената цесия, във връзка с което възразява, че прехвърлянето няма действие спрямо него.

Сочи, че липсват доказателства за обявяване на вземането за изискуемо, както и за началната дата на претендираните лихви.

Оспорва исковете по размер, като счита, че не става ясно как е формиран.

Поддържа, че както кредитодателят, така и цесионерът са в забава.

Навежда доводи, че изложените в исковата молба твърдения не са 2 подкрепени от доказателства. Оспорва сключването на договор за паричен заем и анекс към него. Заявява, че дори същият да е сключен от разстояние, същият следва да бъде изпратен по куриер и подписан за потвърждаване и да бъде подписан по електронен път с квалифициран електронен подпис. Сочи, че представените с исковата молба общи условия на „С. к.“ ООД нито са подписани от заемополучателя, нито са му били представени. Оспорва ответникът да е подписал Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и да е получил погасителен план. Оспорва действителното предоставяне на сумата по кредита.

Прави възражение за нищожност на процесния договор на основание чл.

26 ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.

Прави възражение за недължимост на претендираните суми, а в условията на евентуалност – за погасяването им по давност с изтичане на тригодишен давностен срок, като се позовава на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч. гр. д. № 11050 по описа за 2023 г. на ВРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за гореописаните вземания, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителни искове за вземанията си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от предявяване на исковете и същите са допустими.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на исковете поради липсата на активна процесуална легитимация на ищеца.

Процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца относно спорното право, както същото е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. От наведените от ищцовото дружество твърдения, а именно – че ответникът дължи суми по сключен със „С. к.“ ООД договор за кредит, вземанията по който са цедирани на „А. Б. Б.“ ЕООД, може да се заключи, че дружеството е активно процесуално легитимирано.

Обстоятелството дали така наведените твърдения се потвърждават от представените по делото доказателства касае основателността на исковете, а не тяхната допустимост.

За да бъдат уважени предявените искове, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало облигационно отношение между И. В. Д. и „С. к.“ ООД по Договор за паричен заем № 219006 от 04.10.2018 г., изменен с Анекс от 07.01.2019 г.; 2) реалното предоставяне на заемната сума от 500 лева; 3) наличието на валидно сключен договор за цесия между „С. к.“ ООД и ищеца, предмет на който са вземанията по процесния договор за потребителски 3 кредит; 4) съобщаването на цесията на ответника; 5) настъпването на крайния срок за изпълнение на договора за потребителски кредит.

По делото не се установяват първата и втората от горепосочените материалноправни предпоставки. Наведените с исковата молба твърдения за сключване на договора по електронен път не са подкрепени с доказателства – в рамките и на заповедното, и на исковото производство са представени екземпляри от договора за кредит и анекса към него в обикновена писмена форма, без положени подписи. Същевременно, приложеният лог файл /л. 23 от делото/ съставлява едностранно съставен от кредитодателя документ, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила и сам по себе си не е достатъчен, за да се установи спазването на предвидения в закона и общите условия на кредитната институция ред за дистанционно сключване на договора и усвояването на заемната сума. Ответникът, въпреки разпределената му доказателствена тежест, не е ангажирал други доказателства в тази връзка, в т. ч. изготвянето на съдебно-техническа или съдебно-счетоводна експертиза.

Предвид така изложените съображения настоящият съдебен състав намира предявените искове за неоснователни, поради което и същите следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като не е отправено подобно искане.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, срещу И. В. Д., ЕГН **********, от гр. *******, искове за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 500 /петстотин/ лева – главница по Договор за паричен заем № 219006 от 04.10.2018 г., изменен с Анекс от 07.01.2019 г., сключен между „С. к.“ ООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.08.2023 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 16.69 лева /шестнадесет лева и шестдесет и девет стотинки/ – договорна лихва, начислена по договора за кредит за периода от 07.01.2019 г. до 07.02.2019 г.; сумата от 86.23 лева /осемдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/ – обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за периода от 07.02.2019 г. до 18.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 11050/2023 г. по описа на ВРС.

4

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5