Определение № 14485 от 16.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 23464/2024
- Вид
- Определение № 14485
- Подписан
- 16.04.2026
- В сила
- 16.04.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14485 гр. София, 16.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110123464 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Е. Т. Д. дължи на „Ю.Б. АД сумата от 730.74 евро (1429.21 лева), представляваща непогасена част от задължение за връщане на предоставена в заем сума по силата на Договор за кредит № CREX-17759091/25.03.2020г., сключен между Е. Т. Д. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, действало чрез клона си „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.- клон България“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2021г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 284.93 евро (557.27 лева), представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.05.2020г. до 01.04.2022г., както и сумата от 65.01 евро (127.15 лева), представляваща обезщетение за забава за периода от 01.06.2020г. до 16.04.2021г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 25506/2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Наред с това, с исковата молба в условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за същите суми и на същото основание.
Ищецът твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, действало чрез клона си „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.- клон България“, и ответника Е. Т. Д. бил сключен Договор за кредит № CREX-17759091/25.03.2020г., по силата на който на последния бил предоставен паричен заем под формата на т. нар. стоков кредит за закупуването на стока, чиято цена била преведена директно в полза на продавача- т. нар.
„упълномощен търговски партньор“. Заетата сума, както и уговорената възнаградителна лихва за ползването й следвало да бъдат върнати от заемателя на 24 месечни вноски в размер на по 82.77 всяка. Наред с това, в чл. 3 от договора било уговорено, че в случай на забава при изпълнението на паричните задължения на кредитополучателя същият дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноски, както и че вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, което условие в случая настъпило на 01.06.2020г., тъй като ответникът не извършил плащане за погасяване на което и да е свое задължение. С оглед на това на 15.10.2020г. до последния било изпратено уведомление за предсрочна изискуемост на вземанията на заемодателя. При тези съображения и поддържайки, че търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.- клон България“ било прехвърлено в полза на „Ю.Б. АД по силата на договор от 31.05.2023г., последното претендира да е носител на процесните вземания, като претендира и разноските за заповедното и за исковото производства.
1
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват от името на ответника с довод, че „Ю.Б. АД не е надлежна страна, доколкото прехвърлянето на търговското предприятие на клона на чуждестранното юридическо лице не обосновава хипотеза на чл. 227 ГПК, като изрично от името на ответника е заявено несъгласие за заместване на праводателя от приобретателя. Независимо от това, оспорва се доказаността по делото кредиторът по процесния договор за паричен заем да е изпълнил задължението си да предаде заетата сума в полза на кредитополучателя, като се оспорва в тази връзка доказателствената стойност на представените с исковата молба доказателства. Изложени са съображения за недоказаност и на обявяването на предсрочната изискуемост на вземанията на заемателя по процесното заемно правоотношение, както и на допуснато от заемателя неизпълнение на задълженията му по договора за кредит.
На първо място, следва да се изясни, че извършеното в хода на производството- след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК и след издаването на същата в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, действало чрез клона си „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.- клон България“, прехвърляне на част от търговското предприятие на чуждестранното юридическо лице- на дейността, осъществявана чрез клона му в Република България, в която е включено и процесното съглашение, представлява хипотеза на прехвърляне на спорното материално право в хода на процеса по смисъла на нормата на чл. 226, ал. 1 ГПК, доколкото се прехвърля само част от съвкупността от права, задължения и фактически отношения, формиращи търговското предприятие на чуждестранното юридическо лице- кредитор по процесния договор, като същото продължава да съществува като правен субект. Ето защо и съобразно посочената разпоредба на чл. 226, ал. 1 ГПК производството по делото- при липса на съгласие за заместване на праводателя от правоприемника, който в случая е встъпил в процеса, производството по делото следва да продължи своя ход между първоначалните страни. Поради това и считайки това за най- целесъобразно, на „Ю.Б. АД следва да бъде указано в определен от съда срок да се снабди и да представи по делото пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, с което е упълномощен да представлява същото в производствата по дела, източник на вземанията по които са правоотноошения, по които чуждестранният търговец е участвал чрез вече заличения свой клон в Република България, съображения в какъвто смисъл са изложени и в определение № 1046 от 1.04.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2806/2024 г., II т. о., ТК, както и в решение № 50005 от 21.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1950/2022 г., II т. о., ТК.
Независимо от това и за процесуална икономия следва да бъде изготвен проект за доклад по делото, като същото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи осъществяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки: 1/ съществуване на действителен договор за предоставяне на паричен заем, сключен между ответника и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, чието съдържание включва задължение на ответника като кредитополучател да върне заетата сума при сочените от ищеца условия и срок, вкл. задължения за заплащане на възнаградителна лихва и обезщетение за забава; 2/ реално предоставяне на уговорената парична сума в полза на заемателя; 3/ настъпване на изискуемостта на вземанията по договора.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи заплащането на процесните суми, за което не се сочат доказателства, но и не се излагат твърдения.
Представените с исковата молба документи следва да бъдат допуснати за събиране 2 като писмени доказателства по делото, доколкото се явяват относими към спорния предмет на делото и необходими за изясняването му, като по доказателствената стойност на същите съдът дължи произнасяне с крайния съдебен акт по съществото на правния спор.
Без уважение като необосновно следва да бъде оставено искането от името на ответника за задължаване на ищеца да представи по делото оригиналите на представените с исковата молба документи.
Към делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 25506/2021г. по описа на СРС, 54 състав.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на „Ю.Б. АД в срок до първото по делото открито съдебно заседание да се снабди с и да представи по делото пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, с което е упълномощен да представлява същото в производствата по дела, източник на вземанията по които са правоотноошения, по които чуждестранният търговец е участвал чрез вече заличения свой клон в Република България, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок производството по делото по отношение на „Ю.Б. АД може да бъде прекратено.
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на документите, представени с исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от името на ответника за задължаване на ищеца да представи по делото оригиналите на представените с исковата молба документи.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 25506/2021г. по описа на СРС, 54 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2026г. от 10:20 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че към Софийски градски съд действа Съдебен център по медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3