Решение № 622 от 23.07.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Добрич, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20253230101932 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното :

Подадена е искова молба от Е. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, чрез пълномощника адв. Е. И., с която срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** , са предявени следните кумулативно обективно и субективно съединение искове, както следва:

- за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит от 08.12.2022г., сключин с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, както и на договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст" ЕООД и обезпечаващ договор за кредит от 08.12.2022г. , като противоречащи на императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит;

- за осъждане на „КРЕДИСИМО" ЕАД, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на ищцата сумата от 2600,00 лева/след допуснато изменение на иска чрез увеличаване цената на иска с протоколно определение от 04.05.26г./ - платена без основание възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит от 08.12.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;

- за осъждане на „КРЕДИСИМО" ЕАД , на осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищцата сума в общ размер на 1114,41евро/след допуснато изменение на иска чрез увеличаване неговата цена с протоколно определение от 09.07.2026г./., съставляващи платени без основание суми от ищецата, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит от 08.12.2022г.

Претендират се сторените по делото разноски. Към ИМ са приложени писмени доказателства, релевирано е искане за допускане на ССчЕ, както и искане по чл. 192 от 1

ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът "Кредисимо" ЕАД депозира писмен отговор, като заявява че за ищеца, не е налице правен интерес от предявяване на самостоятелни искове за прогласяване нищожността на процесните Договор за потребителски кредит № ****/08.12.2022 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 08.12.2022 г., с оглед на това че към датата на подаване на исковата молба договорите не са действащи между страните. Навежда твърдения за злоупотреба с процесуални права от страна на Е. Н.. Признава сключването на Договор за потребителски кредит № ****/08.12.2022 г. между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и Е. Г. Н. /кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 08.12.2022 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Е. Г.

Н..Договор за потребителски кредит № ****/08.12.2022 г. е сключен между страните за главница от 5500.00 лева, като същата е била усвоена в цялост от кредитополучателя. Ищецът обаче е погасил задълженията си по договора за кредит доброволно и предсрочно, предвид което не е дължал и съответно заплатил в пълен размер уговорената с договора възнаградителна лихва в общ размер 2642.41 лв.Не оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с погасяването на задълженията си по процесните договори е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в 20,00 лева, разпредЕ. за договорна възнаградителна лихва и сума в размер на 50,00 лева, разпредЕ. към „Ай Тръст“ ЕООД за погасяването на задълженията му по процесния договор за предоставяне на поръчителство. Не оспорва и твърдението на ищеца, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема и администрира вместо „Ай Тръст“ ЕООД изпълнението на задълженията на ищеца за плащане на възнаграждение по процесния договор за предоставяне на поръчителство. Не оспорва и твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник.договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

Процесният договор за поръчителство не е нищожен според ответника. Дори и да се приеме, че договорът за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална недействителност на основанията, изложени в исковата, молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. В обобщение "Кредисимо" ЕАД настоява за прекратяване производството по делото, като недопустимо, а в условията на евентуалност - за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски. Представя писмени доказателства по опис. Противопоставя се на искането на ищцата за допускане на ССчЕ.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД депозира писмен отгвор, като заявява че за ищеца, не е налице правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 08.12.2022 г., с оглед на това че към датата на подаване на исквоата 2 молба договорът не е действащ между страните. Признава сключването на Договор за потребителски кредит № ****/08.12.2022 г. между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и Е. Г. Н. /кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 08.12.2022 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Е. Г.

Н..Договор за потребителски кредит № ****/08.12.2022 г. е сключен между страните за главница от 5500.00 лева, като същата е била усвоена в цялост от кредитополучателя. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че възнаграждението за поръчител следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. В обобщение "Ай Тръст" ЕООД настоява за прекратяване производството по делото, като недопустимо, а в условията на евентуалност за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Противопоставя се на искането на ищцата за допускане на ССчЕ.

Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :

Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че на 08.12.2022 г. между ищцата Е. Г. Н., в качеството на кредитополучател, и ответника „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който на ищцата е предоставен потребителски кредит в размер на 5500 лева със срок за погасяване от 24 месеца. С договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е посочен в размер на 48,12 %, като общата сума, дължима от потребителя по договора, възлиза на 8142,41 лева.

На същата дата – 08.12.2022 г., между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който последното дружество е поело задължение да обезпечи изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8 от договора и Приложение № 1 към него ищцата се е задължила да заплати на поръчителя възнаграждение в общ размер на 5418,36 лева, разсрочено и дължимо заедно с месечните погасителни вноски по кредита.

По делото са приети като доказателства процесният договор за потребителски кредит, приложението към него, общите условия на кредитодателя, договорът за предоставяне на поръчителство и приложението към него.

От приетото и неоспорено от страните заключение на назначената съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и изготвено въз основа на счетоводните данни на двамата ответници, се установява, че при формиране на посочения в договора годишен процент на разходите е включен единствено разходът за договорната възнаградителна лихва. Възнаграждението, дължимо по договора за предоставяне на поръчителство, не е било включено при изчисляването на ГПР.

3

От заключението се установява още, че ако при изчисляването на годишния процент на разходите бъде включено и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, действителният размер на ГПР би възлизал на 73,28 %, вместо посочения в договора 48,12 %.

От счетоводните записвания на ответника „Кредисимо“ ЕАД, възпроизведени в заключението на вещото лице, се установява, че през периода 07.02.2023 г. – 10.08.2023 г. ищцата е извършила плащания по договора в общ размер на 8996,02 лева, с които са погасени задължения по кредита, разпределени както следва:

5500,00 лева – главница;

1180,35 лева – договорна възнаградителна лихва;

2179,59 лева (1114,41 евро) – възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство;

2,78 лева – лихва за забава;

45,00 лева – такси за извънсъдебно събиране на просрочени вземания.

Страните не спорят относно сключването на двата договора, усвояването на отпуснатия кредит и извършените от ищцата плащания. Спорът между тях е изцяло правен и се свежда до това дали възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен при определяне на годишния процент на разходите, както и дали неизпълнението на това изискване води до недействителност на договора за потребителски кредит и на договора за предоставяне на поръчителство, респективно до възникване на задължение за връщане на получените въз основа на тях суми.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ****/08.12.2022 г., сключен между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД, както и на Договор за предоставяне на поръчителство от 08.12.2022 г., сключен между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на платени без основание суми.

Съдът намира за неоснователни направените от двамата ответници възражения за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес, основани на обстоятелството, че към датата на предявяване на исковете процесните договори вече са били изпълнени и прекратени.

Правният интерес от предявяване на установителен иск за прогласяване нищожността на договор не отпада с неговото изпълнение или прекратяване.

Прогласяването на нищожността има обратно действие /ex tunc/, като договорът 4 се счита за непородил правни последици от момента на сключването му.

Установяването на недействителността е предпоставка за уважаване на предявените осъдителни искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото без основание, поради което ищцата разполага с правен интерес от предявяването на исковете.

Неоснователно е и възражението на ответниците, че договорът за предоставяне на поръчителство представлява самостоятелен договор за поръчка по смисъла на чл.

280 и сл. ЗЗД и че възнаграждението по него не съставлява разход по кредита.

От съдържанието на договора за кредит, договора за предоставяне на поръчителство и приложенията към тях се установява, че двата договора са функционално и икономически свързани. Договорът за предоставяне на поръчителство е сключен едновременно с договора за кредит и служи единствено за обезпечаване изпълнението на задълженията по него. Възнаграждението за предоставеното обезпечение е предварително определено, разсрочено е в погасителния план и се събира чрез кредитодателя, който е овластен да приема плащанията вместо поръчителя. При тези обстоятелства разходът по договора за поръчителство е пряко обусловен от предоставянето на кредита и представлява разход, известен на кредитора към момента на сключване на договора.