Решение № 1181 от 16.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. Пловдив, 16.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330114394 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. П. П., ЕГН ********** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 408.18 лева – недължимо платена по Договор за паричен заем № ******/****** г. и Договор за предоставяне на гаранция № ***** от ******** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се, че на *********г. между страните бил сключен Договор за паричен заем № *********, по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 800 лева, при годишен процент на разходите 41.71 % и годишен лихвен процент - 35 %, с посочена обща сума за плащане: 888.90 лева, на 15 двуседмични вноски, всяка в размер на 59.26 лева, с падеж: 02.09.2022 г.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, заемът в тридневен срок от сключването му, следвало да бъде обезпечен с две физически лица – поръчители, отговарящи на определени в договора условия; банкова гаранция; одобрено от Заемодателя Дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Твърди, че на датата на сключване на договора за паричен заем, между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № ******/****** г., по силата на който е поел задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт” АД задълженията на ищеца. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът дължал на „Файненшъл България“ ЕООД сумата в размер на 416.10 лева, която се дължала разсрочено, заедно с двуседмичната вноска по договора за паричен заем.

Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора за гаранция, ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластен да приема вместо гаранта изпълнението на задължението на 1 потребителя за плащане на възнаграждението по Договор за гаранция.

Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба, ищцата е заплатила на ответника сумата в общ размер на 1208.18 лева.

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен поради невключване в ГПР на неустойката, което води до нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка се сочи, че отразеният ГПР не е действителният такъв, тъй като в същия не е включено като разход възнаграждението за гаранта. Освен това се твърди, че в договора не е посочено кои точно разходи се включват в ГПР.

Освен това, договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва.

На следващо място излага, че след като договорът за потребителски кредит е недействителен, то и договорът за поръчителство се явява такъв, доколкото поръчителство може да същество единствено за действително задължение /арг. чл. 138, ал.2 ЗЗД/. Самата клауза за поръчителство също била недействителна, доколкото била уговорена с цел заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК /чл. 21, ал.1 ЗПК/ и противоречала на добрите нрави.

Твърди, че платила на ответника сума в общ размер от 1208.18 лева, формирана от заплатени от нея суми в общ размер на 691.09 лева, както и сумата, с която ищцата е рефинансирала процесния Договор за паричен заем в размер от 517.09 лева, чрез сключването с ответника на друг Договор за паричен заем № 4543143 от 21.07.2022 г.

Поради недействителност на договора за паричен заем и на договора за предоставяне на гаранция, получените по тях суми над главницата, били платени без основание.

С оглед изложеното, се моли за присъждане на 408.18 лева – недължимо платена по Договор за паричен заем № ***** от ******** г. и по Договор за предоставяне на гаранция № ***** от ******** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда- 02.10.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея, са редовно връчени на ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, ч рез служител, съгласно чл. 50, ал. 3 вр. с ал. 1 ГПК, като в законоустановения едномесечен срок от същото, не е постъпил писмен отговор на исковата молба.

Ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, е било редовно призовано за първото съдебно заседание, съгласно чл. 50, ал. 3 вр. с ал. 1 ГПК, чрез служител, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 215/05.01.2024 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 06.03.2024 г. не се е явил законен или упълномощен представител на ответното дружество, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата 2 молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

С определение от 17.10.2023 г. на съда по настоящото дело, ищецът е освободен, от задължението му за заплащане на държавна такса и разноски в производството по гр.д. № 14394/2023 г. по описа на ПРС.

Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати разноските за държавна такса в размер на 50 лева.

Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 18) е посочено, че той се представлява безплатно от ****** А. З. Д., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска, следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., предвиждащи минимален размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева, съответно в размер на 480 лева с вкл. ДДС, доколкото ****** Д. е регистриран по ЗДДС. Посочената сума следва да се присъди в полза на процесуалния представител, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434 да заплати на С. П. П., ЕГН **********, сумата от 408.18 лева /четиристотин и осем лева и осемнадесет стотинки/– получена без основание по Договор за паричен заем № ******/****** г. и Договор за предоставяне на гаранция № ***** от ******** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434 да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 50 лева (петдесет лева) - дължима държавна такса върху цената на уважения иск, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434 да заплати на ****** А. З.

Д., САК, личен номер *********, сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на между С. П.

П. за производството по настоящото гражданско дело № 14394/2023 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с..

3

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4