Решение № 325 от 07.05.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Плевен , 07.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ася Т. Ширкова при участието на секретаря АНЕТА Х. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Ася Т. Ширкова Гражданско дело № 20214430100542 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „*** която се твърди, че ищцовото дружество се е намирало в облигационни правоотношения с ответника Е.Я.

*** с ЕГН ********** от с.***, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „*** Твърди се, че тези условия са общоизвестни, публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си за доставка на електрическа енергия за периода от 12.01.2019г. – 11.06.2019г., но ответникът от своя страна не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадените от ищцовото дружество фактури, както следва 1) фактура № 257062913/19.02.2019г. на стойност 290,11 лв. за периода 12.01.2019г. – 11.02.2019; 2) фактура № 258501761/21.03.2019г. на стойност 102,54 лева за периода 12.02.2019г. – 13.03.2019г. и 3) фактура № 283859269/22.06.2020г. за периода 12.05.2020 – 11.06.2020г. Ищецът твърди, че посочените задължения по тези фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „*** абонатът е длъжен в десетдневен срок да плати задълженията за консумирана ел. енергия. През този десетдневен срок вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително 1 изпълнение по съдебен ред. Твърди, че чл.19 ал.8 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.

За да защити интереса си, ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение. Образувано е дело, по което е издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът твърди, че ответницата има непогасено задължение в размер на сумата от 453,89 лв., от които 392,88 лв. представляващи главница по описаните в исковата молба 3 бр. фактури и 61,01 лв. представляващи лихва за забава за периода от 15.03.2019г. до 27.10.2020г. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи посочените суми.

Претендира и присъждане на разноските, направени в заповедното и исковото производство.

Ответникът Е.Я. ***, чрез назначения от съда особен представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5909/2020г. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, заявителят разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен. По делото е безспорно, че ищецът “***, със седалище и адрес на управление гр. ***“ № 159, *** представлявано от *** е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л- 135-11/29.11.2006г. на ДКЕВР.

Установява се от представеното от ищеца заявление в копие, че ответницата е подала такова на 06.10.2016г., с което е поискала от ищцовото дружество да бъде присъединена към електроразпределителната мрежа с място на продажба на ел.енергия в с.*** ул.П*** Безспорно е, че в това си качество си на доставчик на електрическа енергия на обособената територия, дружеството е доставило до имота на ответника Е.Я. ***, с ИТН ***, електрическа енергия за периода от 12.01.2019г. до 11.06.2020г., за което са били издадени фактури на обща стойност 392,88 лв. В тежест на ответницата, съдът е възложил да представи доказателства за плащане на дължимите по фактурите суми или да 2 посочи правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства.

Такива не са представени и съдът приема, че ответникът не е заплатил дължимите суми. С оглед изложеното, съдът приема, че искът е доказан по основание.

Размерът на претенциите не е оспорен от особения представител на ответницата, поради което съдът не е назначил съдебно-икономическа експертиза.

При тези обстоятелства съдът приема, че предявеният о т “***, със седалище и адрес на управление гр. ***“ № 159, *** представлявано от *** положителен установителен иск по чл.422 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло като бъде признато за установено вземането на ищеца за сумата от 453,89 лв., от които 392,88 лв. представляващи главница по описаните в исковата молба 3 бр. фактури и 61,01 лв. представляващи лихва за забава за периода от 15.03.2019г. до 27.10.2020г.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 88 лв., както и направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 338 лв. На особения представител на ответника е определено възнаграждение в размер на 150 лева с оглед цената на иска и фактическата и правна сложност на делото, като разликата до внесения депозит е върната на ищеца по банкова сметка.

По изложените съображения Плевенският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника

Е.

Я. Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес с.***, област ***, че същият дължи на ищеца “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С***, представлявано от *** сумата от 392,88 лв., представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от

12.01.2019г. до

11.06.2020г. по фактури №

257062913/19.02.2019г. ; фактура № 258501761/21.03.2019г. и фактура № 283859269/22.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 61,01 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.03.2019г. до 27.10.2020г.

ОСЪЖДА Е. Я. Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес с.***, област Плевенска, ул.„***, да заплати на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С***, представлявано от ***, сумата от 88 лв., представляваща направени деловодни разноски в 3 заповедното производство, и сумата от 338 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4