Решение № 173 от 12.03.2020, Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер

12.03.2020г., град Дупница

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница състав

05.03.

2020 на Година

Мирослав Саневски

В открито заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Светлана Стефанова

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от гражданско

9

2020 дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:

„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от изпълнителния директор Александър Александров, е предявило срещу Д. Великова С., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК във вр. чл. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сума в общ размер на 1127.13 лв., от които: 859.03 лв.-главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 31.03.2016г. за реално потребена топлинна енергия, отразена в Обща фактура № **********/31.07.2016г., ведно със законната лихва от 29.08.2019г. до окончателното плащане, както и 268.10 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2016г. до 20.08.2019г. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че ответницата, в качеството си на ползвател на топлоснабден имот-жилищен апартамент, находящ се в гр. София, район „Надежда“, ж.к. „***“, бл. 7, вх. Б, ет. 6, ап. 36, е била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), с абонатен № 053302, като е ползвала доставяна от дружеството-ищец в посочения топлоснабден имот топлинна енергия в периода от м. май 2015г. до м. март 2016г., която не е заплатила.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответницата е клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ат. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к “Монитор”, в сила от 10.07.2016г. В раздел ІХ от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услуга дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1, е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, в случай че клиента изпадне в забава, т.е след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответницата е изпадала в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Съгласно чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски.

След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 63 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.).

Поради неплащане на дължимите суми за доставка на топлинна енергия, на 29.08.2019г. дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми. По образуваното ч.гр.д.№ 2130/2019г. по описа на РС-Дупница била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.10.2019г., срещу която ответницата е възразила в срок.

С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата му дължи сума в общ размер на 1127.13 лв., от които: 859.03 лв.-главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 31.03.2016г. за реално потребена топлинна енергия, отразена в Обща фактура № **********/31.07.2016г., ведно със законната лихва от 29.08.2019г. до окончателното плащане, както и 268.10 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2016г. до 20.08.2019г. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответницата, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответницата твърди, че не е ползвала топлинна енергия в топлоснабдения имот след 28.03.2016г., от когато не живее в жилището. Твърди, че докато е живяла в имота, е заплащала редовно дължимите суми за топлоенергия, въпреки че в жилището не е било топло.

Излага пространни, неотносими към предмета на делото обстоятелства.

Ищецът е направил искане по чл. 219 от ГПК за привличане като трето лице-помагач на „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Подуяне“, ул. „Бесарабия“ № 21Б, вх. А, ет. 5, ап. 14. С определение, постановено в закрито заседание на 30.01.2020г., съдът е конституирал като трето-лице помагач на страна на ищеца посоченото дружество.

Третото лице-помагач изразява становище за основателност на предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства протокол от 23.08.2002 г. за проведено на посочената дата Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, район „Надежда“, ж.к. "***", бл.7, вх. А и вх. Б, на което било взето решение да се премине към индивидуално разпределение на топлинната енергия /топлинно счетоводство/, като услугата се възложи на „ПМУ-София

98“ ООД.

Представен е и сключен през 2002 г. договор между ищеца и „ПМУ-София 98“ ООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост в гр. София.

Видно от приетото като доказателство по делото Писмо изх. № РНД 19-ТД26/І/07.03.2019г. от Столична община, район „Надежда“ до “Топлофикация София ЕАД, процесния топлоснабден жилищен апартамент, находящ се в гр. София, район „Надежда“, ж.к. „***“, бл. 7, вх. Б, ет. 6, ап. 36, за периода от м. май 2015г. до 28.03.2016г. е обитавано от Д. Великова С. на основание настанителна заповед № 86/14.11.2007г. на Столична община, район „Надежда“ и Договор за наем на общинско жилище от 14.11.2007г. Договорните правоотношения между Столична община и Диялна Великова С. са прекратени по взаимно съгласие със заявление вх. № РНД16-ГР94-920/28.03.2016г.

Приета е като доказателство по делото и Настанителна заповед № 86/14.11.2007г. на Кмета на Столична община, район „Надежда“, съгласно която ответницата и нейната дъщеря Цветелина Дилянова С. са настанени в описания топлоснабден имот.

Видно от приетото като доказателство по делото Заявление-декларация вх.

№ ОП-2158/23.11.2007г., със същото Д. Великова С. е поискала да й бъде открита партида на нейно име по отношение на горепосочения имот.

Приложено е ч.гр.д. № 2130/2019г. по описа на РС - Дупница, по което е подадено възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2130/2019г. по описа на РС - Дупница. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответницата, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия на ответника в процесния период, че начисляването на сумите за текущите месеци е извършено в съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, че всяка от сумите е изискуема.

Въз основа на представените по делото Писмо изх. № РНД

19-ТД26/І/07.03.2019г. от Столична община, район „Надежда“ до “Топлофикация София ЕАД, Настанителна заповед № 86/14.11.2007г. на Кмета на Столична община, район „Надежда“ и Заявление-декларация вх. № ОП-2158/23.11.2007г., съдът приема за установено, че ответницата е ползвала процесния топлоснабден жилищен апартамент, находящ се в гр. София, район „Надежда“, ж.к. „***“, бл. 7, вх. Б, ет. 6, ап. 36, за периода от 01.05.2015г. до 28.03.2016г.

Впрочем, в отговора на исковата молба ответницата не оспорва обстоятелството, че е ползвала процесния топлоснабден имот до 28.03.2016г., но твърди, че е заплащала редовно сметките си за топлоенергия, въпреки че жилището не било добре отоплявано. Ответницата не сочи и не представя обаче каквито и да било доказателства във връзка с твърдението си, че е заплащала редовно дължимите суми за топлоенергия, каквато доказателствена тежест носи в процеса.

По делото не е спорно, също така, че процесният имот е топлофициран, както и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Следователно и с оглед на представеното Заявление-декларация вх. № ОП-2158/23.11.2007г. до ищеца да бъде открита партида на нейно име по отношение на горепосочения имот, ответницата е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР от Закона за енергетиката - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к “Монитор”, в сила от 10.07.2016г. Поради това съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди, включващи права и задължения съгласно ЗЕ и Общите условия.