Решение № 109 от 27.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Русе, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520105305 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Ищецът „************“ ЕООД, ЕИК: 203374133 твърди, че на 14.12.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД, като кредитор и Б. Р. Я., като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит с № ***********. Размерът на предоставения с този договор кредит бил 600,00 лв.

На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 09.06.2020 г., на 81 броя погасителни вноски, от 156,00 лв., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47,75 %.

Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. „Сити Кеш“ ООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „************“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия.

1

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено на посочения от потребителя имейл адрес.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Твърди, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците Твърди, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр.д. № ************/2025 г. по описа на РС-Русе.

Съдът уважил претенцията по образуваното дело и е издал заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на ГПК. Ищцовото дружество получило съобщение с указание, че може да предяви иск по чл. 422 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата в общ размер от 1633,44 лв., формирана както следва:

1) главница в размер на 600,00лв.;

2) законна лихва за забава върху главницата в размер на 206,71 лв. за периода от 09.06.2020 г. до 31.05.2025 г.;

3) 300,22 лв. - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД;

4) 526,51 лв. – дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит;

4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията по ч. гр. д. № ************/2025г. по описа на PC - Русе. Претендира направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита иска за допустим, но неоснователен. Заявява, че длъжникът е изплатила задължението си, като в тази връзка представя доказателства за две 2 плащания – от 17.03.2025 г. за сумата от 150 лева и от 16.05.2025 г. за сумата от 150 лв. Относно извършената цесия, не възразява, че като кредитополучател е била надлежно уведомена за прехвърлянето.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

На следващо място счита, че процесният договор е сключен при нарушаване нормите на ЗКИ, ЗЗП и ЗЗД. Освен това била нарушена разпоредбата на чл. 22 от 3акона за потребителския кредит, а именно договорът не бил сключен по ясен и разбираем начин и ответникът не е имал възможност да се запознае подробно и ясно с условията и съдържанието му, което е подвеждащо. Ответникът е подписал договора при крайна нужда, по причини, че е останал без доходи. Предвид това счита, че сключеният договор за кредит е недействителен, поради нарушения на императивни правни норми на ЗПК и ЗЗД, още при сключването му. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло.

В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощения процесуален представител. Поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

На 13.06.2025г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. №*********/2025 г. на РС-Монтана, изпратено по подсъдност в РС-Русе, където било образувано ч.гр.д. № ************/25г. по описа на РС-Русе. Издадена била заповед № ********/11.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Б. Р. Я. да заплати на кредитора „************“ ЕООД сумата от 600,00 лева – главница; сумата 300,220 лв. – представляваща неплатени дължими такси; 526,51 лева – неустойка по чл. 6.2 от Договора; 206,71 лева – лихва за забава за периода от 09.06.2020 г. до 31.05.2025 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението – 13.06.2025 3 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски: 32,67 лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, който в указания срок по чл.414 от ГПК възразил срещу издадената заповед. Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящите искове са предявени в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 422 от ГПК.

От представените писмени доказателства се установява, че на 09.10.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и Б. Р. Я. бил сключен договор за паричен заем Кредирект № ***********, по силата на който кредиторът „Сити Кеш“ ООД е предоставил на ответника сумата от 600,00 лева. Страните договорили заетата сума да бъде върната на осем месечни погасителни вноски, с дата на последно плащане 09.06.2020 г., при фиксиран годишен лихвен процент на кредита – 40,05%, ГПР – 47,75%; обща сума за плащане – 721,49 лева. Съгласно посочения в договора погасителен план, общата сума по кредита за целия срок на действие на договора е била определена в размер на 1248 лева, от които 600 лв. главница, 121,49 лв. лихва и 526,51 лв. неустойка.

Представен е „лог файл“ по договор за паричен заем № ***********.

В процесния договор се съдържа клауза в чл. 6.1, която предвижда, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Съобразно клаузата на чл. 6.2 от договора, при неизпълнение на т. 6.1., заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 526,51 лева, неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по тази точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

Представени по делото са Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“ както и тарифа за таксите и разходите събирани от „Сити Кеш” ООД от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от дружеството заеми „Кредирект” чрез Интернет.

Съгласно чл. 37, ал.1 от ОУ в случай, че заемателят не изпълни 4 задълженията си за погасяване на сключен договор за заем, същият дължи заплащане на разходите направени от заемодателя за събирането на вземането на просрочен кредит, съгласно Тарифата на Заемодателя, достъпна на официалната интернет страница https://credirect.bg, при договори за заем, сключени чрез интернет платформа.

Представена е по делото Разписка за извършено плащане от ePay.bg, на която за получател е записано името на ответника за сума в размер на 600 лева №*********/09.10.2019 г., неподписана.

Представен е договор за продажба и прехвърляния на вземания от 21.07.2022 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ищеца „************“ ЕООД, съгласно който се прехвърлят на вземанията на цедента към цесионера. Представено е извлечение от Приложение №1 към договора, в което фигурират имената на ответника за общ дължима сума от 1130,99 лева.

Представено е по делото уведомление за цесия от ищцовото дружество до Б. Р. Я., за което липсват доказателства за връчване.

Представени по делото са 2 бр. разписки за заплатени от Б. Р. Я. към ищцовото дружество суми. Първата от 17.03.2025 г. за сумата от 150 лева, а втората от 16.05.2023 г. за сумата от 150 лева.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Исковете с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени по реда и в срока по чл. 415, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление в качеството на кредитор на ищеца срещу ответника, в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ********/11.07.2025 г. по ч.гр. д. № ************/2025 г. на РС-Русе. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство, както и между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на настоящото производството. Предвид на това исковете са допустими.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потреби-тел по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което, може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това 5 обстоятелство определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В този смисъл процесния договор попада под уредбата на ЗПК.

Въз основа на събраните писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника е била налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях договор за паричен заем Кредирект № ***********.

Своевременно с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, която съдът намира за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК, т.е. законодателят е приравнил последиците от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение с тези на предявяване на иск за вземането.

Приложима по отношение на задължението за главница по договор за кредит е общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно Тълкувателно решение № 3/ 2023 г. по тълк. дело № 3/ 2023 г. на ОСГТК на ВКС при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.

114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. Съобразно уговореното в договора за кредит между „Сити Кеш“ и ООД и ответника и приложения погасителен план към него, страните определили дата на падеж на първата вноска – 09.11.2019 г. и дата на падеж на последната вноска – 09.06.2020 г. Следователно петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД е изтекъл за всички вноски, като за последната вноска е изтекъл на 09.06.2025 г.