Решение № 1377 от 25.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1377 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330100989 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от В. А. Д. срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД. Твърди се, че е сключен договор за кредит от 17.02.2023 г. Ищецът счита, че договорът е нищожен поради нарушаване изискванията за посочване на лихвения процент в договора, както и ГПР, счита за нарушена т. 11 от чл.

11, ал. 1 ЗПК. Счита, че в настоящия случай не става ясно какво е включено в ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта и на такса за разглеждане. Не било ясно по какъв начин е формиран ГПР. Поддържа, че всъщност тази такса не е включена нито в ГПР, нито в ГЛП, а същата следва да се приеме като част от общия разход по кредита. Въз основа на изложеното моли съдът да приеме за установено, че договорът за кредит е нищожен поради нарушение на посочените норми от ЗПК, вкл. чл. 19, ал. 4. При евентуалност моли да се прогласи за нищожна клаузата за разглеждане поради накърняване на добрите, нарушаване норми от ЗПК и тъй като е неравноправна.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът предявява насрещни искове, които съдът е върнал с влязло в сила определение. Признава сключения договор за кредит, намира иска за неоснователен, намира, че договорът е сключен при спазване на всички изисквания за сключване на договори от разстояние. Таксата за разглеждане на документи била предварителна уговорка по време на воденето на преговори, поради което ищецът все още нямал качеството на потребител. Сочи, че таксата е включена в общо дължимата сума, цитира съдебна практика, според която пороците в 1

ГПР трябва да са от такова естество, че да засягат способността на потребителя да прецени обхвата на задълженията. В случая това не било нарушено, тъй като ГПР бил посочен в ясен процент, без да е необходимо да се сочат конкретни данни. Сочи също, че таксата за разглеждане е включена в ГПР и същият не надвишава императивно определените от законодателя граници. Относно таксата за разглеждане сочи, че е индивидуално уговорена и се променя според срока за погасяване на кредита, а не е фиксирана сума, тоест потребителят може да влияе на размера й. Същият е предварително запознат с нея и тя не представлявала такса за усвояване, което става след сключване на договора. Намира, че размерът й съответства на останалите клаузи на договора, счита че ищецът злоупотребява с правата си, а договорът за кредит е действителен.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 ЗПК, вр. чл. 19 и чл. 10 ЗПК, както и иск за нищожност на клаузата за разглеждане с правно основание чл. 26, ал. 1, пр 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 ЗПК, както и чл. 146 ЗЗП .

За основателността на исковете следва е осъществен следният фактически състав – сключен между страните договор за кредит, съдържащ клауза за заплащане на такса за разглеждане, както и наличие на основания за нищожност на договора, респективно клаузата.

Страните не спорят по сключването на договора и съдържащата се в него клауза за такса за разглеждане.

Установява се от приложения договор, че срещу тази такса не се предоставя никаква реална престация от кредитора. Разглеждането на искането за кредит е част от процеса по сключване на договора и формиране волеизявленията на страните. Ето защо съдът намира, че с уговарянето на тази такса кредиторът цели да си осигури допълнително възнаграждение за предоставяне на кредита, чийто размер надвишава официално обявения размер на възнаградителната лихва. На практика сумата по тази такса съставлява скрита възнаградителна лихва, която би следвало да намери отражение в годишния лихвен процент. Дали това е сторено не може да се прецени, тъй като в нарушение на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, не са посочени условията за прилагане на лихвения процент. Ето защо за съда, а и за потребителя не става ясно как се прилага годишният лихвен процент от 22 % дали се касае за проста или сложна лихва, как се изчислява месечната стойност на лихвения процент, доколкото срокът на договора е уговорен в месеци, дали прилагането на лихвения процент е от цялата сума, след което се разделя на 30 месеца или лихвеният процент се прилага на месечна база. Тази информация липсва както в договора, така и в стандартния европейски формуляр, където единствено е посочен период на олихвяване - 30 месеца, което е равнозначно на срок на договора, а не разяснява как се прилага лихвеният процент. Поради нарушение изискванията на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, 2 на основание чл.22 ЗПК, договорът е недействителен. Искът подлежи на уважаване.

Впрочем в договора не са посочени и допусканията при изчисляване на ГПР, нито лихвеният процент на ден, в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК, но доколкото договорът е недействителен на първото сочено от ищеца основание, няма необходимост от изследване на останалите.

При този изход от спора право на разноски има ищецът. Същият е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 749 лв. с ДДС на основание чл.38 от ЗА. Ответникът е възразил по хонорара, само ако той надвишава минимума в Наредба № 1, а в случая се претендира минимален хонорар, поради което следва да се присъди. Ответникът следва да плати държавна такса за уважения иск, с оглед освобождаването на ищеца от държавна такса – в размер на 129,71 лв.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Юте Кредит

България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Сребърна" №21, ет. 5, по предявения от В. А. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, че сключеният между тях Договор за кредит № *** от 17.02.2023г. е недействителен, поради нарушаване изискванията за посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент по кредита.

ОСЪЖДА „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, да плати: в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт, по сметка на РС Пловдив, сумата в размер на 129,71 лв. за държавна такса; на адв. Д. В. М., АК Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: *** , сумата в размер на 749 лв. - за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3