Решение № 10616 от 20.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10616 гр. С., 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20231110107452 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „****“ ЕООД срещу ЗЕАД „****“ АД, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 552.58 лв.

– обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за имуществените вреди по лек автомобил марка „****“, с рег. № ****, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 05.11.2020 г. в гр. С., за което е заведена щета № ****/20/06.11.2020 г., ведно със законната лихва от 13.04.2022 г. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19693/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е сключен договор по застраховка „Каско“ между него и ответника, в срока на действие на който – на 05.11.2020 г., са причинени щети на автомобила. Излага, че водачът е паркирал автомобила в гр. С., на подземен паркинг на метростанция „****“, като при тръгване от паркинга е установил щети по него. Посочва, че е подадено до ответника уведомление за настъпило застрахователно събитие, по което е образувана щета № ****/20/06.11.2020 г., но ответникът е отказал да плати застрахователно обезщетение. Твърди, че за възстановяване на щетите по автомобила е необходима сумата от 552.58 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с ищеца към процесната дата. Излага, че в срока на договора превозното средство е продадено, поради което застрахователният интерес на ищеца е отпаднал и е приложима разпоредбата на чл. 349, ал. 5 КЗ. Оспорва настъпването на застрахователно събитие, като изтъква, че обстоятелствата /дата, място, участници, механизъм/ и причините за твърдяното ПТП са недоказани. Оспорва то да представлява покрит риск по сключената застраховка.

Оспорва причинно-следствената връзка между щетите и процесното събитие, като счита, че щетите са реализирани при различен от твърдения механизъм – при движение на автомобила, а не в паркирано състояние, поради което възразява, че е налице изключен застрахователен риск съгласно Глава ІІІ, Раздел І, т. 7.1. от Общите условия – различия между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства. Сочи, че се касае за 1 инсцениране на застрахователно събитие. Твърди, че уврежданията са отстранени от застрахователя, като е определено и заплатено застрахователно обезщетение по експертна оценка. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като сочи, че то надвишава действително претърпените вреди. Счита, че претендираната сума не представлява необходим разход, а подобрение. Оспорва необходимостта от подмяна на съответните детайли, за които твърди, че е достатъчно пребоядисването им. Излага, че съгласно чл. 1 от Раздел V от Общите условия застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка, а не е обвързано от реално направените от собственика разходи за възстановяване на превозното средство, като в Общите условия е уговорен начин за определяне на застрахователното обезщетение при МПС на възраст над 14 години, каквото е процесното.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19693/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като предявен в законоустановения срок, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение с ответника по договор за имуществено застраховане „Каско“ за процесния лек автомобил; реализирано в срока на договора застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, в резултат от което са настъпили описаните в исковата молба имуществени вреди по застрахования автомобил, чиято стойност е в претендирания размер.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици, включително: че собствеността върху лекия автомобил е била прехвърлена на трето лице; че е налице изключен застрахователен риск; че е определил и заплатил във връзка с процесното събитие застрахователно обезщетение, съответстващо на действителния размер на вредите.

От представената Застрахователна полица № **** се установява сключването между страните на договор за имуществена застраховка „Каско“ със срок от 20.07.2020 г. до 19.07.2021 г. за лек автомобил марка „****“, с рег. № ****.

Ответникът възразява, че в срока на договора автомобилът е продаден, поради което приобретателят е встъпил в правата и задължения по застрахователния договор, а застрахователният интерес на ищеца е отпаднал. Застрахователен интерес от сключване на договор за имуществена застраховка би бил налице винаги, когато той е сключен като застрахован от лице, което към момента на възникване на застрахователното правоотношение е собственик на застрахованата вещ, тъй като именно за него са имуществените вреди от нейната загуба, пълно погиване или частична щета, изразяващи се в намаляване на неговия патримониум със стойността на отнетата или погинала вещ, съответно със стойността на средствата, които трябва да разходи за нейния ремонт за привеждането й в годно за употреба състояние, и следователно собственикът е този, който има необходимост от защита срещу тези събития. В случая от представеното Свидетелство за регистрация – част І, е видно, а и не се спори между страните, че към датата на сключване на договора собственик на застрахования автомобил е било ищцовото дружество. С Определение № 14040/18.04.2023 г. съдът е указал на ответника, че носи тежестта да установи, че собствеността върху лекия автомобил е била прехвърлена на трето лице, за което му е издадено на 03.05.2023 г. поисканото съдебно удостоверение, но той не се е 2 снабдил с него, а в откритото заседание на 18.05.2023 г. неговият процесуален представител е заявил, че няма да представя доказателства въз основа на него. При това положение твърдението му, че в срока на застрахователния договор застрахованото имущество е било прехвърлено на трето лице, е останало недоказано поради процесуалната му пасивност. При това положение съдът приема за доказано, че ищецът е бил собственик на застрахования лек автомобил, за който се твърди да е увреден в резултат на настъпило застрахователно събитие, както към момента на сключване на договора за имуществена застраховка, така и към деня, в който се твърди, че е настъпило застрахователното събитие. Следователно за него е налице застрахователен интерес от сключване на договора за имуществена застраховка, който не е отпаднал в хода на неговото действие. Предвид това и доколкото този договор е сключен в изискуемата по закон форма за действителност – във формата на застрахователна полица, следва, че той е действителен и като такъв е породил присъщите му правни последици.

Видно е от съдържанието на застрахователната полица, че са избрани покритие „Пълно каско“ и допълнителни покрития „Помощ на пътя“, „Щети без документ“ и „Доверен сервиз“, както и че към застраховката са приложими Общите условия на комбинирана застрахователна полица „Булстрад Каско Стандардт“ на застрахователя, за които не се спори, че съответстват на представените от ответника с отговора на исковата молба Общи условия. В Общите условия е предвидено, че по клауза „Пълно каско“ застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, и допълнително покрити рискове, а по клауза „Пожар, природни бедствия и ПТП на МПС“ се покриват и щети от увреждане на застрахованото МПС в паркирано състояние, причинено от друго превозно средство, какъвто се твърди в исковата молба, че е процесният случая. Следователно възражението на ответника, че е липсвало основание за плащане на застрахователно обезщетение, защото застрахователното събитие не представлява покрит застрахователен риск, е неоснователно.

В случая на 06.11.2020 г. е подадено от водача Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди, в което е посочено, че на 05.11.2020 г. в гр. С., на подземен паркинг на метростанция „****“, е настъпило застрахователно събитие, докато автомобилът е бил паркиран, след което водачът установил, че има дефект по предната броня.

Въз основа на заявлението е заведена при ответника щета № ****/20/06.11.2020 г., по която с молба с вх. № 2401/16.04.2021 г. ищецът е поискал да бъде преразгледана претенцията. С писмо застрахователят е отказал преразглеждане на отказа за плащане на застрахователно обезщетение, тъй като констатираните повреди по МПС не съответстват на такива, каквито биха били получени, ако автомобилът е бил в паркирано състояние, като е посочил, че предвид характера на уврежданията най-вероятно автомобилът е увреден по време на движение.

По същите съображения ответникът оспорва настъпването на застрахователното събитие и обстоятелствата около него. Единствените събрани доказателства, относими към тези въпроси, са Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, прието без оспорвания от страните. От последното се изяснява, че щетите по лекия автомобил могат да бъдат получени в паркирано състояние на автомобила и съприкосновение с друго МПС или подвижен предмет. Съдът кредитира заключението на вещото лице в посочената част като обективно, компетентно и неопровергано от други доказателства по делото. Чрез него се потвърждава по експертен път описаният от водача в Заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение механизъм на увреждане. При това положение и след като не са събрани доказателства, 3 които да опровергават посоченото писмено доказателство и заключението на съдебноавтотехническата експертиза, съдът намира, че те са достатъчни за формиране на извод, че застрахователното събитие е настъпило на описаните от водача дата и място и при изложените от него обстоятелства. В тази връзка съдът съобрази и това, че при увреждане на МПС в паркирано състояние обикновено липсват свидетели, а предвид естеството на настъпилите вреди посещаването на ПТП от органите на МВР не е задължително, поради което е житейски нелогично от водача, респ. от застрахования, да се изискват доказателства, различни от представените по делото.

При липса на установена разлика между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства неоснователно е възражението на ответника, че се касае за изключен застрахователен риск съгласно Глава ІІІ, Раздел І, т. 7.1. от Общите условия.

Установява се от Заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение и другите документи по заведената при ответника щета настъпването на имуществени вреди по застрахования автомобил и техния вид, а от заключението на съдебно-автотехническата експертиза е видно наличието на причинно-следствена връзка между тях и процесното застрахователно събитие, като вещото лице не е установило влагането на някоя от частите или извършването на някоя от дейностите да не е било необходимо за възстановяване на автомобила в предишното му техническо състояние.