Определение № 1457 от 04.11.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1457 гр. София, 04.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500874 по описа за 2025 година

Подадена е частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД срещу определение № 393/23.06.2025 год. по гр.д. № 1047/2023 год. на РС-Костинброд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 80/11.03.2025 год. в частта за разноските, като му бъде присъдена сумата от 419,77 лева за направени разноски, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. Счита, че същото е незаконосъобразно, тъй като претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство по чл. 422 от ГПК са в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което не са налице основания съдът да откаже присъждането им.

Ответницата Д. Ж. не взема становище по частната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното:

По подадено заявление от „Йеттел България“ ЕАД по ч.гр.д. № 918/2023 год. по описа на КРС Д. Ж. Ж. е осъдена да заплати на „Иеттел България“ ЕАД сумата 1197,71 лева – главница по договор за услуга „интернет за дома“ и договор за мобилни услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 26.09.2023 год. до окончателното изплащане, както и сумата 505 лева разноски в заповедното производство, от които 25 лева – заплатена държавна такса и 480 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

По делото е подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е дал указания на заявителя по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, като искът е предявен в законоустановения срок. С решение № 80/11.03.2025 год. по гр.д. № 1047/2023 год. КРС е признал за установено съществуването на вземането на заявителя срещу ответницата Д. Ж. за сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. С молба от 01.04.2024 год. ищецът е представил писмена защита по делото, както и списък по 1 чл. 80 от ГПК с приложен договор за правна защита и съдействие от същата дата, според който дружеството е заплатило на адв. В. Н. уговореното възнаграждение в размер на 419,77 лева за представителство по делото в исковото производство по чл. 422 от ГПК пред КРС. В първото открито съдебно заседание на 11.04.2024 год. се е явила ответницата, като ищецът не е изпратил представител. Делото е обявено за решаване в същото открито съдебно заседание, като не са събирани нови доказателства. С решение № 80/11.03.2025 год. исковете са уважени изцяло, като ответницата е осъдена да заплати на дружеството и сумата 630 лева, представляваща направени разноски, както следва: сумата 505 лева разноски в заповедното производство и сумата 125 лева заплатена държавна такса в исковото производство. С молба по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК ищецът е поискал съдът да допълни решението, като присъди и сумата 419,77 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата по съображения, че претендираното адвокатско възнаграждение е несправедливо, прекомерно и противоречи на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован /чл.

36 от ЗА/.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е допустима.

Съгласно посочената разпоредба, страната може да иска да бъде изменено или допълнено решението в частта в разноските в срока за обжалването му, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. В случая този срок е спазен, тъй като решението е постановено на 11.03.2025 год., а молбата по чл. 248 от ГПК е подадена на 24.03.2025 год.

По същество молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява основателна.

Ищецът е представил списък с разноските по чл. 80 от ГПК с подадена молба преди първото открито съдебно заседание с приложени доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 419,77 лева, като е поискал и присъждане на разноските. В проведеното открито съдебно заседание ответницата е присъствала лично, но не е направила възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Същото е следвало да бъде направено найкъсно в проведеното откритото съдебно заседание на 11.04.2024 год., когато е даден ход на устните състезания. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност, по искане на насрещната страна, да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът не може служебно да намалява размера на дължимите разноски (т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.

2 дело № 6/2012 г. на ОСГТК). Срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок съгласно т. 11 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се правят исканията за присъждане на разноски. Когато по делото има открити съдебни заседания и страната, която се позовава на чл. 78, ал. 5 ГПК, е редовно призована за тях, тя следва да заяви възражението си за прекомерност срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност се явява преклудирано (вж. Опр. № 135/18.03.2019 г на ВКС по ч. т. д. № 938/18, I т. о., Опр. № 4385/19.12.2022 г на ВКС по ч. гр. д. № 4667/22 г, II гр. о. и др.). В случая такова изрично възражение за прекомерност не е направено от ответницата до приключване на откритото съдебно заседание, проведено на 11.04.2024 год., когато е било проведено откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество и делото е обявено за решаване.

По изложените съображения, след като не е направено от страна на ответницата възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК в изискуемия срок, то съдът не може служебно да преценява дали разноските за адвокатско възнаграждение са прекомерни. В случая разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца в исковото производство по чл. 422 от ГПК са в минималния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от ГПК, с оглед цената на предявения иск, поради което съдът не може служебно да ги намалява, респ. да откаже изобщо присъждането им по съображения, че вече са присъдени достатъчно по размер разноски в заповедното производство.

Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2020 от 22.04.2022 год. на ОСГТК на ВКС "Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства", а според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, която опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/. Съдът е длъжен при констатирана свръхпрекомерност на уговорената престация в договора да зачете правните последици на този правоизключващ факт, а именно - противоречието с добрите нрави, нищожността и липсата на действие на договора. Специална хипотеза за противоречието с добрите нрави е уредена в чл. 36, ал. 2ЗА, където е постановено, че уговореното адвокатско възнаграждение следва да е справедливо и обосновано. В случая не се установява от събраните по делото доказателства сключеният договор за правна защита от страна на ищеца да противоречи на добрите нрави и да е нищожен /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/. Уговореното адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото производство е в минималния предвиден размер по наредбата, като не надвишава и цената на иска. На настоящия състав е известна практиката на ВКС на РБ /опр. № 174/26.04.21 г. на ВКС по ч.гр.д. № 560/21 г. и др./, според която претенцията за присъждане на разноски в размер, надвишаващ десетки 3 пъти цената на иска представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, тъй като се нарушават границите на упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Липсата на възражение не е пречка съдът да се произнесе по размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в хипотезата на злоупотреба с права, но по изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че в случая липсват данни за такава злоупотреба с права, като уговореното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца не противоречи на морала и добрите нрави и е в минимален размер по наредбата.

Тъй като изводите на настоящата инстанция н е съвпадат с тези на районния съд, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови друго, с което да измени решението в частта за разноските, като осъди ответницата да заплати на ищеца допълнително сумата 419,77 лева, представляваща направени в исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение, по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 393/23.06.2025 год. по гр.д. № 1047/2023 год. на РСКостинброд, с което е оставена без уважение молбата на „Йеттел България“ ЕАД за изменение на решение № 80/11.03.2025 год. в частта за разноските, като ВМЕСТО ТОВА ППОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 80/11.03.2025 год. по гр.д. № 1047/2023 год. на РС-Костинброд в ЧАСТТА за разноските, като ОСЪЖДА Д. Ж. Ж. ЕГН **********, гр. Костинброд, ул.

„В.з.“ № 21 да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, гр. София, жк.

„Младост 4“, „Бизнес Парк София“, сграда 6, допълнително сумата 419,77 лева, представляваща направени разноски в производството по гр.д. № 1047/2023 год. по описа на КРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4