Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 09.01.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Търговско дело 100/2024
Вид
Решение № 5
Подписан
09.01.2026
Състав
Борис Константинов Динев

Цитирани разпоредби

  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Враца, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Търговско дело № 20241400900100 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искoве с правно основание 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД на Б. К. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адвокат А. Т., пълномощник със съдебен адрес за съобщения и призоваване по делото: ***, чрез адвокат А. Т., АК-Кюстендил, съдебен адресат и пълномощник против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от поне от двама изпълнителни директори С. П. и К. К. за осъждане на ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение, в размер на 20000 лв. за причинените й неимуществени вреди от телесните увреждания, които е получила при в резултат на настъпило ПТП, сумата от 170000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Б. К. син на ищцата в резултат на настъпило ПТП.

Претендира законната лихва върху сумите от датата на извънсъдебно предявяване на претенцията – 18.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноските по делото.

Твърди, че на 26.09.2019 г. около 19:00-19:30 часа на път Е 79, км.172+300, между с.Ребърково и с.Люти дол е реализирано ПТП, при което с инициален челен удар лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с рег.№ ВР *** СС, собственост и управляван от Г. Г. Ч., ЕГН ********** от ***, се блъска в лек автомобил марка „Мазда“, модел „Мазда 3“ с рег. № ВР *** СС, собственост на В. Д. К. от с.***, общ.Мездра, управляван от сина на ищцата Г. Б. К..

Твърди, че в резултат на ПТП-то била причинена смъртта на Г. Б. К. - син на ищцата и водач на автомобил „Мазда 3“ с рег.№ ВР *** СС.

Твърди, че самата ищца също е пътувала в автомобила „Мазда 3“ с рег.№ ВР *** СС и е получила увреждания на здравето.

Излага, че по повод ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег.№ 300 000- 3614/10.10.2019г., съставен от К. М., гл.инспектор при РУМВР – Мездра, образувано е досъдебно производство № 313/2019 год. по описа на РУ Мездра и НОХД № 246/2020г. Окръжен съд - Враца, по което е постановена 1 осъдителна присъда № 26007/10.11.2020г . След връщането на делото на нов докладчик и образуванието на НОХД № 20221400200233/2022г. по описа на ВрОС е установена вината на водачът на лек автомобил марка „Сеат", модел „ИБИЗА", с peг.

№ ВР *** СС Г. Г. Ч., но присъдата не е влязла в сила, към момента на образуване на исковата молба, тъй като срещу решение № 181/30.05.2024г. по ВНОХД № 853/2023г. по описа на САС са подадени касационни жалби, което е видно и от съдебно удостоверение изх.№ 3534/23.08.2024г. на Окръжен съд - Враца.

Твърди, че водачът на лек автомобил марка „Сеат", модел „ИБИЗА", с peг. № ВР *** СС, при управлението на който е причинено ПТП, имал валидно сключена към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД BG/02/118003222920.

Твърди, че в резултат на описаното по-горе ПТП ищцата Б. Б. е получила следните телесни повреди: 1. Травматичен шок, което увреждане й е причинило разстройство на здравето временно опасно за здравето; 2. Счупване на ребра в ляво от 1-во до 6-то по една подмипшчна линия, което й е причинило трайно затруднение на движенията на снагата за повече от 1 месец; 3. Счупване на дясна лъчева кост на типично място, което увреждане й е причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник за повече от 1 месец; 4. Двустранен плеврален излив и кръвонасядания в областта на крайниците и тялото, които увреждания са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Твърди, че в резултат на виновно причинената смърт на сина на ищцата, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, продължава да търпи до настоящия момент и ще продължава да ги търпи за напред.

Излага, че ищцата била лекувана болнично в това здравно заведение от 26.09.2019г. до 30.09.2019г. в „Отделението по анестезиология и интензивно лечение“, а от 30.09.2019г. до 07.10.2019г. в „Хирургичното отделение“. Когато е приета за лечение в болничното заведение ищцата Б. Б. била в общо тежко състояние, сънлива към дълбок сън, кожа и видими лигавици - бледи, цианостични, синини по рамото, с лека анемия. От КТ на глава се установили - набелязан общомозъчен оток, без КТ данни за счупване на костите на черепната кутия и без данни за контузионни изменения и патологични колекции. От КТ на гръден кош и корем - двустранен плеврален излив. След проведеното медикаментозно лечение била насочена към хирургично отделение /XО/ за лечение в планов порядък. На десен горен крайник била наложена гипсова имобилизация - гипсова шина от горна трета на предмишницата до основата на пръстите на ръката. В областта на дясната гърда във външните квадранти се установило петнисто мораво зеленикаво кръвонасядане с лентовидна форма с ход на долу и навътре с площ 12/5 см., което продължава на предна коремна стена вдясно към пъпа с площ 15/3 см. На лява гърда в долно външния квадрант - овално подобно кръвонасядане с площ 5/4 см. Морави зеленикави кръвонасядания били причинени и на лява мишница към лакътя, на предна коремна стена около и под пъпа около 16/3 см., в областта на седалището вляво, лява тазобедрена става и по външната повърхност на лявото бедро, лявата подбедрица. Интензивни болки в гръдния кош.

Тези факти се установявали и с Епикризата от ОАИЛ на МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр.Враца от 30.09.2019г. ИЗ № 10490 и Епикризата от ХО на МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр.Враца от 07.10.2019г. ИЗ № 10629.

Твърди, че вследствие на тези травматични увреждания емоционалния шок и изключително интензивните по своя негативизъм усещания от смъртта на нейния млад син, ищцата започнала да получава периодично припадъци със загуба на съзнание за секунди с изтръпване на ръцете и краката, лабилно артериално налягане, световъртеж и залитане на една страна, изтръпване и побеляване на пръстите на лявата ръка.

Ищцата започнала да се оплаква от стягащо главоболие, стрелкащо, пулсиращо, предимно окципитално, но ирадиращо и темпорално двустранно, главозамайване, нестабилност, внезапно безпричинно прилошаване, притъмняване пред очите, 2 отмаляване. Тези оплаквания не са отшумели и към датата на подаване на исковата молба, независимо от проведените медицински изследвания и лечение.

Ищцата конкретизира претенцията си за обезщетение на имуществени вреди при проведеното медицинско лечение в здравно заведение-МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр.Враца, ищцата е заплатила 120 лева за предоставените й медицински услуги, а именно: 40 лева - потребителска такса по фактура № 0000106376/07.10.2019г. с касов бон към нея, и 80 лева - за съдебно-медицински удостоверявания по фактура № 0000106376/07.10.2019г. с касов бон към същата. Тези разходи представляват имуществени вреди за нея, които претендира от ответното дружество като застраховател на виновния за ПТП водач.

С исковата молба ищцата излага и правопораждащите факти за претенцията си за присъждане на неимуществени вреди от смъртта на сина си.

Твърди, че преждевременната смърт на сина й е причинила на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в изключителни болки и страдания от внезапната загубата да най- милото и свидно за всеки човек - дете, което още повече е на една сравнително ниска възраст - 25 години, отгледано с много грижи и любов, с което е поддържала изключително близки отношения, емоционална обвързаност, уважение.

Излага, че загубата на сина й довела до необратима промяна в начина на живот на ищцата, до затваряне в себе си, промяна в общуването. Изключително тежко преживяване предизвикал и фактът, че поради своите травми и наложилото се болнично лечение, тя не е могла да присъства на погребението на сина си. Ищцата приела неимоверно тежко, че сина й е умрял пред очите й. Поради внезапната му загуба, здравословното й състояние си влошило, както бе описано по-горе, изпаднала е в състояние на депресия.

Твърди, че ищцата и нейният син Г. К. били в добри отношения и като семейство били много сплотени. Синът й живеел и работел в град София, но ежеседмично се прибирал при майка си в с.Хайредин, където живеела с баба му Г..

Ищцата разчитала на помощта на загиналия си син, който помагал за ремонти, за грижи за възрастната му баба. И до момента не била преодоляла загубата на сина си, често посещавала гроба му. Често плачела, въпреки, че се опитва да се „държи“. На моменти била неадекватна след смъртта му и й прилошавало. Всяка година заедно с баща му и брат му правили помен във връзка с годишнината от смъртта на сина й. Все още родителите и неговия по-голям брат носят черни дрехи в знак на траур.

Настъпилата смърт напълно променила живота и ежедневието на семейството на починалия и конкретно на ищцата. Преди ПТП била лъчезарна, ведра, усмихната, даваща кураж и сили на всички, а след ПТП станала друг човек - затворила се в себе си, мълчалива, без да допуска някой да я утешава, отчаяна и уплашена. Започнала да страда от безсъние. Нейните социални контакти рязко намалели.

Твърди, че всички тези негативни последици и вреди са пряко и непосредствено вследствие от настъпилото ПТП.

За така описаните и претърпени увреждания на физическото и психическото здраве, представляващи неимуществени вреди, ищцата предявява иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния за причиненото ПТП водач на МПС - лек автомобил марка „Сеат", модел „Фокус" с рег. № BP *** ВМ, а именно ответника - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, което е издало застрахователна полица BG/02/118003222920, валидна към момента на ПТП.

Ищцата предявила претенцията си пред ответника извънсъдебно на 18.03.2021 г., но не получила застрахователно обезщетение.

Претендира и заплащане на законната лихва върху обезщетението за претърпени неимуществени и имуществени вреди считано от датата на заявяването на претенцията пред застрахователя – 18.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

3

Прави доказателствени искания.

Ответникът в срока за отговор оспорва исковете по основание и размер.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение претенцията за главница и претенцията за лихва.

Оспорва:

1. Механизмът на ПТП.

2. Вината за настъпване на ПТП на водача.

3. Причинно следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди.

4. Преживените болки и страдания от ищцата.

5. Размерът на претенцията за обезщетение като прекомерно завишен.

6. Претенцията обезщетение за забава.

Прави възражение за съпричиняване от ищцата и сина й, тъй като не са ползвали предпазен колан.

Оспорва иска по размер като твърди, че претендираното обезщетение е прекомерно.

Поддържа, че същото не съответства на реално претърпените от ищцата болки и страдания.

Прави искане за конституиране на осн. чл. 219 от ГПК на Г. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** като трето лице помагач на страната на ответника.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прави доказателствени искания.

По делото не е депозирана и допълнителна искова молба.

С определение от 17.01.2025 г. е конституиран на осн. чл. 219 от ГПК Г. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** като трето лице помагач на страната на ответника.

Със същото определение е спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК настоящето дело до приключването на НОХД № 20221400200233/2022г. по описа на Окръжен съд Враца с окончателен съдебен акт.

На 24.01.2025 г. обаче ВКС е постановил решение по н.д. № 971/2024 г. по описа на ВКС с което НОХД № 20221400200233/2022г. по описа на Окръжен съд - Враца е приключило с окончателен съдебен акт, поради което и са налице предпоставките за възобновяване на настоящето дело.

По делото е постъпило и копие от присъда по НОХД № 20221400200233/2022г. по описа на Окръжен съд – Враца, на Решение № 181/30.05.2024 по ВНОХД по описа на Апелативен съд София и Решение № 31/24.01.2025 г. по н.д. № 971/2024 г. по описа на ВКС в които е прието и че ищцата и загиналия са ползвали предпазни колани при настъпилото ПТП.