Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 429 от 26.08.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 966/2024
Вид
Решение № 429
Подписан
26.08.2024
В сила
19.09.2024
Състав
Венцислав Димитров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 ал. 1 т. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Русе, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20244520200966 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ю. П. П., чрез упълномощен защитник, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 24 – 0453 - 000056/ 18.03.2024 г. на началника на РУ Сливо поле при ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение на чл. 42 ал. 1 т.

1 ЗДвП, на осн. чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 пр. 5 от с. з. му било наложено наказание “Глоба” в размер на 200 лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява; вместо него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.02.2024 г. по път втори клас 21 в гр. Силистра – гр. Русе, км 14, жалбоподателят управлявал л.а. „Фиат Браво“ с ДК№ Р **** PB. Пред него се движел неустановен по делото автомобил, а зад него се движела св. М. З., която управлявала л.а.

„Сеат Леон“ с ДК№ *****. Св. З. предприела изпреварване и на двата автомобила, които се движели пред нея, тъй като преценила, че има достатъчно видимост. След изпреварването на автомобила на жалбоподателя и когато почти се изравнила с първия автомобил, усетила удар в задната дясна част на своя автомобил и на огледалото за обратно виждане видяла, че този удар е причинен от автомобила на жалбоподателя, който също тръгнал да изпреварва първия автомобил. Св. З. изпреварила и първия автомобила и веднага отбила вдясно и спряла. След нея спрял и жалбоподателят. Св. З. се обадила на ЕЕН 112 и в резултат на това били изпратени полицейски служители на произшествието. След като огледал вредите по двата автомобила и пътното платно св. С. Б. преценил, че отговорен за настъпилото ПТП е именно жалбоподателят и съставил против него АУАН. Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 42 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 пр. 5 от с. з. му било наложил наказание “Глоба” в размер на 200 лв.

1

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна.

При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и материалният закон.

Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В АУАН, а впоследствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил в развилото се съдебно производство.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че св. З. е започнала изпреварването по отношение на автомобила, управляван от жалбоподателя, когато и той е предприел изпреварване. В резултат на това той е ударил с предната лява част на своя автомобил задната част, странично, на автомобила, управляван от св. З.. В своите показания св. З. твърди: „Изпреварих втората кола и когато бях почти успоредно с първата, гледано в посоката към моето движение, усетих удар в задната част на колата“, показанията и в с. з. от 08.08.2024 г. По този начин жалбоподателят не е спазил нормативното си задължение по чл. 42 ал. 1 т. 1 ЗДвП, съгласно който: „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и което именно е довело до причинно-следствена връзка с настъпилите съставомерни последици“. В този смисъл той е следвало да изчака св. З. да го изпревари и едва тогава да предприеме изпреварването си. Това се потвърждава и от показанията на разпитания по делото полицейски служител св. С. Б., която макар и да не е очевидец е възприел правнорелвантни факти – същият е възприел уврежданията по двата автомобила, а същото така и факта, че ширината на пътното платно не позволява „тройно“ изпреварване както първоначално е твърдял жалбоподателят.

Нито в жалбата, нито в съдебно заседание се изтъкват някакви възражения срещу така установената фактическа обстановка – единствено се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно.

При това положение съдът намира, че действително жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 пр. 5 ЗДвП, тъй като не е спазил правилата за изпреварване и в резултат на това е настъпило ПТП.

Наказанието е законосъобразно, тъй като същото е от категорията на абсолютно определените санкции и размерът му не зависи от волята на АНО и съда, т.е. същото не подлежи на индивидуализиране.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Мотивиран така и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24 – 0453 - 000056/18.03.2024г. на Началника на РУ Сливо поле при ОД на МВР гр. Русе, с което на Ю. П. П. му е наложено 2 административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв. на основание чл. 42 ал. 1 т. 1 пр. 1 вр. чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 пр. 5 ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Русе чрез Районен съд – гр. Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3