Решение № 176 от 22.06.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. С., 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20252200100225 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от адвокат В. С.

- АК С., като пълномощник на Д. И. Р. и М. Р. Р., с която предявяват в условията на активно – субективно и обективно съединяване искове, на основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, против О. А.

П., за осъждането му да заплати на всеки от ищците сумата от по 200 000 лв./102 258.38 евро, представляващи обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания поради насилствено, по особено жесток начин причинена смърт на сина им - Б.Д. И., в резултата на извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 и т. 9, във вр. с чл. 115 НК, ведно със законната лихва върху претендираните главници от по 200 000 лв./102 258.38 евро, считано от датата на деликта - 21.10.2021 г., до окончателното заплащане на сумите.

Обстоятелства, на които страните основават предявените права и възражения.

В исковата молба се твърди, че Б.Д. И. е бил единствено дете на ищците Д. И. Р. и М. Р. Р.. Завършил спортно училище „Д. Р.“ в гр. С., с отличен успех, след което е продължил спортните си занимания, като е бил състезател по „Културизъм“ с множество награди от републикански и международни форуми. Той бил изключително грижовен и любящ син, който се грижил за своите родители, с които съжителствал в един и същи дом. Бил отговорен за поддържане на нормалните битови разходи на домакинството, които е поемал изцяло, за да облекчава родителите си. През летния сезон им помагал в семейният им бизнес по българското Черноморие, а през останалата част от 1 годината работил в семейният им магазин в гр. С..

С Решение № 403/06.11.2023 г. по к.д. № 755/2023 г. ВКС потвърдил постановената присъда по ВНОХД № 59/2023 г. на Апелативен съд – Б., с която ответникът О. А. П. бил признат за виновен в това, че на 29.10.2021 г. в гр. С. умишлено умъртвил сина на ищците – Б.Д. И. – на 30 г., от гр. С., като деянието е извършено с особена жестокост и предумишлено, поради което на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. трето и т. 9 НК, във вр. с чл. 115 НК, вр. с чл. 54 НК бил осъден на „Лишаване от свобода” за срок от 19 години при първоначален „Строг“ режим, което вече изтърпявал в затвора в гр. Б..

От датата на смъртта на Б. И. – 29.10.2021 г. ищците били в изключително тежко здравословно и психическо състояние, което налагало непрестанната употреба на медикаменти, с които да бъде стабилизирано.

В деня на убийството ищцата М. Р. Р. се притекла първа на помощ на пострадалия и станала непосредствен свидетел на извършеното криминално деяние преди на място да пристигнат органите на реда и медицинските екипи, което увредило силно нейното психично състояние. Видяното в деня на убийството оставило траен отпечатък в съзнанието , което я подложило на непрестанен страх при настъпване на тъмната част от денонощието.

Изпитвала неистов ужас, когато преминавала покрай мястото на убийството, което било в непосредствена близост до домът им. Два месеца след събитието изпаднала в тежка депресия, започнала да страда от високо кръвно налягане, което и към момента оставало непроменено.

Ищцата била позната сред приятелите, близките, колегите и познатите си, като много ведра, умихната, сърцата, енергична и жизнена жена преди фаталния инцидент със синът и Б.. Често е практикувала любимото си хоби разходки в планината, но от края на месец октомври 2021г. до момента се променила съществено. Твърди се, че състоянието се влошавало непрестанно, като към тревожността се добавило и потиснато настроение, нежелание за живот, в определени моменти при незначителни поводи започвала да трепери и изпада в невъзможност да извършва никаква физическа дейност. Поради това се налагало перманентно да приема успокоителни, като не прекъсвала приема и на други медикаменти, свързани с психическото здраве. Това водело до обективна невъзможност на ищцата да работи пълноценно, което пряко влияело на нейния доход.

Ищцата се затруднявала да напуска дома си и да се среща с други хора.

Често се налагало съпругът да ангажира професионална психоаналитична помощ, за да можела ищцата да почувства успокоение. От преживения стрес тя страдала и от безсъние, за което взимала още медикаменти.

В деня на убийството ищецът Д. И. Р. пристигнал в Лондон, за да присъства на музикално мероприятие, където научил за убийството на сина си Б. И.. След телефонното обаждане той загубил съзнание, което наложило да бъде откаран с линейка в „спешно отделение“.

2

Състоянието на ищеца се твърди, че се променило коренно в изцяло негативна посока също като на ищцата. Трагичното събитие довело до липса на мотивация, непрестанен страх и страдание и трайна невъзможност да упражнява професионалните си задължения. В определени моменти започвал да трепери и да получава „паник атака“, поради което приемал медикаменти.

Ищецът бил свидетел на мъките на своята съпруга, което допълнително усложнявало психическото му състояние.

Ищците използвали спестяванията си само за лечение на трайно влошеното им психическо и физическо състояние, посещавали психолози и психиатри до днешна дата и приемали антидепресанти.

Оплакванията на двамата ищци били в причинно-следствена връзка с убийството на сина им Б..

Ищците са оценили претърпените от тях неимуществени вреди в общ размер на 400 000 лв., като от тази сума ищцата М. Р. Р. претендира обезщетение в размер на 200 000 лв./102 258.38 евро и ищецът Д. И. Р. – в размер също на 200 000 лв./102 258.38 евро.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника О. А. П..

В открито съдебно заседание от ищците се явяват лично само Д. И. Р., за двамата - адв. М. С., надлежно преупълномощен от пълномощника адв. В. С..

Процесуалния представител поддържа становище за уважаване на исковете в пълния им размер.

В първото по делото открито съдебно заседание, ответникът се явява лично - води се от служители на ОЗ „Охрана“ – С. и поддържа становище, че предявените искове са завишени по размер. В хода на устните състезания заявява, че ще се съобрази с решението на съда.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, относими към релевантните за спора факти и обстоятелства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С влязла в сила присъда № 15 от 14.10.2022 г. по НОХД № 217/2022 г. по описа на Окръжен съд С., потвърдена с решение № 51 от 27.06.2023 г. по ВНОХД № 59/2023 г. по описа на Апелативен съд – Б., оставено в сила с решение № 403 от 06.11.2023 г. по КНД № 755/2023 г. на ВКС, Трето НО, ответникът О. А. П., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 29.10.2021 г., в гр. С., умишлено умъртвил Б.Д. И., като убийството е извършено с особена жестокост и предумишлено, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 предл. 3 и т. 9, вр. чл. 115 вр. чл. 54 от НК му е наложена наказание „лишаване от свобода“ за срок от деветнадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим, като със същата присъда, подсъдимият – ответник по настоящото дело, е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2, вр. с чл. 115 от НК, за извършване на деянието по особено мъчителен 3 начин за убития.

От показанията на разпитания по делото свидетел – К. Й., се установява, че ищците като родители на пострадалия Б.Д. И. са страдали много и е настъпила съществена промяна в тяхното поведение и емоционалност. Били радостни, общителни и разговорливи, но след загубата станали затворени, мълчаливи, в разговорите си се фокусирали изключително върху спомените за сина им и невъзможността да преодолеят загубата на сина си.

От представените писмени доказателства се установява, че ищцата М. Р.

Р., съгласно етапна епикриза, издадена на 18.12.2024 г., от „Д-р Г.К. - АСИМП" е диагностицирана със „Смесено тревожно-депресивно разстройство“ и е провеждала подължителна терапия по схема: Невролептична с ксанакс, Антидепресивна с ксетанор, Антивестибуларна сбетасерк и вицетин.+ кардиологична терапия. Етапната епикриза е издадена по повод оплаквания от постоянна трефожност и вътрешна напрегнатост, на моменти с панически атаки, депремираност на моменти с дълбоко отчаяние, емоционална лабилнос с инконтинентност. Заболяването е прието, че датира от м. октомври 2021 год. след изключително тежък психичен стрес -убийството на неин сина на 30 години, внезапно и по особено жесток начин . Оттогава и до този момент е на непрекъснат невроплептично, антидепресивно и антихипертонично лечение, по нейни думи за оцеляване. Трудно се справяла със загубата, пред очите й непрекъснато изплувала кървавата гледка, нощите били къшщмарни, изтощаващи със сънища, възнпройзвеждащи трагедията. Изпадала в тежки моменти на депресия с мисли за самоубийство. Състоянието леко се облекчило след м.февруари 2023 г. след осиновяване на дете. Новата грижа леко я отклонила от тежките спомени, но засилили тревогите за здравето й, за да може да бъде добра майка. По тези две причини продължила да се лекува, и в този момент. Данните са снети от анамнеза, която се потвърждава от представените амбулаторни листи с диагноза „безпокойство и възбуда, с придружаващо заболяване негнойно възпаление на средното ухо, с назначена терапия с Ксанакс, за извършени прегледи на 17.02.2022 г., на 19.05.2022 г., на 10.01.2023 г., на 21.03.2023 г., на 30.05.2023 г., на 27.09.2023 г., на 15.12.2023 г., на на 05.04.2024 г., на 10.06.2024 г., на 18.12.2024 г., на 30.05.2025 г.

Фактът на извършеното осиновяване на дете през 2023 г. не се оспорва.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявените искове за основателни и доказани.

По въпросите относно извършването на влязлата в сила присъда по НОХД № 217/2022 г. по описа на Окръжен съд – С., на основание чл. 300 ГПК, съдът е обвързан по въпроса относно деянието, относно това, дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, като по несъмнен и безусловен начин се установява, че ответникът О. А. П. умишлено е умъртвил Б.Д. И. – син на ищците - Д. И. Р. и М. Р. Р., като убийството е извършено с особена жестокост и предумишлено, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 предл. 3 и т. 9, вр. чл. 115 вр. чл. 54 от НК му е 4 наложена наказание „лишаване от свобода“ за срок от деветнадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим, като със същата присъда, подсъдимият – ответник по настоящото дело, е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2, вр. с чл. 115 от НК, за извършване на деянието по особено мъчителен начин за убития.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, се установява, че ищците преживяват тежко и мъчително загубата на сина си, като ищцата М. Р. е имала нужда от професионална помощ относно писхичното си състояние, предизвикано от силния дистрес, преживян във връзка със загубата и обстоятелството, че е претърпяла изключително силен психически стрес (дистрес), свързан и с възприемането на образа на мъртвия си син, непосредствено след убийството, който стрес се е трансформирал психологична травма, продължително безпокойство, тревожност и депресия.

Невъзможността и към днешна дата на ищците да преодолеят загубата говори за изградена силна емоционална връзка, като липсата му продължава да им въздейства като стресогенен фактор, въздействащ силно негативно върху тяхната емоционалност, съпътстващ ги и понастоящем и изразен като промяната им от общителни и весели хора в мълчаливи, тъжни и фокусирани в разговорите си изцяло върху спомените за техния син, убит по жесток начин в разцвета на възрастта от 30 години. Съдът приема, че претърпените душевни болки и страдания от ищците в следствие загубата на техния син са несъмнени като интензитетът на причинените неимуществени вреди в този смисъл е в рамките на обичайното ищеца Д. Р. и в изключително висока степен за ищцата М. Р., предвид обективно установеното от представените писмени доказателства смесено тревожно-депресивно разстройство, за което продължава да приема поддържаща терапия с Ксанакс.