Решение № 11296 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11296 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20251110156245 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Р. Х. С., чрез адв. В. П., срещу „Сдружение „Българска федерация по вдигане на тежести“ Сдружение, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ за признаване за установено спрямо ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата в общ размер на 5175 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.04.2024 г. до 30.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата в общ размер на 871,88 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 31.05.2024 г. до 09.10.2025 г.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на срочен трудов договор от 26.03.2024 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „лекар на национален отбор“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1725 лева. Ищецът добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения през периода от 01.04.2024 г. до 20.12.2024 г., за което време не бил получил нито една заплата. За вземанията си ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.10.2025 г. по ч. гр. д. № 6089 по описа за 2025 г. на Районен съд – Плевен, III граждански състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените 1 по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Сдружение „Българска федерация по вдигане на тежести“ Сдружение за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.

С докладвана в първото по делото съдебно заседание молба процесуалният представител на ищеца – адв. Пенчев е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. С протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се представлява в съдебното заседание, редовно уведомен, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание, а така предявените искове вероятно са основателни при посочените в исковата молба обстоятелства и с оглед представените по делото доказателства. На посоченото основание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

По отношение на разноските:

Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане в своя полза на дължимото за заповедното и за исковото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. В договора за правна защита и съдействие е посочено, че възнаграждение не е уговорено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., тъй като доверителят бил материално затруднено лице. Съгласно посочената разпоредба адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица.

Това му право е установено със закон. В този случай е налице изключение от правилата за присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката.

По отношение на размера на дължимото на процесуалния представител на ищеца възнаграждение следва да бъде посочено следното. В най-новата съдебна практика на Върховния касационен съд се приема, че след постановеното Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД) съдът не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения между клиент и адвокат поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС (вж.

Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС, Определение № 2

1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС). Възнаграждението по чл. 38, ал.

2 ЗАдв. следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и най-вече – фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г., ІV г. о., ВКС).

В конкретния случай съдът взе предвид, че настоящото производство приключи в едно съдебно заседание, без събиране на допълнителни писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както и обстоятелството, че делото е с малка правна и фактическа сложност. При тези съображения и при съобразяване на цитираната по-горе съдебна практика съдът намира, че на процесуалния представител на ищеца – адв. В. П. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 602,34 лева или 307,97 евро, а за исковото производство – в размер на 904,69 лева или 462,56 евро.

Освен това на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство в размер на 257 лева или 131,40 евро.

Воден от горното, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на Р. Х. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. „Студен кладенец“ № 59, срещу „Сдружение „Българска федерация по вдигане на тежести“ Сдружение, ЕИК 176063374, представлявано от генералния секретар М. В. М. и председателя на Управителен съвет С. Б.

Х., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, бул. „Васил Левски“ № 75, както следва: по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ за сумата 5175 (пет хиляди сто седемдесет и пет) лева или 2645,94 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.04.2024 г. до 30.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.10.2025 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 871,88 (осемстотин седемдесет и един лева и 88 ст.) лева или 445,79 евро, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 31.05.2024 г. до 09.10.2025 г., които вземания са били предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.10.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 6089 по описа за 2025 г. на Районен съд – Плевен, III граждански състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., „Сдружение „Българска федерация по вдигане на тежести“ Сдружение, ЕИК 176063374, представлявано от генералния секретар М. В. М. и председателя на Управителен съвет С. Б.

Х., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, бул. „Васил Левски“ № 3

7 5 , да заплати на адв. Веселин Владимиров Пенчев, вписан в Адвокатска колегия – Шумен с личен номер 1300025397, служебен адрес гр. Шумен, ул. „Добри Войников“ № 17, ет. 1, ап. 2, сумата 1507,03 (хиляда петстотин и седем лева и 03 ст.) лева или 770,53 евро, представляваща дължимото за заповедното и за исковото производства адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Сдружение „Българска федерация по вдигане на тежести“ Сдружение, ЕИК 176063374, представлявано от генералния секретар М. В. М. и председателя на Управителен съвет С. Б. Х., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, бул. „Васил Левски“ № 75, да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство в размер на 257 (двеста петдесет и седем) лева или 131,40 евро.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

На страните да се връчи препис от решението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 11296 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20251110156245 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Р. Х. С., чрез адв. В. П., срещу „Сдружение „Българска федерация по вдигане на тежести“ Сдружение, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ за признаване за установено спрямо ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата в общ размер на 5175 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.04.2024 г. до 30.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата в общ размер на 871,88 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 31.05.2024 г. до 09.10.2025 г.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на срочен трудов договор от 26.03.2024 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „лекар на национален отбор“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1725 лева. Ищецът добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения през периода от 01.04.2024 г. до 20.12.2024 г., за което време не бил получил нито една заплата. За вземанията си ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.10.2025 г. по ч. гр. д. № 6089 по описа за 2025 г. на Районен съд – Плевен, III граждански състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените 1 по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Сдружение „Българска федерация по вдигане на тежести“ Сдружение за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.

С докладвана в първото по делото съдебно заседание молба процесуалният представител на ищеца – адв. Пенчев е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. С протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се представлява в съдебното заседание, редовно уведомен, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание, а така предявените искове вероятно са основателни при посочените в исковата молба обстоятелства и с оглед представените по делото доказателства. На посоченото основание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.