Решение № 817 от 10.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Костадинова

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Петър Стоицев при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора М. Б. С. като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605790 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда от 29.05.2024 год. на СРС, НО, 99 състав по НОХД № 7871/2022 г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият по делото В. А.

А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание при условията на чл.54 от НПК „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноските в неговите съдебна и досъдебна фаза.

Срещу постановената присъда, в законоустановения срок за обжалване, е постъпила въззивна жалба от адв. М. Х. от САК, процесуален представител на подсъдимия В. А..

Допълнение към въззивната жалба по делото не е постъпило от защитата и подсъдимия след съобщаването на мотивите от СРС.

В депозираната жалба се излагат доводи, че постановената от Софийския районен съд присъда е неправилна и незаконосъобразна, твърди се че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Според защитата са били нарушени принципите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК за разкриване на обективната истина при обективно, всестранно и пълно изследване на всички 1 обстоятелства и внимателна проверка на всички доказателства, както и е било допуснато нарушение на процесуалните правила във връзка със събирането, анализа и оценката на доказателствата, а формираните заключения по фактите са били основани на предположения. Според адв. Х. събраните по делото доказателства не обосновават несъмнен извод за осъществяване на престъпното деяние от субективната и обективна страна и съдебния акт е бил постановен при липса на мотиви досежно основни правно - релевантни въпроси, подлежащи на обсъждане с присъдата, поради което се твърди, че съдебния акт е немотивиран и почива на предположения.

С въззивната жалба са били направени доказателствени искания за назначаване на допълнителна комплексна съдебно – медицинска експертиза, в хода на която да бъде извършено освидетелстване на К. Д., както и на същия да му бъде извършено томографско или рентгеново изследване.

В заключение е отправено искане към въззивния съд, на основание чл.

336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 334, т. 2 от НПК, да отмени обжалваната присъда на Софийски Районен съд, постановена по НОХД № 7871/2022 г. и да постанови нова, с която да оправдае изцяло подсъдимия А..

Атакуваната присъда е от актовете, които подлежат на протестиране и обжалване по реда на гл. 21 от НПК.

В определение за насрочване на делото в открито съдебно заседание от 20.09.2024г., въззивният съд се е произнесъл по направеното доказателствено искане за назначаване на комплексна съдебно – медицинска експертиза, като е счел същото за неоснователно. При извършената по делото СМЕ, вещите лица са отговорили пълно, ясно и компетентно при изпълнение на задачите, представени са били множество мед. документи, които същите са анализирали в заключението си, включително е даден отговор и на поставения въпрос, дали зъбите на пострадалия са били естествени или не, страдал ли е същия от парадонтоза, какъв е бил денталният статус на пострадалия. Към настоящият момент за разкриването на обективната истина по делото, съдебният състав при насрочването на делото е приел, че не е необходимо да бъде назначавана допълнителна комплексна СМЕ, подари което и искането на защитата е оставено без уважение, като неоснователно.

Доказателствените искания на защитата са били оставени без уважение и с протоколно определение от 06.11.2024 год. от въззивния съдебен състав и отново не е било допуснато провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода по същество, защитникът на подсъдимия А. – адв. Х. намира присъдата за неправилна и незаконосъобразна, както и че по делото няма достатъчно доказателства, а именно че подсъдимия е автор на деянието. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която изцяло да се оправдае подсъдимият по делото. Защитата сочи, че свидетелските показания са противоречиви, като се спира и анализира съдържанието им и според него противоречи на механизма на удара, а именно чрез такъв вид удар – отстрани и отдясно, не може да се достигне до избиване на първи и втори зъб горе вдясно. Излагат се твърдения, че част от доказателствата са били игнорирани от първоинстанционния Съд, без да им се 2 направи пълен и задълбочен анализ, както и намира, че присъдата почива изцяло на предположения и косвени доказателства без връзка между тях.

Защитата се мотивира, че свидетелите Г. и М. са заинтересовани от изхода на делото, тъй като са близки приятели на пострадалото лице, а от друга страна не са свидетели-очевидци. В заключение се сочи, че по делото има достатъчно гласни и писмени доказателства и становища на експерти за липса на възможност за доказване на авторството на деянието, поради което и формулира искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да подсъдимият да бъде оправдан изцяло.

Подсъдимият А., в правото си на лична защита, заявява, че поддържа казаното от неговия защитник,

Прокурорът намира, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

Повереникът на ЧО К. Д. – адв. Р., излага доводи че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а присъдата на първоинстанционния съд, като правилна и законосъобразна, в сила. Според него съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в пълнота, изложил е подробни мотиви, правилно е приложил материалния закон и не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Приема, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, като акцентира на сведението, което подсъдимият е подал до полицията и е признал, че е ударил с една ръка пострадалия и в последствие е имал кръв и нараняване по ръката. В заключение процесуалният представител на ЧО, намира твърденията на защитата за недоказаната вина на подсъдимия за неоснователни и моли присъдата да бъде оставена в сила. Претендират се направените по делото разноски.

В предоставената му последна дума, подсъдимият А. моли да бъде оправдан, като излага доводи за своята невиновност.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, настоящият състав на Софийски градски съд я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е установил и приел фактическа обстановка по делото, която се подкрепя изцяло от събраните по делото съвкупни доказателства и която въззивният Съд я споделя, а именно:

Подсъдимият В. А. А. е роден на ****г. в гр. София, българин, български гражданин е, не е женен, не е осъждан /реабилитиран/, безработен е и има средно образование, с постоянен адрес: гр. София, ул. **** и настоящ адрес: гр. София, ул. „Ралевица“ № ****.

3

На 19.10.2017г., в гараж, находящ се в гр. София, кв. „Княжево“, ул.

****, се били събрали свидетелят С.С., неговата интимна приятелка Н.С., подсъдимият В. А. и момиче на име Е.. Пострадалият К. Д. отишъл при тях, като бил облечен с работни дрехи, защото си мислел, че ще помага на свидетеля С. по поправянето на мотоциклети. Компанията употребявала алкохол и Д. се върнал до дома си, за да се преоблече, след което купил бутилка водка и се върнал в гаража, където присъстващите продължили да употребяват алкохол, горели си и слушали музика. В един момент, докато били заедно в компанията, момичетата решили да си тръгнат и заявили, че нямат пари в тях. ЧО Д. предложил мъжете да съберат пари, за да могат момичетата останат. В тази връзка и предвид употребеното количество алкохол, възникнал конфликт между Д. и подсъдимия А.. Последният заявил, че няма ангажимент към момичетата, не желае да им дава пари и попитал пострадалия кога ще му върне парите, като добавил, че ако не ги върне ще има „нокдаун“. В следващият момент, изненадващо подсъдимия А. нанесъл удари с ръка в областта на главата на Д., който паднал на земята. След като се съвзел, Д. усетил силна болка в областта на устата, а когато се пипнал няколко зъба изпаднали в ръката му. Последният попитал свидетеля С. кой го е ударил, при което същият отговорил, че това е бил А.. Пострадалият незабавно се обадил по телефона на свидетеля А. М., който бил наблизо със свидетеля И.Г. и ги помолил да отидат да го вземат от гаража, където бил. При пристигането си, свидетелите М. и Г. видели приятеля си (пострадалия) с окървавено лице, както и че държал няколко зъба в ръката си, в същото време възприели и следите от кръв по тениската на подсъдимия А.. На въпросът им кой е ударил Д., подсъдимият потвърдил, че го е ударил, но не знае защо.

Свидетелят М. закарал пострадалия в „Пирогов“, като в 22:19ч. на 19.10.2017г. постъпил за преглед. След като била му извършена медицинска манипулация в болничното, Д. се прибрал в дома си, където заварил майка си и на която разказал за случило се. Свидетелят Р.Д. видяла, че синът и е с два избити горни зъба и с шевове на долната устна.

На 20.10.2017г., за да организира следваната и в хода на производството защитна версия, подсъдимият А. подал жалба в 06 РУ – СДВР, че е бил нападнат от Д..

На 29.10.2019г. свидетелят С. завел А. до дома на Д., по негова инициатива и се срещнали с майка му, като целта на тази среща била да се извинят (което сторили) и след това да организират среща между последната, пострадалия и подсъдимия. Срещата се състояла на 30.10.2019г., като подсъдимият предложил да поеме финансово лечението на пострадалия и споделил за подадената от него жалба, както и заявил готовност да я оттегли, ако Д. не подава жалба срещу него. До този момент пострадалият не бил подавал жалба и решил, че това е добър изход от ситуацията. При последващи опити на пострадалия да се свърже с А., последният спрял да си вдига телефона и не изпълнил поетия от него ангажимент. След около месец свидетелят Д. и синът й били призовани за разпит във връзка с подадената от подсъдимия А. жалба, като впоследствие в хода на воденото досъдебно производство представили и издадените на Д. медицински документи и съд.

4 медицинско удостоверение от 21.10.2017 год. от ССМК.

В хода на воденото досъдебно производство е била назначена и извършена съдебномедицинска експертиза, като според вещото лице на пострадалия К. Д. са били установени причинени травматични увреждания, а именно: травматично избиване на първи и втори горни десни зъби; травматично частично счупване на зъбните коронки на първи горен ляв зъб с травматично разклащане и на първи долен десен зъб; мекотъканни наранявания – разкъсно - контузни рани на горна и долна устни вдясно, оток и кръвонасядания на двете устни, кръвонасядания на дясно рамо и ляв лакът.

Избиването на първи и втори горни десни зъби, според д – р В. е реализиран медико-биологичния признак избиване на зъби, без които е било затруднено дъвченето и говоренето, а установените счупвания на коронката на първи горен ляв зъб и разклащането на първи долен ляв зъб, както и установените мекотъканни наранявания са реализирали медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От извършените изследвания на пострадалия не е било установено, същият да е страдал от пародонтоза. Установените мекотъканни наранявания според заключението по СМЕ са били причинени от удари с тъпи предмети, каквито могли да бъдат и човешките крайници, като вещото лице е достигнало до извод, че предвид естеството на нараняванията, същите били причинени от повече от един удар.