Решение № 12 от 15.02.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. гр. Добрич, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20213200900147 по описа за 2021 година

Търговско дело № 147/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. № 2309/10.09.2021 г., с дата на пощенското клеймо 08.09.2021 г., подадена от И. С. И. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес гр. Добрич, ЖК „***“ № 5, вх. В, ет. 8, ап. 23, с която срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, бул.

„***“ № 67а, ЕИК *** е предявен иск за сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно произшествие 10.03.2021 г. от водач на лек автомобил марка „СИТРОЕН“, модел „БЕРЛИНГО“ с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2021 г. ( датата на уведомяване на с извънсъдебна претенция ) до окончателното й изплащане, както и със законната лихва, считано от 28.06.2021 г. ( датата на изтичане на 15-дневния срок по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ ) до окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр.

София Ответникът оспорва исковете по основание и размер, като поддържа искане за отхвърлянето им и присъждане на сторените по делото разноски.

Изложени са възражения относно наличието на застрахователно събитие и 1 относно вида, характера и степента на уврежданията на пострадалия.

Инвокирани са твърдения за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 50 %, както и за прекомерност на размерите на претендираните застрахователни обезщетения.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

С влязло в законна сила на 14.10.2021 г. Определение № 197/14.10.2021 г. по НОХД № 1142/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич ( имащо последиците на влязла в сила присъда съгласно чл. 383, ал. 1 НПК ) е одобрено постигнатото между Районна прокуратура – Добрич и обвиняемия С. И. М. споразумение за решаване на наказателното производство по досъдебното производство № 166/2021 г. по описа на Първо РУ-ОДМВРДобрич, по силата на което обвиняемият С. И. М. се признава за виновен в това, че на 10.03.2021 г. в гр. Добрич, по ул. „Отец Паисий“ в посока бул.

„Добруджа“, на около 30.00 м. от кръгово кръстовище, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „СИТРОЕН“, модел „БЕРЛИНГО“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП и чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като не намалил скоростта и не спрял, за да пропусне преминаващата пешеходка и по непредпазливост причинил на И. С. И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на три съседни ребрени дъги вдясно VI-VII-VIII, обусловило трайно затруднение движението на снагата за период от около 2-3 месеца, като деянието било извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. второ във вр. с ал. 1, б. „б“, предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1 , т. 1 НК, му е определил наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три и пет години.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза инж. Е. Ж., възприето от Съда като обективно и компетентно, на 10.03.2021 г., около 10.50 ч. по ул. „Отец Паисий“ в посока бул. „Добруджа“, се движел лек автомобил марка „СИТРОЕН“, модел „БЕРЛИНГО“ с рег. № ***, управляван от С. И. М.. Водачът пътувал сам в лекия автомобил.

Призшествието станало в светлата част на денонощието, в условията на 2 валеж, облачно,у с добра метеорологична видимост, на прав участък от платното за движение. Пътната настилка била асфалтова, мокра, износена, без неравности, повреди и следи от ремонт, хоризонтална в района на произшествието. Наближавайки мястото на произшествието, водачът на лекия автомобил намаля скоростта на движение поради близост с пешеходната пътека, като от лявата му страна автомобилите спрели, зад да пропуснат пресичащи пешеходци. Непосредствено преди произшествието лекият автомобил се движел със скорост около 19.42 км/ч., при която скорост на движение опасната зона за спиране е имала дължима около 8.45 м. В същото време, когато лекият автомобил се намирал на разстояние около 33.00 м. преди мястото на удара, отляво надясно спрямо посоката му на движение, пешеходецът И. С. И. предприела пресичане на пешеходната пътека.

Достигайки средата на пешеходната пътека, И. се отклонява леко в ляво, продължавайки движението си косо спрямо първоначалната си траектория. В резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на лекия автомобил и на пешеходеца е настъпил удар между тях, като първоначалното съприкосновение е в дясната част на тялото на пешеходеца с предната част на автомобила в областта на десен фар. Според експертното мнение на вещото лице, пешеходецът И. е имала възможност да възприеме лекия автомобил, който се е намирал на разстояние 34.80 м. от нея. Съобразно заключението на съдебномедицинска експертиза на д-р Д. Д., в резултат на удара пешеходецът И. претърпява средно телесно увреждане – счупване на три съседни ребрени дъги, довело до затруднение на движението на снагата за период от около две до три месеца. Травматичното увреждане води до значителни интензивни и силни болки и страдания, които в хода на лечението се преодоляват с мощни обезболяващи медикаменти. Силно затруднено е било самообслужването в оздравителния период. Вещото лице е установило, че пострадалата страда и от хронична венозна недостатъчност, хипертонична болест трети стадий умерена степен, анемия и заболяване на щитовидната жлеза, както и стара – над десетгодишна травма – счупване на лява бедрена кост. Съпътстващите заболявания нямат отношение към настъпилите травматични увреждания по време на претърпяното пътно-транспортно произшествие.

Пострадалата е откарана по спешност в МБАЛ-ДОБРИЧ АД, като е хоспитализирана в Хирургическо отделение на болницата за периода 10.03.2021 г. – 13.03.2021 г.

3

Според експертното мнение на вещите лица по комплексната съдебнопсихиатрическа и психологическа експертиза д-р Т. С. и д-р ***, налице са данни за преживяна от пострадалата смесено тревожно-депресивна реакция, като установеното органично тревожно разстройство не е пряка последица от претърпения инцидент.

Събраните по делото гласни доказателствата чрез разпита на свидетеля по делото – *** ( съжител на ищцата ), чиито показания с оглед установената връзка с ищцата следва да се преценяват на основание чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната му заинтересуваност, кредитирани от Съда изцяло като преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, установяват, че пострадалата изпитвала и продължава да изпитва болки и страдания, свързани с причинените й при произшествието травми, по време на възстановителния процес е била в невъзможност да се самообслужва, поради което е разчитала на помощ от членовете на своето семейство.

Безспорно установено е по делото, че към датата на пътнотранспортното произшествие – 10.03.2021 г. е налице валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е застрахована отговорността на водачите на лек автомобил марка „СИТРОЕН“, модел „БЕРЛИНГО“ с рег. № *** по риска „Гражданска отговорност” при ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, по силата на застрахователна полица № BG/22/120001579194, валидна от 10.06.2020 г. до 09.06.2021 г.

Пострадалата е предявила застрахователна претенция към застрахователя, получена от последния на 07.06.2021 г., по повод на която е образувана щета, по която застрахователят не е отговорил в законоустановения срок.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на иска:

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.

4

1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа инстанция.

Налице са процесуалните упражняване на правото на иск. предпоставки относно надлежното

Ищецът е спазил процедурата по чл. 380 КЗ.

Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.

ІІ. По основателността на иска:

С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.

Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.

Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.

Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право.

5

Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.

С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.

Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР–1–2015–ОСТК.

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР–2– 2012–ОСТК.

Фактическият състав на отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт включва следните елементи: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„гражданска отговорност“ на автомобилистите, възникнало между застрахования и застрахователя; 2.

Настъпване на застрахователно събитие, осъществено в срока на действие на застрахователния договор, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; 3. Материално-правна легитимация на лицето, претендиращо застрахователно обезщетение, 4. Претърпени неимуществени вреди от лицата, претендиращи обезщетение.