Решение № 265 от 21.02.2018, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№265 21.02.2018г. гр.Бургас,

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – гр.Бургас VІІ-ми състав на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател:Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

Прокурор: Андрей Червеняков като разгледа докладваното от Румен Йосифов административно дело № 2347 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на Д.Я.Г., ЕГН-**********, понастоящем в Затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвора Бургас, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието (МП) София, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престоя му в Затвора Бургас. Исковата молба е с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 1`500 лeва, за претърпени неимуществени вреди при изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода, вследствие на незаконосъобразна административна дейност, причинени от лошите битови условия в Затвора Бургас през периода от 13.08.2015г. до 13.10.2015г. и от 23.06.2017г. до предявяването на иска; през периода от 16.07.2014г. до 13.08.2015г., причинени от неизпълнение задълженията на инспекторите по смисъла на чл.150 от ППЗИНЗС; а през периодите от 27.10.2011г. до 23.01.2014г. и от 16.07.2014г. до 16.06.2016г., причинени от неизпълнение на инспекторите на плана на присъдата по смисъла на чл.156 от ЗИНЗС, вр. чл.40 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва от датата на настъпването на увреждането до окончателно изплащане на сумата. В съдебно заседание ищецът Г. лично поддържа жалбата на основанията, изложени в нея, не ангажира доказателства.

Ответникът – ГДИН при МП, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмен отговор от 28.09.2017г. чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т.Ч., пледира за допустимост на исковата молба, но оспорва предявения иск по основание и размер, ведно със законната лихва. Представя административната преписка и ангажира писмени доказателства. Иска от съда да отхвърли исковата молба като недоказана и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас иска от съда да отхвърли предявената искова претенция като неоснователна и недоказана поради неустановяване предпоставките по чл.284, ал. 4 от ЗИНЗС. Сочи, че не оспорва лошите битови условия в Затвора Бургас, но в хода на производството не са събрани доказателства за обстоятелствата, които да са причинили преки и непосредствени вреди в патримониума на ищеца.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С предявения иск се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бездействието на длъжностни лица, представляващи администрацията на Затвора Бургас, които са в йерархична зависимост за процесните периоди с ответника ГДИН. Оплакванията са посочени в три групи, както следва:

- за периодите 13.08.2015г.-13.10.2015г. и

23.06.2017г.-21.08.2017г. – за настаняване при лоши битови условия (в помещения, в които липсва самостоятелен санитарен възел);

- за периода 16.07.2014г.-13.08.2015г.

– за нарушение на чл.150 от ППЗИНЗС;

- за периодите

27.10.2011г.-23.01.2014г. и 16.07.2014г.-16.06.2016г. – за неизпълнение на задълженията на затворническата администрация по смисъла на чл.156 от ЗИНЗС, във връзка с чл.40 от същия закон.

Съдът намира, че следва да изложи фактическата обстановка поотделно за всеки от претендираните от Д.Г. периоди:

Относно периодите 13.08.2015г.-13.10.2015г. и

23.06.2017г.-21.08.2017г.

Основните оплаквания се свеждат до неосигуряване на изискванията, въведени в чл.20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съгласно който на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Според твърденията на ищеца, във всеки коридор на корпуса на Затвора Бургас са изградени общи тоалетни, умивални и бани, които могат да се използват само през деня. Спалните помещения се заключват през нощта, което препятства лишените от свобода до достъп до течаща вода и санитарен възел. За посрещането на биологични нужди през нощта се използват пластмасови кофи.

Ищецът се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и твърди, че поради бездействието на ответника да изпълни тези задължения, за него са настъпили неимуществени вреди, тъй като на практика гореописаните обстоятелства, при които е изтърпявал наказанието представляват жестоко и нечовешко отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ.

По делото е представено писмено становище изх.№319/17/08.12.2017г. на началника на Затвора Бургас относно битовите условия, при които Г. е пребивавал за периодите на изтърпяване на наложените му присъди.

За периода 13.08.2015г.-13.10.2015г. (общо 62 календарни дни) Д.Г. е пребивавал в спално помещение №10 в затворническо общежитие открит тип (ЗООТ) „Житарово“ към Затвора Бургас, като същото е било с големина от 20кв.м. Г. съжителствал с 4-5 човека, като според становището изрично е бил запознат с факта, че в помещението няма санитарен възел и е отказал да обитава друго предложено му помещение, в което е имало санитарен възел. Тези твърдения не се кредитират от съда, тъй като липсват каквито ангажирани доказателства в тази насока, а по аргумент от чл.284, ал.5 от ЗИНЗС доказателствената тежест е върху ответника. Посочено е, че като неработещ лишеният от свобода Г. е имал право да ползва баня три пъти седмично по изготвен график. Представените данни за ангажираността на Г. като работник в затворническата кухня от 09.11.2015 г. са ирелевантни за изхода на съдебния спор, тъй като Г. не е предявил подобна претенция, както и няма претенции за достъпа до мястото на престой на открито и начина на пране на работните дрехи и спалното бельо.

За периода от 23.06.2017г. до датата на подаването на исковата молба- 21.08.2017г. (общо 60 календарни дни) Д.Г. е пребивавал в следните помещения в корпуса на Затвора-Бургас:

От 23.06.2017г. до 29.06.2017г. при постъпването си е настанен в приемно отделение, килия №510 – помещението е с обитаема жилищна площ 18,98кв.м., като през това време същото е обитавано от около 10 човека или жилищната площ за едно лице е била в размер на 1,90кв.м.

От 29.06.2017г. до 24.08.2017г., т.е. три дни след подаването на исковата молба, е пребивавал във втора група, килия №404.

Помещението е било обитавано от около 12 лица и е с площ 21,74кв.м., като жилищната площ на едно лице е 1,81кв.м.

Не се спори между страните, че и двете помещения не са оборудвани с течаща вода и санитарен възел поради конструктивните особености на сградата на затвора, както и че за времето от 20.00 часа вечерта до 06,00 часа сутринта на следващия ден, спалните помещения се заключвали и за естествени нужди се използвали пластмасови кофи с капаци.

Ищецът не е посочил конкретно спално помещение, за което да се проведе проверка, а прави описание на условията за живот в затвора общо. В съдебно заседание на 30.01.2018г. е потвърдил лично, че за процесните периоди действително е пребивавал в така посочените помещения.

Относно периода

16.07.2014г.–13.08.2015г.

За този период от общо 394 календарни дни е заявена претенция за неспазване на изискванията на чл.150 от ЗИНЗС, съгласно който (редакция ДВ, бр.20/07.03.2014г.) ежедневно, в рамките на час и половина, във всяка група на лишени от свобода, които не са ангажирани в трудов процес, се провеждат културно-информационни мероприятия под формата на беседи, лекции, дискусии, диспути. При организиране на тези мероприятия се използват материали от пресата, интернет, справочни издания, енциклопедии, научнопопулярни издания,телевизионни предавания и стенен затворнически печат или радиопредавания. За провеждане на ежедневните културно-информационни мероприятия инспекторите по социални дейности и възпитателна работа се подготвят сами или привличат психолози, лекари, учители, надзиратели и служители от сектор "Финансово-ресурсно осигуряване". Г. твърди, че подобни мероприятия не са реализирани за сочения от него период и тъй като същият не е бил зает с трудова дейност, е налице деградация поради факта, че е бил в информационно затъмнение за живота извън затвора. През това време е изтърпявал наказание лишаване от свобода в трета и девета група в Затвора Бургас.

Видно от писмено становище изх.№319/17/09.10.2017г. на началника на Затвора Бургас, осъденият Д.Г. е изтърпявал и предходно наказание лишаване от свобода за периода от 24.03.2009г., на която дата постъпва в затвора, до 23.01.2014г., в размер на 6 години лишаване от свобода. За релевантния период лишеният от свобода е пребивавал последователно, както следва:

- на 27.10.2011г. – в първо спално помещение, отделение за мъже в Затвора Сливен, съвместно с още едно осъдено лице;

- на 14.08.2013г. – в килия №308, в приемно отделение след преместването му обратно от Затвора Сливен, съвместно с не повече от 10 лица, при жилищна площ за един човек в размер на 1,32кв.м.;

- на 21.08.2013г. е настанен в четвърто спално помещение в ЗООТ „Житарово“, а впоследствие е преместен в шесто спално отделение;

- на 23.01.2014г. е освободен от затвора.

В становището се сочи още, че за процесния период са били извършвани тематични прожекции на художествени филми; изготвяне на информационни табла, провеждали са се концерти и лектории във връзка с бележити дати, като са дадени множество примери. За част от периода Г. е извършвал трудова дейност, поради което не е бил в състояние да вземе пряко участие в така посочените различни форми на мероприятията.

Относно периодите

27.10.2011г.–23.01.2014г. и 16.07.2014г.–16.06.2016г.

За посочените периоди ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от нарушение от страна на затворническата администрация на чл.156 във връзка с чл.40 от ЗИНЗС. Лишеният от свобода сочи, че за тези периоди последователно е пребивавал в Затвора Сливен, в Затвора Бургас и в ЗООТ“Житарово“, като конкретните дати са посочени в предходния период, разгледан от съда, но нито веднъж не е бил включен в програми за превъзпитание. Твърди още, че му е била осигурена възможност за полагане на труд, но счита, че това е дейност, различна от посочената в чл.156 от ЗИНЗС. Заявява, че винаги е имал желание да преустанови криминалното си поведение, но няма необходимия професионален опит за това. Счита, че служителите на Затвора Бургас са подходили непрофесионално, защото видно от криминалното му минало не е постигната целта на наказанието по смисъла на чл. 36 от Наказателния кодекс – да бъде превъзпитан към спазване на законите и добрите нрави.

Видно от писмено становище изх.№319/17/09.10.2017г. на началника на Затвора Бургас, Г. от момента на постъпването си ежедневно се е консултирал с инспектор-психолог или е посещавал медицинския център. Той е бил консултиран и са му давани насоки за безпроблемно изтърпяване на наложеното наказание. В становището се твърди, лишеният от свобода е имал непоследователно и лишено от логика поведение и е допускал извършването на нарушения, за които е бил спиран от работа. Сочи се още, че с опозиционно си и тенденциозно поведение, лишеният от свобода Г. не е успявал пълноценно да се възползва от възможностите за поправяне, които му е предоставила прогресивната система, в резултат на което той счита, че с него не се е работило и той не се е поправил. Като писмени доказателства в тази насока по делото са представени първоначален план на присъдата на Д.Я.Г. от 06.08.2009г.; препланиране на присъдата от 16.01.2011г.; първоначален план на присъдата от 15.08.2014г. и препланиране на присъдата на от 10.09.2015г. Във всяко от тези доказателства се съдържа информация относно мотивацията на Г. за промяна на нагласата и поведението към спазване на законодателството; предвидени са конкретни задачи и цели; изразено е становище на съответния инспектор за поведението на лишения от свобода. Г. също е изразил готовност за промяна като неговото становище е вписано и след това той е положил саморъчен подпис.