Решение № 340 от 29.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. София, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Емил Дечев

Членове:

Петър Н. Славчев

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Богданка Н. Гешева в присъствието на прокурора Ахмед Хюсменов Кокоев (СГП-София) като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603676 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 25.06.2021 г., постановена по НОХД № 7587/2020 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав е признал подсъдимия Д. ИР. С. за виновен в това, че на 24.10.2019 г., около 23:10 ч., в гр. Банкя – Столична община, по ул. „Стара планина“, с посока на движение от ул. „Максим Горки“ към ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с гръцки регистрационен № NIP 8442, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,61 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство – алкотест „Дрегер 7410+“ с инвентарен № 0012, проба №1028, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определение срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване“, като Д. ИР. С. е отказал да даде кръвна проба за изследване, явяващо се престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, районният съд е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия С. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година за изпитателния срок от 3 /три/ години.

1

На основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимия С. е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година, от което е приспаднато на основание чл. 59, ал. 4 от НК, времето, през което подсъдимият С. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.

Съдът, е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 от НК времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража по настоящото производство по реда на НПК и по реда на ЗМВР.

Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от упълномощения защитник на подсъдимия С. в лицето на адвокат В.М., в които се излагат твърдения за явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че размерът на наказанието „Лишаване от свобода“ е необосновано завишен и не съответства на обществената опасност на извършеното престъпление. Счита се, че съдът от първата инстанция не е оценил в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства, съдействието което подсъдимият е оказал на разследващите, пълните му самопризнания и липсата на вреди. Предлага се първоинстанционната присъда да бъде изменена в частта относно размера на наложените наказания.

В разпоредително заседание на 13.10.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

При въззивните прения, защитникът на подсъдимия С. - адв. М. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Моли съда да измени присъдата на първоинстанционния съд и да намали размера на наложеното на подзащитния му наказание, като приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита въззивната жалба за неоснователна. Изразява становище, че в хода на първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изразява съгласие с наложеното от първия съд наказание на подсъдимия и неговата индивидуализация при условията на чл. 54 от НК. Намира, че по делото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия С. обстоятелства, нито пък е налице изключително такова. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правила и законосъобразна.

Подсъдимият С., редовно призован, не се явява пред въззивния съд и не изразява лично становище.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, XI-ти въззивен състав като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Независимо от факта, че въззивната жалба оспорва единствено размера на наложеното наказание, въззивният съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК дължи цялостна проверка за правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните.

За да постанови присъдата си, контролираната съдебна инстанция е провела съдебно следствие по общия ред и е положила достатъчно усилия за изясняване на правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото. При пълната служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на корекции и допълнения в нея. Волята на съда е обективирана ясно, което позволява осъществяване на проверка на изведените фактически констатации.

Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя възприетата от контролираната 2 съдебна инстанция фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимият Д. ИР. С., е роден на ********** г. в Р Гърция, гръцки гражданин, женен, неосъждан.

На 24.10.2019 г. от 19:00 ч. до 07:00 ч. на 25.10.2019 г. свидетелите Б. и Д. – служители на МВР към СДВР, изпълнявайки служебните си задължения, работели като автопатрул на територията на гр. Банкя, Столична община. Около 23:10 ч. на 24.10.2019 г. те се намирали на ул. „Стара планина“ в гр. Банкя и спрели за проверка движещо се по улицата в посока от ул. „Максим Горки“ към ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“., модел „Авенсис“, с гръцки регистрационен номер *******.

При извършване на полицейската проверка била установена самоличността на водача на МПС, който пътувал сам в автомобила – това бил Д. ИР. С. /D.I.S. – гръцки гражданин.

Констатирайки, че водачът на моторното превозно средство лъха силно на алкохол, служителите на МВР уведомили за това обстоятелство ОДЧ и поискали съдействие от екип на отдел „Пътна полиция“ към СДВР.

След спирането му за проверка и тъй като С. говорел освен гръцки и на английски, но не и на български език, с цел избягване на недоразумения при извършване на проверката и за яснота относно случващото се, подс. С. се свързал по телефона си със свой приятел, който му превеждал от български на гръцки и обратното.

Пристигналите на местопроизшествието полицейски служители – автоконтрольори в отдел „Пътна полиция“ – СДВР – свидетелите В. и А., изпробвали Д.С. за наличие на алкохол в кръвта му с техническо средство Алкотест „Дрегер 7410+“, с фабричен номер 0012. Пробата на подсъдимия, с пореден номер 1028, отчела положителен резултат – 1,61 на хиляда алкохол в издишания от него въздух.

Предвид резултата от тестването с техническото средство и отказа на водача да приеме показанията, от св. В. му бил издаден и талон за изследване с № 0058354.

Относно не приемането показанията на техническото средство Д.С. вписал в Талона „NO“ и положил подписи в документа, с който по надлежния ред му било указано да се яви за медицинско изследване в УМБАЛ „Св.Анна“-гр. София.

Въз основа на издадения му талон за медицинско изследване, подсъдимият бил откаран от свидетелите Б. и Д. в болница „Св.Анна“-гр. София, но в присъствието на служителите на МВР и свидетелите Т. и С. – лекари в здравното заведение, той отказал да даде кръвна проба за извършване на химическо изследване, с оглед установяване наличието на алкохол в кръвта му.

Св. Т. разяснила на английски език процедурата за вземане на кръв за изследване в случая, но подсъдимия отговарял с „Охи“ – „Не“ на гръцки, махал отрицателно с ръка и отказвал да подпише необходимите за целта документи.

За да бъдат сигурни, че ги е разбрал и в съответствие с утвърдена при такива случаи практика в здравното заведение лекарите, с онлайн приложение на „Google – преводач направили превод на гръцки на декларацията за взимане на кръвна проба, а след като С. отказал да я подпише бил направен и писмен превод на гръцки език на декларация по образец за отказ за даване на кръв и му я предоставили за подпис, но след като я прочел подсъдимият отказал и нея да подпише и хвърлил документа с пренебрежение, като повтарял единствено „Охи“.

Поради отказа на С. да даде кръвна проба за изследване, концентрацията на алкохол в кръвта му е установена съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на 3 наркотични вещества или техни аналози – „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определение срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване“, а именно, че в случай на отказ да даде кръв за изследване, концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС се установява въз основа на показанията на техническото средство.

От материалите по делото става ясно, че към 24.10.2020 г. подсъдмият е бил правоспособен водач на МПС, като при извършената му полицейска проверка е представил издаденото му гръцко СУМПС, което със съставения му АУАН е иззето като доказателство, а със ЗППАМ от 25.10.2019 г., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на Д.С. е наложена санкция – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца и е отнето свидетелството му за управление на МПС.

Видно от приложената справка от Лабораторията за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери, техническото средство, с което е установено наличието на алкохол в кръвта на С. – Алкотест „Дрегер 7410+“, с фабричен номер 0012, към датата на инкриминираното деяние е било преминало периодична проверка – на 21.08.2019 г. със срок на валидност 6 месеца.

В подкрепа на фактологията, районният съд правилно е кредитирал и се е позовал на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Е.Т., И. Б., Д. Д., Г. В., К.

А.; на писмените доказателства – протокол от тестване на водача с дрегер, справка за съдимост, талон за изследване № 0058354/24.10.2020 г., както и на останалите писмени доказателствени материали, прочетени и приобщени към доказателствени материал по реда на чл. 283 от НПК.

Правилно и в съответствие с установеното от всички останали доказателствени източници, при съвкупната им преценка, първият съд е кредитирал показанията на св. Е.Т., чрез които се установява именно, че подсъдимия С. е бил в спешното отделение към УМБАЛ „Св. Анна“ – гр. София и е отказал да даде кръвна проба за установяване количеството на алкохол в кръвта му. Тези показания съответстват на депозираните от свидетелите Д. Д. и И. Б. в тези части, като последните свидетели изнасят твърдения и за времето и мястото на извършване на установеното от тях деяние, авторството на същото в лицето на подс. Д.С., уведомяването на служители на ОПП, тяхно пристигане и проверка с техническо средство за наличие на алкохол в издишания от С., въздух. Също така показанията на двамата свидетели кореспондират и на показанията на свидетелите Г. В. и К.