Определение № 458 от 02.09.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 458 гр. Кюстендил, 02.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Петър Л. Мичев като разгледа докладваното от Петър Л. Мичев Въззивно частно гражданско дело № 20261500500331 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез юрк. Д. И. срещу Разпореждане № 4674/16.06.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 2414/2026 г. по описа на КнРС, XXI състав, в частта, с която е отхвърлено заявление вх. № 8343/04.06.2026 г., подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу И. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. **, за заплащане на следните суми: 535,18 € – договорна възнаградителна лихва за периода от 25.04.2025 г. до 24.02.2026 г.; 290,66 € – законна лихва за забава за периода от 25.04.2025 г. до 28.05.2026 г., както и за сумата над 1 759,32 € до пълния претендиран размер от 5 235,90 € – главница по Договор за потребителски кредит № 7200311025858/09.02.2024 г.

Излагат се съображения за неправилност на разпореждането в обжалваната му част. Изразява се несъгласие с извода на съда, че начисляването на договорна лихва върху застрахователната премия представлява по същността си договорна клауза, която е неравноправна и потребителят не е бил наясно и не е бил съгласен с нея. Вместо това се сочи, че в ЗПК е уредена възможността за включване на застраховки към договорите за кредит. Застрахователните премии не са заплатени с лични средства на длъжника, а чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс, който е част от общия размер на предоставения кредит. Предоставената 1 застраховка към кредита не е била задължително условие за сключването му, а е следствие на изразеното от длъжника съгласие за застраховане, поради което не е част от ГПР. Във всеки един момент потребителят е можел да се откаже от предоставената застраховка без това да доведе до промяна на условията и параметрите на предоставения кредит. Моли за отмяна на атакуваното разпореждане в обжалваната част и за уважаване на заявлението, след което да му бъдат присъдени разноски в пълен размер.

На осн. чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Заповедното производство е образувано по заявление на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу И. Г. М., ЕГН ********** за заплащане на следните суми: 5 235,90 € – главница по Договор за потребителски кредит № 7200311025858/09.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 04.06.2026 г.; 535,18 € – договорна възнаградителна лихва за периода от 25.04.2025 г. до 24.02.2026 г.; 290,66 € – законна лихва за забава за периода от 25.04.2025 г. до 28.05.2026 г. Претендирани са и разноски в общ размер на 179,74 €.

Към заявлението са представени: Договор за потребителски кредит № 7200311025858/09.02.2024 г.; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит; заявление-декларация за установяване на договорни отношения с длъжника; декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗМИП; декларация за определяне на изискванията и потребностите за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени от Mediguide International;

Сертификат № 172003110258582024 за посочените застрахователни програми, ведно с общите им условия; уведомление за предсрочна изискуемост, както и обратна разписка за получаването му от длъжника.

С Разпореждане № 4323/08.06.2026 г. заповедният съд е оставил без движение заявление вх. № 8343/04.06.2026 г., като е указал на заявителя да уточни дали и къде в договора за кредит са посочени компонентите на ГПР, начислявана ли е възнаградителна лихва върху застрахователната премия и дали длъжникът е погасил част от дължимите суми по кредита, респ. каква част (вкл. застрахователна премия).

С молба вх. № 8920/12.06.2026 г. заявителят е посочил, че ГПР е изчислен като е взет предвид общо предоставения финансов ресурс от 11 830,18 лв. (6 048,67 €). Договорната лихва и обезщетението за забава са 2 начислявани върху общият отпуснат финансов ресурс с кредита, посочен в договора като общ размер на кредита. Последният включва предоставената сума за общо ползване и сумата за заплащане на избраните застрахователни услуги. Уточнява още, че премиите по избраните застрахователни програми не са предоставени лично на длъжника, а са преведени на застрахователя след изразеното от длъжника желание за това. На следващо място посочва, че длъжникът е извършил частично погасяване на договора в общ размер на 2 233,87 €.

С Разпореждане № 4674/16.06.2026 г. заповедният съд е намерил заявлението за частично основателно. Приел е, че договорът за кредит е недействителен, тъй като в него не са посочени компонентите на ГПР. Затова длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, от която следва да бъдат приспаднати извършените от него плащания в размер на 2 233,87 €. За останалите суми заявлението е отхвърлено, която част е и предмет на обжалване понастоящем.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

В производството по чл. 417 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Съдът проверява налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването му.

По действителността на процесния потребителски договор за кредит. В чл. 11, ал. 1 ЗПК е установено задължителното съдържание на всеки договор за потребителски кредит, част от което е и годишният процент на разходите (ГПР). Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно § 1.1 ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните 3 премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

С оглед изясненото съдържание на понятието „общ разход по кредита“ се налага изводът, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договора за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в неговия обхват, а оттам и в обхвата на понятието „ГПР“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договора за потребителски кредит не е посочен годишен процент на всички разходи по § 1.1 ЗПК законодателството допуска този договор да се счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане само на предоставената в заем главница от страна на потребителя (С 714/22). На непосочване на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни и случая, при който договорът съдържа само крайния размер на ГПР в проценти, без да са предоставени необходимите за изчисляването му данни и как реално е определен ГПР – по компоненти (448/17). Настоящият случай е именно такъв.

Видно от приложения договор № 7200311025858/09.02.2024 г., като размер на кредита е посочена сумата от 7 810 лв. (3 993,19 €), а като общ размер на кредита 11 830,18 лв. (6 048,67 €), ведно с вкл. застрахователна премия в общ размер на 4 020,18 лв. (2 055,48 €). По този начин стойността на застрахователната премия е приобщена към главницата по договора, а лихвите са договорени като дължими върху общия размер на кредита, включващ два компонента – сумата за лично ползване и застрахователната премия. Липсва обаче посочване на всички разходи по отделно, които потребителят-длъжник следва да направи във връзка с кредита, респ. дали те са отчетени при определяне на ГПР в размер на 19,58 %. Липсва ясно разписана методика за формиране на този размер, както и кои компоненти точно са включени в него.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, включена или невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, което от своя страна е предпоставка за въвеждане в заблуждение на средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването на договора. И доколкото ГПР по кредита е най-съществената част от предмета на паричното кредитиране, която служи за ориентиране на потребителя в предлаганите продукти и му дава възможност да направи обективно обоснован извод за съответствието на предлаганата от кредитодателя услуга със собствения му личен интерес, то 4 изискванията към определянето на ГПР са законово завишени. Затова настоящия състав приема, че дори и да са установими компонентите, формиращи ГПР, информираният избор за сключването на договора е компрометиран. Изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК не са спазени, което прави процесния потребителски договор недействителен, на осн. чл. 22 ГПК.

По следващия въпрос дали сключването на процесните застраховки е била задължително условия за отпускането на заема. Преценката за задължителният им характер се прави към момента на сключване на договора за кредит и при съобразяване на всички останали релевантни обстоятелства. В случая, макар формално в чл. 19 от процесния договор да е посочено, че застраховките да не са задължителна предпоставка за предоставянето на кредита, настоящият съдебен състав приема, че кредитополучателят не е имал възможност за свободно договаряне относно сключването им. Това се налага от обстоятелството, че те са договорени с конкретно определен от кредитодателя застраховател, при предварително изготвено типово съдържание на договорите и при липса на реална друга възможност за обезпечаване на задълженията по същия. Освен това, размерът на застрахователната премия е бил предварително определен и е включен в съдържанието на договора за кредит още при неговото сключване като част от размера на главницата по погасителния план. По тези причини съдът приема, че сключването на процесните застраховки е била задължително условия за отпускането на заема, като за задължителният им характер може да се съди и от обстоятелството, че застрахователната премия е включена в общия разход по кредита, но без да ясно дали това е отчетено при определянето на ГПР по изяснените по-горе причини.