Определение № 177 от 07.01.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. Варна, 07.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело № 20253110111691 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от А. Х. Д., ЕГН **********, срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, И. Г. Д., ЕГН **********, и К. Г. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че А. Х. Д. е приела в качеството си на наследник по закон наследството, оставено от Георги И.ов Д., ЕГН **********, по реда на чл. 49, ал. 2, пр. първо ЗН.

В исковата молба ищцата излага, че съпругът й Георги И.ов Д. починал на 02.03.2024 г. и оставил за свои наследници нея и синовете си И. Г. Д. и К. Г.

Д.. Тримата наследници приели наследството с конклудентни действия. Всеки от двамата синове предявил иск за делба на съсобствен апартамент, придобит по наследство. В качеството си на съделител в тези производства Д. подала в срок отговори на исковите молби, в които заявила, че не оспорва качеството си на наследник и желае да получи припадащата й се част от наследствения имот.

Поради здравословни причини не успяла да се яви в насрочено съдебно заседание по иск по чл. 51 ЗН, предявен от „Банка ДСК“ АД, и да заяви изрично, че приема наследството, оставено от починалия й съпруг, затова с решение по делото било прието, че е загубила правото да приема наследството. Счита „мълчаливият“ отказ от наследство за нищожен предвид приемането на наследството с конклудентни действия.

При проверка допустимостта на исковете, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Отправеното с исковата молба искане има за предмет установяване на факта, че ищцата притежава качеството наследник, защото е приела мълчаливо наследството на своя съпруг. По същество същото представлява иск за установяване на факти с правно значение, т. е. не се цели установяването на защитимо по съдебен ред право.

Съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ, като иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.

Липсва нормативно регламентирано основание за установяване по исков 1 ред на приемането на наследство (в този см. Определение №127/11.07.2022 г. по ч. гр. д. №1504/2022 г. на ВКС), поради което само на това основание така предявените искове са процесуално недопустими.

Претенцията на ищцата не може да се подведе под нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като последната изисква наличието на правен интерес. За съществуването на интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право.

В настоящия случай позоваването на ищцата на приемане на наследството с конклудентни действия преди постановяване на решението по молбата с правно основание чл. 51 ЗН не обосновава правен интерес от установителен иск, тъй като съдебният акт е постановен в едностранно безспорно производство и няма сила на пресъдено нещо.

Макар предявяване на установителен иск за приемане на наследството да е недопустимо, ищцовата страна би могла да защити правата и интересите си във висящо исково производство, каквото е образуваното по искова молба на друг наследник производство за делба на наследството, като при преценка основателността на иска, съдът ще следва да прецени основателен ли е доводът на наследника, че последиците на постановеното в охранителното производство решение по чл. 51 ЗН, с което е постановено да се впише в съответната книга на районен съд, че е загубил правото да приеме наследството на съпруга си, не следва да бъде зачетено, тъй като е нарушено правото на наследника на участие в производството, съответно основателно ли е и твърдението му, че е придобил по наследство правата и задълженията на наследодателя си (в този см. Решение №50017/02.03.2023 г. по гр. д.

№2518/2022 г. на ВКС).

Ищцата няма правен интерес и от искове с правно основание чл. 124, ал.

4 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 52 ЗН за признаване за установено между страните, че отказът й от наследството на съпруга й е нищожен, поради невъзможен предмет, тъй като изрично волеизявление за отказ не е налице, а със съдебното решение по молбата с правно основание чл.

51 ЗН е прието, че тя е загубила правото да приеме наследството.

С оглед недопустимостта на исковите претенции производството по делото следва да бъде прекратено.

Предвид изложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА поради недопустимост производството по гр. д.

№11691/2025 г. по описа на РС - Варна, на осн. чл. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца с частна жалба пред Окръжен съд - Варна.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2