Определение № 342 от 12.06.2026, Районен съд - Велико Търново

Мотиви към определение №342/12.06.2026 год. по ЧНД №642/2026г.

Производството е по реда на чл.63 и чл.64 от НПК.

Постъпило е искане от прокурор от ВТРП за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража” спрямо обвиняемия Е. Н. М., ЕГН:

**********, роден на **.**.**** г. в гр. Велико Търново, с българско гражданство, постоянен адрес гр. Велико Търново, общ. Велико Търново, обл.

***, ул. *** и настоящ адрес: село ***, общ. ***, обл. ***, дом *** - обвиняем по досъдебно производство № ЗМ-253/2026 г. по описа на РУ- Велико Търново в OД на MBP гр. В. Търново за извършени престъпление по чл. 210, aл. 1, т. 3, пp. 1 вр. 209, aл. 1, вр. чл. 26, aл. 1 от НК.

С настоящото искане прокурорът се възползва от възможността по чл.64ал.1 от НПК за вземане от ВТРС на мярка за неотклонение “задържане под стража”. В това производство, съдът следва да прецени предпоставките за задържането към момента на разглеждане на делото. Предмет на преценка са всички доказателства, които имат отношение към мярката и са събрани на досъдебното производство. Отделно от това обвиняемият и неговия защитник могат да представят пред съда доказателства, че опасността да се укрие или да извърши престъпление не съществува. Решението на съда за постановяване на задържането следва да произтича от позитивно кумулативно установяване на основанията по чл.63ал.1 и ал.2 от НПК.

В съдебно заседание на 12.06.2026год., п редставителят на ВТРП поддържа искането. Смята, че от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че М. е извършител на престъплението, за което е обвинен. Счита, че е налице опасност да извърши друго престъпление. Към искането, прокурорът представя заверено копие на доказателствените материали от досъдебното производство.

Привлеченият М. не дава обяснения по делото. Моли да му бъде наложена по-лека мярка за неотклонение.

Защитниците адв.Ж.*** и адв.Хр.*** считат, че следва да се наложи полека мярка за неотклонение. Предвид наличието на постоянна работа найподходяща се явявала „гаранцията“. Не отричат причастност на обвиняемия към деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност. Твърдят, че няма опасност обв.М. да се укрие, тъй като видно от материалите по делото се явявал винаги, когато е бил призован. При това се явявал и по други дела срещу него, като деянията по всички са в съвкупност. Няколко от ДП са приключени с одобрени от съда споразумения, като вредите са възстановени.

Деянията са извършени от обвиняемия поради хазартна зависимост. Отделно от това лицето има постоянен адрес, живее с родителите си, помага в грижа за възрастни роднини. Към настоящия момент нямало опасност обв.М. да извърши друго престъпление. Това се установявало от обстоятелството, че след първото му осъждане няма данни да е извършил престъпление, т.е.

1 същия е осъзнал неправомерното си поведение и обстоятелството, че е осъждан с последиците от това.

Съдът намира, че искането на ВТРП не следва да се уважи. Следва да се има предвид, че мярката за неотклонение не е наказание, а има за цел да обезпечи развитието на наказателния процес. Съдът няма обвинителна функция и не може да изземва същата от органите на предварителното производство. В хода на ДП № ЗМ-253/2026г. по описа на РУ гр.В. Търново са извършени следствени действия и такива по разследването с оглед доказване на инкриминираните деяния. Извършен е разпит на пострадалото лице св.Ф.

Я., разпит на други свидетели - св.Я. Я./баща на пострадалата и св.Г./зам.директор на училище, където обвиняемият е работел към момента на деянията/. Приложени са документи от трудовото досие на обв.М., като е видно, че в периода 2020год. до 17.11.2025год. е работел в *** – В.Търново на длъжност „***. Св.Ф. Я. е била ученичка в ***, като обв.М. е бил класен ръководител в периода от началото на учебната година 2023год. до 17.11.2025год. В показанията си пострадалата Я. е посочила, че в този период е предоставила в заем на М. общо 900 лева. Част от сумата е предоставена за лечение на болния му дядо, а друга част да бъдат предоставени на лице от кризисен център ***, за да се срещне Я. с братовчедка си в центъра. Отделно от това бащата на Я. също предоставил пари в заем на М..

От събраните по делото доказателства на този етап може да се направи обосновано предположение, че М. е вземал пари на заем от Я., като е бил класен ръководител. При това е посочил мотиви – лечение на болен роднина и съдействие за среща с друго лице, които в съвкупност с други обстоятелства – вземане на заем на учител от непълнолетен ученик, неизготвяне на разписка, невръщане на същия в продължение на няколко години и др.свидетелстват за намерение парите да не бъдат връщани още към момента на тяхното получаване. При това може да се приеме, че е налице обосновано предположение за извършено престъпление измама, като не е необходимо на този етап да има пълно и несъмнено доказано обвинение, каквото е необходимо за изготвяне на обвинителен акт, респ.осъдителна присъда.

Обвинението е за тежко престъпление, наказуемо с лишаване от свобода.Не са налице обаче доказателства за съществуваща реална опасност обвиняемият да се укрие и/или да извърши друго престъпление. М. е осъждан със споразумение по НОХД №175/2026год. на ВТРС, влязло в сила на 23.02.2026год. за деяние от 26.12.2025год. Наложено му е наказание пробация.

Налице са други криминалистически регистрации за престъпления против собствеността. Навеждат се доводи, че за тях са одобрени споразумения от съда след тази дата. След служебна проверка в ЕИСС се установи, че са налице приключени НОХД №1675/2025год./за кражба/, НОХД

№464/2026год./за измама/ и НОХД №367/2026год./документно престъпление/.

Всички тези деяния са в условията на съвкупност помежду си и с деянията по настоящото дело. При това одобряването на споразумения за престъпления 2 против собствеността предполага възстановени имуществени вреди. По тях са наолжени наказания пробация и лишаване от свобода с приложение чл.66 ал.1 от НК.

Обвиняемият се е явявал по делото, когато е бил призоваван. Има постоянен адрес, представен е трудов договор за постоянна работа. По настоящото дело по никакъв начин не е възпрепятствал развитието на ДП.

Налице са показания на неговата майка, че живее при родителите си преимуществено, помага с финансови средства от сегашната си работа и в грижи за възрастни членове на семейството.

Съдът намира, че опасността обвиняемият да се укрие не е налице.

Опасността да извърши ново престъпление е налице, но в случая найподходяща се явява мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 600 евро, тъй като видно от материалите по делото М. има доказани месечни в този размер, което би му дало възможност да внесе евентуална гаранция.

Следва да се определи седмодневен срок за внасяне. Гаранцията би имала контрамотивиращо въздействие върху М. да не извършва ново престъпление срещу собствеността, като последното би било основание за предложение на ВТРП за изменение на същата в по-тежка след конфискация. Задържането под стража и домашният арест се явява неподходяща мярка, би го изолирала от обществото и отнела възможността да реализира допълнителни доходи, вкл.да възстанови причинените от него вреди. Подписката се явява несъразмерно лека мярка с оглед обществената опасност на дееца.

Районен съдия:

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342 гр. Велико Търново, 12.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА в присъствието на прокурора Ц. Н. К. като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. Частно наказателно дело № 20264110200642 по описа за 2026 година

Производство по чл. 64 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 600 евро по отношение на обвиняемия Е. Н. М., ЕГН **********, роден на **.**.**** г. в гр. ***, български гражданин, с постоянен адрес: гр. ***, общ.

Велико Търново, обл. ***, ул. ***, с висше образование, работи в куриерска фирма *** ЕООД като офис администратор, неженен, осъждан, обвиняем по ДП № ЗМ-253/2026 г. по описа на РУ – В. Търново в ОД на МВР – В. Търново.

НЕ УВАЖАВА искането на ВТРП за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

На основание чл. 61, ал. 4 от НПК ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок, в който гаранцията да бъде внесена.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба или протест пред ВТОС в тридневен срок, считано от днес.

В случай на жалба или протест, съдът насрочва делото пред ВТОС за 18.06.2026 г. от 10.30 ч.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, предвид на което освобождава Е. Н. М. от съдебната зала.

Препис от Определението да се връчи на РД „Охрана”, гр. Велико Търново, за изпълнение.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 1