Решение № 1732 от 18.10.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6034/2022
- Вид
- Решение № 1732
- Подписан
- 18.10.2023
- В сила
- 07.11.2023
- Състав
- Методи Неделчев Антонов
Цитирани разпоредби
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 4 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1732 гр. Пловдив, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330206034 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-1030005776/10.08.2022г. на Началник Сектор в ОДМВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, с което на Д. Р. Д., ЕГН ********** за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 350 /триста и петдесет/лева и лишаване от право да управлява МПС за 9 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 точки, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д. Р. Д. с жалбата и допълнително депозирано писмено становище от процесуалния му представител, оспорва вмененото му нарушение, като излага доводи за недоказано от субективна страна. Пледира за отмяна на издаденото срещу него НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и редовно призования процесуален представител.
Административнонаказващият орган, Началник Сектор „ПП“-ОДМВР гр.Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В молба-становище 1 навежда съображения за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на НП. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна и моли за намаляването му до размера на минимално определения такъв.
Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното НП е издадено срещу жалбоподателя Д. Д. за това, че на 16.06.2022г. около 14:50 часа в *** е управлявал МПС – „Мерцедес С 320 ЦДИ“ с рег.№ ***, който не бил регистриран по надлежния ред съгласно „Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства“.
Регистрацията на автомобила била прекратена на 05.12.2020 г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като в двумесечен срок от придобиването му не е пререгистриран.
Наказващият орган счел, че е извършено умишлено административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания - глоба в размер на 350 /триста и петдесет/лева и лишаване от право да управлява МПС за 9 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР отнел общо 10 контролни точки.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Р. С. В. сочи, че след извършена от него проверка, установил, че процесния лек автомобил не бил прехвърлен в срок и нямал регистрация, за което съставил акт. Уточнява, че два месеца след извършване на нотариалната сделка, ако автомобила не премине през КАТ, той трябва да се снеме от регистрация. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, непротиворечиви и съответстващи на приложените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка и след анализ на 2 събрания доказателствен материал, съдът намира за безспорно установено деянието, визирано в наказателното постановление, неговият автор и вина.
Правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя Д. Д. като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата вменява задължение по пътищата отворени за обществено ползване да се движат единствено регистрирани МПС и като не се е съобразил с това, жалбоподателят е осъществил състава на вмененото нарушение. Чл. 145 от ЗДвП и уточняващата го Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. в чл. 3 и чл. 4, вменява на собствениците задължението да представят за пререгистрация моторните превозни средства, които са придобили, ведно с релевантните документите в едномесечен срок. Съгласно чл.143, ал.15 на ЗДвП администрацията на ОД на МВР Пловдив законосъобразно е прекратила служебно регистрацията на МПС лек автомобил „Мерцедес С 320 ЗДИ с рег.
№ ***, тъй като е изтекъл двумесечен срок от промяна на собствеността, без МПС да е представено за пререгистрация и издаване на ново свидетелство за регистрация първа и втора част и респ. подмяна на табели и регистрационен номер. Видно от справката за регистрация процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация считано от 05.12.2020 г., датата на която това обстоятелство е вписано в информационната система на КАТ, управлението е извършено на 16.06.2022 г., тоест деянието е съставомерно от обективна страна.
Процесният автомобил с прекратена регистрация, всъщност представлява такъв, който към момента на управлението не е регистриран по надлежния ред, поради което правилно, с оглед установените факти, деецът е наказан за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че деянието е съставомерно и от субективна страна.
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че Д. Р. Д. е осъществил виновно вмененото му нарушение. Същият, след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, респективно към момента на проверката е имала качеството на водач на това МПС, е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик, дали автомобилът има действаща регистрация. Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери предадените му с автомобила документи и в частност свидетелство за регистрация на въпросното МПС и да установи какви данни са вписани 3 досежно собственика на автомобила. При различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобил, е следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие. Предвид на това съдът приема, че в случая жалбоподателя е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още "несъзнавана непредпазливост". При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят следва да носи административнонаказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
След като е управлявал процесния автомобил, Д. е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици при бездействие да се регистрира новият собственик, като незнанието на закона не го извинява. Абсолютно ирелевантен към настоящото нарушение е че автомобилът бил с поставени табели.
Относно възражението за липса на знание у нарушителя за обстоятелството, че управляваното от него МПС е било с прекратена регистрация, съдът намира за необходимо да посочи следното:
Както се посочи по-горе, като правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, жалбоподателят е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и др.
Наред с това, в настоящият казус е посочено, че регистрацията на въпросния лек автомобил е била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП.
4
Посочената разпоредба предвижда служебна прекратяване на регистрация на регистрирано пътно превозно средство на собственик, чрез отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, когато в двумесечен срок от придобиването същият не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Законът не предвижда нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика, /за разлика от хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/, за да бъде завършена процедурата по дерегистрацията. Тя настъпва по силата на закона след изтичане на определения срок.
Обсъдената правна уредба налага извод, че за наличието на фактическия състав на административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП е необходимо и достатъчно да бъде установено, че водача управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Законът не предвижда изискване за уведомяване на собственика на превозното средство за служебното прекратяване на регистрацията на МПС.
Ето защо съдът приема, че жалбоподателя Д. е извършил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Що се отнася до размера на наложеното наказание, настоящият съдебен състав намира, че административнонаказващия орган се е съобразил с критериите на чл.27 от ЗАНН като е наложил наказания над минимално определените в закона, а именно – глоба в размер на 350 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца. Изложените в тази насока мотиви в НП, касаещи дисциплината на водача и обществената опасност на извършеното деяние, се споделят от настоящия съдебен състав.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. По делото липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя. Напротив, за формиране извод за липса на предпоставки нарушението да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, следва да се вземе предвид и представената справка за 5 нарушител/водач, видно от която процесното деяние не е изолиран случай на нарушаване на правилата на ЗДвП, поради което не може да се твърди, че случаят е маловажен. Отделно от изложеното следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.189з от ЗДвП за нарушения на същия закон е неприложим чл. 28 от ЗАНН, а именно института на маловажния случай.
В издаденото НП е посочено, че се отнемат общо 10 точки на основание Наредба N Iз-2539 на МВР. Във връзка с това съдът намира, че следва да посочи, че отнемането на точките е последица, която възниква екс леге, след влизане в сила на наказателното постановление и отнемането на контролни точки няма самостоятелен санкционен характер, при което в посочената си част наказателните постановления изобщо не подлежат на съдебен контрол.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление. Възражението за неконкретизирано място на нарушението, съдът намира за неоснователно, доколкото достатъчно ясно, точно и с необходимата конкретика е посочено, че се касае за нарушение, извършено в ***. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Предвид горното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са поискани, не следва да бъдат присъждани. Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна, предвид потвърждаването на обжалваното НП.
Разпечатката съдържа 34 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b7d8f864-118a-424f-b339-563e73fe204b