Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4842 от 02.04.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1958/2024
Вид
Определение № 4842
Подписан
02.04.2024
В сила
12.12.2024
Състав
Маргарита Апостолова

Цитирани разпоредби

  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.21, т.2 · Закон за правната помощ
  • чл.24, т.1 · Закон за правната помощ
  • чл.24, т.2 · Закон за правната помощ
  • чл.29 · Конституция на Република България
  • чл.45 · Конституция на Република България
  • чл.57 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4842 гр. София, 02.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20241100101958 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на

Г. В. К. срещу Прокуратура на

Република България, с която се претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 100000,00лв. за нарушение на чл.13, чл.14, чл.6, чл.3, чл.47 и чл.48 от Харта на ЕС, чл.29, чл.45 и чл.57 от КРБ във връзка с пр.пр.№3406/2024год. на АП София.

Твърди се на 14,02,2024год. ищецът да е получил препис от постановление от 06,02,2024год. по пр.пр.№ 809/2015год. по описа на СГП, пр.пр.№3406/2024год. на АП София. Постановлението сочи да е незаконосъобразно, тъй като не е посочено в какъв срок и пред какъв орган подлежи на обжалване този акт. Сочи да е връчено и постановление по пр.пр.№14004/2018год. на СГП, пр.пр.№2700/2023год. на ААП София, в което също не е указано подлежи ли и в какъв срок на обжалване.

Съдът констатира, че исковата претенция е процесуално недопустима поради липса на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на делото, за която съдът следи служебно. Съгласно чл.2, ал.1 ЗОДОВ вреди могат да се претендират от незаконно обвинение ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, включително когато незаконосъобразен акт в рамките на процеса доведе до процесуални нарушения. Не се твърди от ищеца да е налице влязъл в сила съдебен акт, с който да е приключило наказателното производство, поради което претенцията е преждевременно предявена. Проверката относно законосъобразността на актовете по хода на делото се извършва в рамките на инстанционния контрол в наказателното производство от наказателния съд, като констатациите на гражданския съд не биха повлияли на правната сфера на ищеца, без да е приключило наказателното производство.

Отговорността на държавата може да бъде реализирана при наличие на твърдения за реализиран фактически състав по реда на ЗОДОВ, за осъществено противоправно деяние/ действие или бездействие/ на лица, на които е възложено упражняване на властнически правомощия. За непредвидени в ЗОДОВ хипотези отговорността на държавата се реализира по реда на деликтната отговорност на чл.49 от ЗЗД. В тази хипотеза ищецът 1 следва да изложи твърдения за всеки един от елементите на фактическия състав – противоправност, деяние, настъпила вреда, причинна връзка между деянието и вредата. При липса на подобни твърдения от страна на ищеца исковата претенция е процесуално недопустима и не е въпрос по същество. В този случай липса на твърдения за законоустановен фактически състав, /отделни твърдения за деяние, авторство, противоправност, вреда и причинна връзка/, който да би подлежал на доказване в съдебното производство поставя съдът в невъзможност да разпредели доказателствена тежест и да събира релевантни доказателства, предвид неяснота за относимостта им към конкретни твърдения. Това би довело до процес, който на самостоятелно основание би увредил страната с разноски. С оглед горното съдът намира изложените твърдения да не съставляват такива обосноваващи защитим легитимен интерес от развитие на производството.

С исковата молба ищецът е заявил искане за предоставяне на правна помощ по делото.

Молбата за предоставяне на правна помощ по смисъла на чл.21, т.2 от ЗПП съдът намира за неоснователна. Допускането на правна помощ се явява процесуално неоправдано съгласно чл.24, т.1 от ЗПП, съобразно ползата която би донесло за ищеца съобразно предмета на исковата претенция. С оглед горните изводи за недопустима искова претенция на осн.чл.24, т.2 ЗПП правна помощ не се предоставя. Следва да се вземе предвид и служебно известния факт на състава за наличието на многобройни дела заведени със сходно съдържание, което обстоятелство сочи на злоупотреба с процесуални права съгласно чл.3 от ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че ищеца не е посочил изрично и за какво конкретно процесуално действие по хода на делото желае предоставяне на правна помощ.

Съобразно изложеното СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 16,02,2024год. на К. Г. В. за допускане правна помощ по гр.д. №1958/2024г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І 14-ти състав като неоснователна.

ПРЕКРАТЯВА гр.дело №1958/2024г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І 14състав.

ВРЪЩА депозираната молба с приложенията.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2