Решение № 21330 от 26.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21330 гр. София, 26.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110125433 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. В. К. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 61080/2022 г. по описа на СРС.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответника К. В. К. за сумите, както следва: 3157,42 BGN (три хиляди сто петдесет и седем лева и 42 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 10.11.2022 г. до изплащане на вземането, 519,22 BGN (петстотин и деветнадесет лева и 22 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 19.10.2022 г., 18,91 BGN (осемнадесет лева и 91 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 10.11.2022г. до изплащане на вземането, 4,12 BGN (четири лева и 12 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2019г. до 19.10.2022 г., държавна такса в размер на 74,00 BGN (седемдесет и четири лева), юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN (двадесет и пет лева).

В законоустановения срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за сумите в заповедта за изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно 1 отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, общ. Красно село, ж.к. Лагера, бл. 10, вх. В ап.7, аб.№ 107610, като припадащата му се част от задълженията е ½ съобразно правото му на собственост върху обекта. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. На първо място оспорва допустимостта на претендираните суми за извършвана услуга дялово разпределение, като сочи, че сумите по тях се дължат на третото лице-помагач. На следващо място оспорва основанието, въз основа на което ищцовото дружество претендира вземанията, като отрича наличието на облигационна връзка между страните. Сочи, че не е собственик, нито носител на вещно право на ползване на процесния имот, нито ползвател на същия. Отделно, счита, че не са настъпили предпоставките за претендиране на мораторна лихва за забава от страна на ищцовото дружество. Счита, че за недължима и претендираната сума за дялово разпределение и поради факта, че сключеният с трето лице договор не може да обвърже ответника, като сочи освен това, че същият е изтекъл преди процесния период. Намира за недължима и претендираната мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, тъй като не е настъпила изискуемостта за претендирането й. В случай на установяване наличието на облигационна връзка, в условията на евентуалност прави възражение за настъпила погасителна давност на част от претендираните суми. Не оспорва фактите и обстоятелствата, посочени в поставените към вещите лица въпроси от ищеца.

Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца не ангажира становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед изразеното от ответника в отговора на исковата молба във връзка исканията на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, с проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 06.08.2023 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който 2 е направил и исканията за тяхното допускане. Проектът за доклад на делото е приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 19.10.2023 г. без възражения от страните.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реса на Наредбата за държавните имоти се установява, че на 21.02.1990 г. собствеността върху имот с адрес: гр. София, бул. „, представляващ ап. , е придобита от купувачите Нв и Па. От придружителното договора писмо, съставено от Министерство на отбраната, се установява, че отразеният в договора адрес на имота е с адрес понастоящем, съответстващ на процесния: гр. София, общ. Красно село, ж.к.

От приетото по делото удостоверение за наследници на купувача Н, починал на 17.04.2001 г., се установява, че след неговата смърт, последният е оставил трима наследници – другият купувач по сделката и негова съпруга П, дъщеря М /длъжник в заповедното производство, но не депозирала възражение по реда на чл. 414 ГПК/, както и син В

Приета по делото е и справка от НБД „Население“, издадена по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., от която се установява, че В Н е починал на 21.12.2017 г., като след неговата смърт е оставил един наследник, а именно ответника по делото К. В. К.. От приетата по делото справка освен това се установява и че другият купувач по сделката 3

П също е починала на 06.07.2008 г.

Налага се извод, че след смъртта на купувачите Н и Псобствеността върху процесния имот е наследена от техните деца М Й и В Н К. при равни части /чл. 5, ал. 1 ЗН/. След смъртта на В К., притежаваната от него част е наследена от неговия син и ответник по делото К. В. К..

Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е собственик на ½ част от процесния имот в процесния период, респ. потребител на топлинна енергия.

Ирелевантно е направеното от ответника възражение, че другият съсобственик на имота М Йреално живее и ползва същия, доколкото не се установи в полза на последната да е учредено вещно право на ползване за процесния период.

Ответникът изрично сочи, че в случай на основателност на исковете, не оспорва, че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.11.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.

"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 10.11.2019 г., са погасени по давност.

По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Видно от приетите по делото съобщения към фактури, издадени от ищцовото дружество, и на осн. чл. 162 ГПК, претендираната ½ част от сумата за главница, чиято изискуемост е настъпила до 10.11.2019 г., е в размер на сумата от 588,37 лева и обхваща процесния период от 01.05.2019 г. до 09.11.2019 г., като в сумата е включена пропорционално сума на броя месеци, обхвани в периода на погасителна давност от общата фактура за доплащане, издадена на 31.07.2020 г. и обхващаща периода от м. май 2019 г. до м. 04.2020 г. Изискуемостта на вземането, касаещо следващите фактурирания от ищеца, настъпва след 10.11.2019 г., поради което не е погасено поради изтекъл давностен срок. Дължимата главница за ½ част от общия дълг, която не е погасена поради изтекъл давностен срок, по отношение на ответника К. В. К. е в размер на сумата от 2569,05 лева. Искът за заплащане на цена на топлинна енергия срещу ответника е основателен и следва да бъде уважен за посочената сума и за периода от 10.11.2019 г. до 30.04.2021 г., като бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 3157,42 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 09.11.2019 г. като неоснователен.