Определение № 54 от 04.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 13/2025
- Вид
- Определение № 54
- Подписан
- 04.02.2025
- В сила
- 04.02.2025
- Състав
- ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, АНЕТА ИЛИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 и 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 и 79 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54 гр. Велико Търново, 04.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500013 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 435 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Г. Р. против Определение № 866/04.11.2024 г. по в.гр.д. № 624/2024 г. на Окръжен съд Ловеч, с което окръжният съд е оставил без разглеждане жалбата на Е. Р., с която се претендира допълване на постановление № 1000/11.09.2024 г. за прекратяване на изп.д. № 49/2015 г. по описа на ЧСИ Р. Д..
В жалбата са наведени доводи, че изпълнителното производство е образувано по молба на Община Ловеч въз основа на актове за установяване на задължения по декларации и за задължения за битови отпадъци, като по делото е присъединена „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД.
Жалбоподателят е погасил изцяло задълженията си към първоначалния взискател, поради което той е подал молба от 04.04.2023 г. за прекратяване на изпълнителното производство. Въпреки това съдебният изпълнител е продължил изпълнението, като е извършил публична продан на недвижими имоти на длъжника за събиране на разноските, дължими авансово от взискателя. Дългът на присъединения взискател в това производство не е погасен, като съдебният изпълнител е уведомен за образувано изп.д. № 584/2024 г. по описа на ЧСИ В. П., в което за същото вземане от жалбоподателя се претендира заплащане на такса по т. 26 от Тарифата към 1
ЗЧСИ. По този начин жалбоподателят е натоварен да заплати два пъти разноски на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Вместо да прекрати изпълнителното производство, поради това, че не са заплатени дължимите авансово такси и разноски, съдебният изпълнител е продължил изпълнението, за да събере авансовите такси, изчислени на база целия размер на вземанията. В изпълнителното производство длъжникът е сторил разноски, чийто размер е формиран от вземането на присъединения взискател „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД в рамките на минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено и да бъде задължен съдебния изпълнител да допълни постановлението за прекратяване на изп.д. № 49/2015 г., като събере сторените разноски от длъжника Е. Р. от взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заема становище за неоснователност на подадената жалба.
Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното в частната жалба, както и приложените писмени документи, приема за установено следното:
Частната жалба е срочно подадена, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Окръжен съд Ловеч е образувано по депозирана от Е. Г. Р. частна жалба с вх. № 15867/24.09.2024 г. по изп.д. № 49/2015 г. на ЧСИ Р. Д.. В жалбата се сочи, че изпълнителното производство е прекратено, като в акта за прекратяване съдебният изпълнител не се е произнесъл относно сторените от жалбоподателя разноски по изпълнението, които той счита, че са за сметка на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Искането е да се постанови съдебен акт, с който се задължи съдебният изпълнител да събере от взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сторените от жалбоподателя длъжник разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното дело.
С обжалваното определение Окръжен съд Ловеч е установил, че изпълнителното дело е прекратено с постановление № 1000/11.09.2024 г. на 2 основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК по молба на взискателя, като в акта не се съдържа произнасяне по разноските. Преди депозирането на настоящата жалба, длъжникът е подал молба с вх. № 15866/24.09.2024 г. по описа на ЧСИ, с която е поискал разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело, по която молба няма произнасяне.
С оглед на това, че съдебният изпълнител не е постановил акт, с който да се е произнесъл по искането за разноски, жалбата по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК се явява недопустима, тъй като липсва годен предмет на обжалване.
От събраните по делото материали е видно, че изп.д. № 49/2015 г. е образувано по молба на Община Ловеч за събиране на задължения по декларации и такси битови отпадъци на Е. Р.. С молба от 15.02.2022 г.
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискала присъединяване към изпълнителното дело, въз основа на удостоверение по изп.д. № 33/2014 г., присъединена е и Държавата като взискател.
С молба вх. № 5394/04.04.2023 г. Община Ловеч е уведомила съдебния изпълнител, че длъжникът е погасил задълженията си към нея, като моли след събиране на дължимите такси и разноски по изпълнителното дело, същото да бъде прекратено.
На 28.11.2023 г. е издадено Удостоверение изх. № 22621/28.11.2023 г. за размера на дълга, в което са включени и дължимите към ЧСИ такси, като в тази част постановлението е обжалвано, и с Решение № 20/13.02.2024 г. по в.гр.д. № 79/2024 г. на Окръжен съд Ловеч жалбата против акта за разноски на съдебния изпълнител е оставена без уважение.
С Постановление № 894/12.08.2024 г. на ЧСИ Р. Д. е заличена „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД като взискател, тъй като тя е загубила правата си по приложеното удостоверение, с оглед прекратяването на изп.д. № 33/2014 г., поради перемция. До длъжника е изпратено съобщение за прекратяване на изпълнителното дело от същата дата.
С протокол за извършено погасяване от 28.08.2024 г. на ЧСИ Р. Д. са погасени суми за такси по изпълнителното дело.
На 11.09.2024 г. с постановление за прекратяване на изпълнително дело № 1000/11.09.2024 г. производството е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с молба № 5394/04.04.2023 г. на Община Ловеч. На същата дата е изпратено съобщение за това до длъжника.
3
На 24.09.2024 г. е постъпила молба с вх. № 15866/24.09.2024 г. от Е. Р., с която е направено искане за присъждане на сторените от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат събрани от взискателя “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Към молбата е приложен договор за правна помощ от 11.01.2024 г., фактура от 14.08.2024 г., фактура от 11.03.2024 г., извлечения от сметка.
На същата дата е постъпила и частна жалба с вх. № 15867/24.09.2024 г., с посочено правно основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, съответно от съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/. Съгласно т. 2 от ТР 3/10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението въз основа на акт на съдебния изпълнител, в който те се определят по основание и размер.
Необходимостта от издаване на акт, фиксиращ задълженото лице, основанието и размера на разноските, следва и от постановките на ТР 3/12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС. В тях е разяснено, че в производството по обжалване на действия на съдебния изпълнител окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт, т.е. без издаването на такъв акт производството пред окръжен съд е лишено от предмет на проверка. В настоящия случай е издадено постановление за прекратяване на изпълнителното дело, в което съдебният изпълнител не се е произнасял по разноските. Такова произнасяне няма и по молбата с вх. № 15866/24.09.2024 г. за присъждане на разноски в полза на длъжника. С оглед на това, изводът на окръжния съд, че липсва годен предмет на обжалване се явява съобразен с процесуалните правила и се споделя и от настоящия състав. В производството по чл. 435 ГПК съдът не може да задължава съдебния изпълнител да се произнесе по искането за разноски, тъй като не разполага с такива правомощия. Оплакванията в частната жалба, касаещи дължимите от жалбоподателя разноски по т. 26 ТТРЗЧСИ, са неотносими към поставения пред окръжен съд въпрос, поради което не следва да бъдат обсъждани.
По тези съображения обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на Е. Г. Р., се явява правилно, и последица от това е потвърждаването му като такова.
4
В депозираното становище пред настоящата инстанция взискателят претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Такива обаче в специфичното производство по чл. 435 ГПК не се предвижда да се присъждат. Отговорността за разноските и разпределянето им между страните е предвидена в чл. 78 и 79 ГПК. Първата хипотеза касае присъждането им в исковото производство и по съществото си представлява отговорност за недобросъвестно поведение на насрещната страна. Втората хипотеза касае разпределянето на разноските в изпълнителното производство, спазвайки отново същия принцип. В охранителните производства отговорността за разноски е за сметка на молителя /чл. 541 ГПК/. От тук следва извода, че процесуалното право на разноски винаги е изрично и изчерпателно посочено в закона. В конкретния случай процесуални норми, предвиждащи разпределяне на отговорност за разноски при обжалване действията на съдебния изпълнител, няма, поради което липсва процесуално основание за присъждането им, още повече че в производството по чл. 435 ГПК се иска отмяна на незаконосъобразно действие на ЧСИ, поради което няма как да бъде санкционирана коя да е от страните по изпълнителното дело.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 866/04.11.2024 г. по в.гр.д. № 624/2024 г. на Окръжен съд Ловеч, с което е оставена без разглеждане жалбата на Е. Г. Р.,с която се претендира допълване на Постановление № 1000/11.09.2024 г. за прекратяване на изп.д. № 49/2015 г. по описа на ЧСИ Р.
Д..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5