Решение № 555 от 19.05.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. П., 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д. като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20225220102261 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила искова молба „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Московска" № 19, представлявано С. Л. С. -Изпълнителен директор и Ю. Б. Г. - Изпълнителен директор, чрезюрисконсулт Л. Д. М. - П., със съдебен адрес гр. П., ул. „Е. Й.” №3, против М. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С. , ул. "Р." № 25, общ. С., обл. П., с искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца главница в размер на главница в размер на 15 885,11 лева, ведно със законна лихва от 26.11.2021 г. до изплащане на вземането, договорна (възнаградителна) лихва от 17.02.2020 г. до 18.11.2021 г. в размер на 1 685,94 лева, обезщетение за забава от 17.08.2019 г. до 18.11.2021 г. в размер на 260,72 лева, законна лихва за периода от 19.11.2021 г. до 26.11.2021 г. в размер на 30,88 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 4115/2021 г. по описа на РС П.. Претендира разноски.

В условията на евентуалност предявява осъдителни искове за горните суми, в случай, че съдът обезсили издадената заповед за незабавно изпълнение /уточнено в съдебното заседание проведено на 19.04.2023 г./.

В исковата молба се твърди, че на 05.01.2017 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, ЕИК 813071350, прекратена с вливането й в „Банка ДСК“ АД и ответницата е сключен Договор за кредит Експресо компакт № 875124691520. Сочи, че „Банка ДСК" ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сумата от 20000 лева. Кредитът бил усвоен изцяло по сметка на кредитополучателя. Посочва, че срокът за издължаване по кредита бил до 17.01.2027 г..

1

Сочи разплащатателната сметка на кредитополучателя, обслужваща кредита. Твърди, че между страните е било постигнато съгласие кредитополучателят да заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага за извършвани услуги.

Твърди, че въпреки договореното плащане на вноски, длъжникът не е изпълнил задължението си за периода от 17.02.2020 г. до 17.11.2021 г. в общ размер на 5009,66 лева.

Посочва, че на 10.08.2021 г. след непогасяване на повече от двадесет и две последователни месечни вноски, съгласно условията на договора, ответницата е уведомена, че банката обявява кредита за предсрочно изискуем.

Твърди, че към датата на настъпване на предсрочната изискуемост 19.11.2021 г., длъжникът не е погасил задълженията си в пълен размер. Поради което е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и с разпореждане на PC П., била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 4115/2021 г.. Ответницата депозирала възражение срещу издадената заповед, поради което предявяват настоящата искова претенция.

В проведеното последно съдебно заседание ищецът се представлявала от юрисконсулт Зорница Бузова, която моли съда да уважи исковата претенция в цялост.

На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си адвокат Е. Иванова от АК Пловдив депозира отговор, в който изразява становище, че предявените установителни искове са неоснователни и недоказани.

Твърди, че искът за главница е неоснователен, поради обстоятелството, че ищцовата банка е увеличавала неправомерно, въз основа на нищожни договорни уговорки дължимите лихви и такси, с което е довела кредитополучателя до невъзможност да обслужва кредита си.

Излага твърдения, че исковете за договорна лихва и за наказателна лихва върху просрочена главница са неоснователни в заявения размер поради незаконосъобразното едностранно изменение на договорените условия по сключения договор, извършено въз основа на нищожни на основание чл.143, т.3, т.9, т.10, т.12 и т.18 от Закона за защита на потребителите и на чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД клаузи в договора за кредит, поради неспазването на изискванията на чл.10, ал.2 и ал.3 ЗЗД, поради липсата па договорна връзка относно методиката за формиране па лихвата, както и поради прекомерния характер по смисъла на чл.92, ал.2 ЗЗД на неустоечната лихва за просрочие, чието определяне противоречи и на изискванията на чл.143, т.5 ЗЗП и на преюдициално заключение по дело № С 415/11 на Съда на ЕС, тълкуващо Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в ЗЗП.

Излага подробни съображения в подкрепа на горепосоченото. Сочи решения на СЕС.

Твърди, че ищецът при упражняване на дейността си е използвал заблуждаваща тьрговска практика по смисъла на чл.68е, ал.2, предл. 1 и предл. 3 /"премълчава и прикрива съществена информация" и " не я предоставя своевременно"/ във връзка с чл.68д, ал.2, т.4 и 2 чл.68г, ал.4 от Закона за защита па потребителите. В нарушение на чл.58, във връзка с чл.59 ЗКИ и на добрите банкови практики, на кредитополучателя не била предоставена преддоговорна информация, необходима да извърши преценка съобразно потребностите и финансови възможности дали да сключи договора. Излага подробни съображения. Смята, че тази търговска практика била нелоялна.

Посочва, че ищецът е увеличавал лихвите по кредита без правно основание, въз основа на нищожни клаузи от Договора за кредит и без облигационна връзка между страните относно използваната от банката методология, поради което с това свое незаконосъобразно поведение е довела кредитополучателя до невъзможност да погасява предоставения му кредитен ресурс.

Твърди, че в процесния кредит се съдържат клаузи, в които всеки един от елементите на фактическия състав на чл. 143 от ЗЗП е налице. Счита, че са налице хипотезите на чл.143, т.3, т.9, т.10, т.12, т.13 и т.18 от ЗЗП. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си.

Възразява, че определянето на лихвения процент по горепосочения начин противоречи и на императивните разпоредби на чл.10, ал.2 и ал.3 ЗЗД, като определянето на цената на банковия ресурс не е формиран въз основа на лихвен процент до размер, определен в постановление на МС или разпоредба на БНБ, а включва необективни фактори и величини, определяни единствено от ответната банка.

Едностранното изменяне на договорната лихва противоречало и на добрите нрави и на принципа на справедливостта по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, тьй като тези клаузи давали право на банката да увеличава и налага по-висока стойност на банковия ресурс по вече сключени договори, като променя едностранно лихвените нива по кредита, с което е нарушена еквивалентността па договорните престации.

Счита, че общите условия не обвързвали ответника.

Релевира и твърдение, че ищцовата банка е нарушила и изискванията на чл.143, т.18, във връзка с чл.147, ал.1 ЗЗП.

Възразява, че уведомлението за предсрочна изискуемост е надлежно връчено на ответницата.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетия по делото като писмено доказателство договор за кредит „Експресо компакт“ № 875124691520/05.01.2017 г. и цялото кредитно досие към него, съдържащо погасителен план, усвояване по разплащателна сметка, кореспонденция между страните, искане за потребителски кредит, служебна бележка ид.р. се установява, че между „Експресбанк“ АД, което е част от „Банка ДСК“ АД, чрез вливането му, в качеството си на 3 кредитор /заемодател/ и ответницата М. С. Б., в качеството си на заемател, е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което заемодателят е предал в собственост на ответницата сумата от 20 000 лева, за задоволяване на текущи нужди и за рефинансиране на парични задължения към, опредЕ. като заемна сума, като последната се задължила да я върне при следните условия – размер на погасителна вноска – 241,71 лева, срок на заема 120 месеца със краен срок на издължаване 17.01.2027 г. като крайната сума дължима по договора е 29488,52 лева и ГПР в размер на 8,73 %. Уговорено е, че падежът на всяка погасителна вноска /месечен анюитет/ и лихви е 17 число на съответния месец. В чл.6.1 е посочено, че размерът на такса за обслужване на разплащателната сметка е 1,79 лева.

Уговорено е номинален фиксиран лихвен процент в размер на 7,29 % пункта на година, за целия срок на договора; лихвен процент на ден в размер на 0,0203 %; размер на дължимата лихва на ден в предварителния период по чл. 4, ал.4 от Част II -4,05 лева. В чл.8.2 е посочено, че в случаите по чл.8, ал.5 от Част II номиналният лихвен процент по т.8 се увеличава с 0,5 процентни пункта – при спиране на преводите на работната заплата от страна на кредитополучателя или от страна на работодателя по сметката на кредитополучателя, посочена в договора. По отношение на наказателните лихви е уговорено, че върху просрочени погасителни вноски: 6 (шест) пункта над номиналния лихвен процент по т. 8 или общо лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на 13,29 %, а върху цялата главница след настъпване на предсрочна изискуемост:

6 (шест) пункта над номиналния лихвен процент по т. 8. В част втора от договора е посочено, кога и как може да бъде променяна лихва по кредита – само по взаимно съгласие между страните, както и в случаите по чл.8, ал.5 от Част II. Уговорено е как се формира ГПР-то и какво включва; начин на издължаване, права и задължения на страните, предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост, както и нейните последици и т.н.

Всички страници от процесния договор за заем, погасителния план към него и искането за отпускане на кредит са с положени подписа за ищеца и ответника.

По делото е приложено уведомление с изх. №0040-20-04399/04.08.2021 г., изходящо от ищеца и адресирано до ответницата, с което последната е уведомена, че „Експресбанк" АД и „Банка ДСК" АД са се обединили, считано от 30.04.2020 г., като от тази дата приема правата и поема задълженията на кредитор по процесния договор. Ответницата е уведомена и, че от датата на получаване на уведомлението цялата непогасена главница по процесния договора за кредит става дължима и върху нея се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва. Към уведомлението е приложена разписка за потвърждение за получавана, от която се установява, че уведомлението е получено лично от ответницата М.

Б..

За доказване размера на претендираното вземане по договора за кредит, освен извлечение от сметки, са ползвани специални знания на вещо лице – счетоводител, чието заключение като компетентно дадено и неоспорено от страните, съдът изцяло кредитира. От същото се установява, че ответницата е усвоила кредита на 05.01.2017 г. по следния начин:

4 на 05.01.2017 г. 269.50 лева - такса одобрение; 06.01.2017 г. – 512,62 лева превод към „Райфайзенбанк“ предсрочно погасяване на кредит; на 06.01.2017 г. – 11620,60 лева превод към „Уникредит Булбанк“ погасяване на задължения по стоков кредит; на 06.01.2017 г. - 500 лева теглене на каса; на 06.01.2017 г. - 3 475,32 лева превод към „Профи кредит“ предсрочно погасяване на кредит; на 06.01.2017 г. – 6,30 лева - начислени такси преводи и наличност към 07.01.2017 г . - 3 616,60 лева. По кредита имало постъпили плащания, като последното доброволно плащане било на 09.06.2021 г.. Оставаща непогасена главница към 26.11.2021 г. е в размер на 15885,11 лева, дължимите договорни лихви към 26.11.2021 г. са в размер на 1385,79 лева. В заключението е посочено, какви суми са платени по процесния кредит, чрез събирането им ЧСИ по образуваното дело, във връзка с издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4115/2021 г. по описа на РС П.. Също се установява, че размерът на договорната лихва за периода от 17.02.2020 г. до 10.08.2021 г., датата на обявяването на предсрочната изискуемост е в размер на 1 624,04 лева. По отношение на лихвения процент е посочили, че кредитът е бил отпуснат при номинален лихвен процент от 7,29 % за целия срок на договора. Изяснява какво представлява, както и, че съгласно обявеното на 16 март 2017 г. решение на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), считано от 1 юли 2018 г., БНБ преустановява изпълнението на дейностите, свързана с изчисляването и публикуването на справочните индекси СОФИБИД и СОФИБОР. След като процесният договор е бил отпуснат при номинален фиксиран лихвен процент, според вещото лице промяната в индекса СОФИБОР не следвало да оказва влияние върху размера на договорните лихви.