Решение № 255 от 13.10.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Смолян, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20265400500317 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба подадена от Е. М. М., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител В. М. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. М. О. - АК Смолян, срещу Решение № 111/02.07.2026г., постановено по гражданско дело № 244/2026 г. по описа на PC М., в частта с която е отхвърлен иска за изменение на издръжката, която М. Р. М. е осъден да заплаща по гражданско дело № 22/2023 година на PC М. на ненавършилото пълнолетие дете Е. М. М., чрез неговата майка и законен представител В. Д. за разликата над 200 евро до пълния предявен размер от 300 евро месечно.

Жалбоподателят оспорва решението в отхвърлителната му част като неправилно. Поддържа, че съдът правилно е установил настъпилото съществено изменение на обстоятелствата – увеличените потребности на детето с оглед възрастта му, повишаването на цените и общото нарастване на разходите за живот, но неправилно е определил размера на необходимата издръжка и дела на всеки от родителите. Изложени са доводи, че неработоспособността и липсата на доходи на майката, която полага всички 1 непосредствени грижи за детето, както и липсата на участие на бащата в отглеждането му, следва да бъдат отчетени при разпределяне на издръжката.

Поддържа се още, че липсват доказателства за обективни причини, препятстващи бащата да полага труд и да реализира доходи, поради което безработицата му не следва да води до намаляване на задължението му за издръжка.

Въззивникът сочи като ориентири за определяне на необходимите средства линията на бедност и статистическите данни на НСИ за разходите на домакинствата, като поддържа, че необходимата месечна издръжка на детето възлиза на 500 евро, а с оглед възможностите и приноса на двамата родители бащата следва да поеме по-голямата част от нея.

С оглед изложеното се иска отмяна на решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 200 евро до 300 евро, и уважаване на иска в пълен размер, като бащата бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 300 евро.

За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл. 150 СК.

В първоинстанционното производство са приети писмени доказателства от които се установяват доходите на майката – постъпили справки от ТД на НАП, офис Смолян, както и постъпили справки относно трудова заетост и притежавано имущество от двамата родители. Така видно е, че майката - В. Д. към момента на представянето им не работи по трудово правоотношение. Последната й месторабота е била при работодател „Х.“ ЕООД“ за периода от 18.01.2023 г. до 01.03.2024 г. при размер на основното възнаграждение от 398,81 евро. В. Д. е собственик на недвижим имот – апартамент в гр. Р.. Бащата М. М. – ответник в производството към момента 2 на изготвяне на справките, не работи по трудово правоотношение. Последната му месторабота е при работодател „А.-М. 2013“ г. за периода от 28.12.2023 г. до 18.03.2024 г. при размер на основното трудово възнаграждение 477,04 евро.

Няма данни за притежавано от ответника движимо и недвижимо имущество.

От социалния доклад се установява, че 17-годишният Е. М. живее с майка си В. Д. в собствено жилище в гр. Р., като разполага със самостоятелна стая и необходимите условия за нормално отглеждане. Детето е ученик в X клас на СУ „Св. св. К. М.“ – гр. Р. и към момента на проучването е в добро емоционално състояние. Е. се отглежда в непълно семейство и не поддържа отношения с баща си М. М., който според данните в доклада не проявява интерес към детето и не изплаща присъдената издръжка в размер на 350 лв. месечно от близо две години. Потребностите на детето се задоволяват основно от майката, която разчита и на подкрепата на свои близки.

Посочено е, че с оглед възрастта на детето са нараснали разходите за храна, облекло, лични нужди, социални контакти и образование. Майката посочва, че предоставя на детето по 2,50 евро дневни джобни средства.

Докладът завършва със заключение, че В. Д. е освидетелствана с ЕР на ТЕЛК от 04.02.2026 г., не работи и получава пенсия за инвалидност, както и социални и семейни помощи. В резултат на това тя разполага с ограничени възможности за трудови доходи и понася основната тежест по издръжката и отглеждането на детето.

С обжалваното решение, РС М. изменя размера на издръжката, която М. М., е осъден да заплаща по гражданско дело № 22/2023 година на РС М. на ненавършилото пълнолетие дете Е. М. М., чрез неговата майка и законен представител В. М. Д., като увеличава този размер от 178,95 евро месечно на 200 евро месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.04.2026 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, платима в срок до 10-то число на текущия месец, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над 200 евро до пълния предявен размер от 300 евро месечно. За да постанови решението си, съдът приема, че съобразно нуждите на детето и възможностите на двамата родители общият размер на необходимата месечна издръжка възлиза на 350 евро, от които 150 евро следва да се поемат от майката, а 200 евро – от бащата.

3

При определяне на дела на родителите съдът отчита, че бащата не участва в живота и отглеждането на детето, докато майката полага непосредствените ежедневни грижи за него, които също представляват принос към издръжката.

Съдът подчертава, че задължението на родителите за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е безусловно и не отпада поради затрудненията, които плащането би създало за родителя. По отношение на бащата е прието, че той е в трудоспособна възраст, няма данни за заболяване или други деца, на които да дължи издръжка, и следва да положи необходимите усилия за осигуряване на средства за детето. Съдът приема, че при нормална трудова заетост той би могъл да получава поне минималната работна заплата. Поради изложеното съдът уважава иска за издръжка до 200 евро месечно, а за разликата до претендираните 300 евро месечно, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При така установените обстоятелства ОС - Смолян намира, че са налице предпоставките за увеличение на размера на присъдената с обжалваното решение издръжка за детето Е. М..

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението за издръжка възниква с факта на раждането на детето, като конкретният й размер се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат. Съгласно задължителната съдебна практика, установена с ППВС № 5/1970 г., възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят с оглед техните доходи, имущество и квалификация, а нуждите на детето се преценяват съобразно обичайните условия на живот, неговата възраст, образование и всички други относими обстоятелства.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства, включително изготвения социален доклад, се установява, че Е. М. е на 17 години и е ученик в X клас. С оглед възрастта му и етапа на физическото, психическото и социалното му развитие неговите потребности са по-високи в сравнение с тези в по-ранна детска възраст. Налице са обичайни разходи за храна, облекло, учебни потребности, лични средства, социални контакти и участие в дейности с връстници.

При определяне на размера на издръжката следва да се съобрази и 4 обстоятелството, че бащата не участва фактически в отглеждането и възпитанието на детето, не поддържа отношения с него и според данните по делото не изпълнява доброволно задължението си за издръжка. За разлика от него майката полага непосредствените ежедневни грижи за детето, като този принос напълно обосновава разликата при разпределяне на издръжката между родителите.

Не без значение е и обстоятелството, че съобразно Конвенцията за правата на детето е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Съгласно чл. 27, ал. 2 от Конвенцията, родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Това задължение не се изчерпва единствено със задоволяване на неговите основни физически потребности, а включва и потребностите от образование, социални контакти, личностно и психическо развитие.

При преценката на нуждите на Е., съдът съобразява и възрастта му – детето е непосредствено преди навършване на пълнолетие, намира се в период на активно физическо, психическо и социално развитие и има необходимост от пълноценно общуване със своите връстници, участие в училищния и социалния живот и осигуряване на подходящи условия за развитие без чувство за ограничение и психически дискомфорт поради недоимък.

Съдът съобразява и икономическите условия в страната и настъпилото увеличение на разходите за стоки и услуги, както и обстоятелството, че размерът на издръжката следва да бъде съобразен не само с минимално необходимите средства за физическото оцеляване на детето, но и с необходимостта да бъде обезпечен неговият нормален начин на живот и развитие. От друга страна, по отношение на бащата не са установени обстоятелства, които да обосновават невъзможност за полагане на труд и реализиране на доходи. Същият е в трудоспособна възраст, като по делото липсват данни да страда от заболяване, което да ограничава трудоспособността му, както и данни да има други ненавършили пълнолетие деца, на които да дължи издръжка. Дори при липса на доказателства за конкретния размер на получаваните от него доходи, същият следва да положи необходимите усилия за реализиране на доход, позволяващ изпълнение на 5 безусловното му задължение към неговото дете.

С оглед изложеното съдът приема, че определеният с Решение № 111/ 02.07.2026 г. на РС - М. размер на издръжката не съответства в достатъчна степен на актуалните потребности на детето. При съвкупната преценка на възрастта на Е., неговите образователни потребности, необходимостта от средства за храна, облекло, социални контакти и нормалното развитие на един тийнейджър, както и възможностите на двамата родители, съдът намира, че адекватният размер на дължимата от бащата месечна издръжка следва да бъде определен на 250 евро. Този размер е съобразен както с конкретните нужди на детето, така и с принципа за разпределяне на тежестта по издръжката между двамата родители, като се отчита, че майката изпълнява своята част от задължението не само чрез предоставяне на парични средства, но и чрез ежедневните непосредствени грижи и контрол по отглеждането, възпитанието и развитието на детето.

Поради това съдът намира, че искът за увеличение на присъдената издръжка следва да бъде уважен до размер на 250 евро месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба, до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, а за разликата над този размер до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Така, въззивната жалба срещу решението в частта с която предявеният иск е отхвърлен над стойността от 200 евро до претендирания такъв от 300 евро се явява частично основателна. По изложените съображения, Смолянският окръжен съд счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта с която се изменя размера на издръжката, която М. М. е осъден да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете Е. М., вместо което се присъди увеличение на размера от 178,95 евро месечно на 250 евро месечно, съответно в отхвърлителната му част решението следва да бъде потвърдено за стойността над 250 евро до претендирания размер от 300 евро.