Протокол № 135 от 27.11.2020, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 135 гр. Смолян , 27.11.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Недялка М. Кокудева

Меденка М. Недкова

Сложи за разглеждане докладваното от Меденка М. Недкова Гражданско дело № 20205400100422 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ С. Е. К. - редовно е призован чрез пълномощника му адв. С.Г. по ел. поща на 22.10.2020 година, като същият изрично е изпратил потвърждение, с което потвърждава, че е уведомен за съдебното заседанието, насрочено за 25.11.2020 г. от 14,00 часа. Същият не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание на второ четене в 14,10 часа.

ОТВЕТНИКЪТ „ТОНИКИ МБ“ ООД гр. Чепеларе- редовно призован, се представлява от пълномощника му адв. С.М.- редовно упълномощен отпреди.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н.Ч.- редовно призована се явява лично.

АДВ. М. - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл.142, ал.1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът докладва на страните становище вх. №3250/18.11.2020г. на вещото 1 лице Н.Ч., с което същата уведомява съда, че с издаденото й съдебно удостоверение се е явила в клон на НСИ гр. Смолян за предоставяне на заверени копия от годишните счетоводни отчети на „Водопад 91“ АД гр.

Чепеларе за 2007, 2008, 2013 и 2014 година. Но в отговор, изпратен й по имейл, предоставянето на исканата информация й е отказано. Със съдействието на представител на „Тоники МБ“ ООД гр. Чепеларе, което е отключило бившата административна сграда на "Водопад 91"АДгр.Чепеларе, вещото лице е потърсила счетоводни документи за процесните периоди, но не намерила такива. Поради гореизложеното уведомява съда, че й е невъзможно да изготви експертиза по поставените й задачи, без счетоводните документи на „Водопад 91“ АД гр. Чепеларе, и моли да й се изплати възнаграждение в размер на 100 лв. за извършената работа.

АДВ. М. – С оглед на това, което е заявило вещото лице, считам, че ще е безпредметно да продължава да се правят опити за изготвяне на такова заключение, поради което не възразявам да се изплати възнаграждение на вещото лице в размер на 100 лв., все пак вещото лице е работило.

На вещото лице Н.Ч. да се изплати възнаграждение в размер на 100 лв. от внесения депозит за извършената работа до настоящия момент.

АДВ. МЕМЦОВ - Водим допуснатия ни свидетел, считам, че същия следва да се разпита в днешно съдебно заседание, но преди пристъпване към разпита на свидетеля, правя искане пред съда, да приеме, че са налице основанията за постановяване на неприсъствено решение, поради неявяване на ищеца в днешно заседание, поради факта, че същият не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие. Считам, че са налице и материалните предпоставки, а именно предявеният иск да е вероятно неоснователен,с оглед на разпределената доказателствена тежест, наведените възражения в отговора. Ако намерите, че не са налице тези основания, моля да продължим съдебното следствие и да разпитаме водения свидетел.

Междувременно в залата се явява пълномощника на ищеца адв. С.Г..

АДВ. Г. - Поддържам предявените исковете. По проекто-доклада, във връзка с разпределението на доказателствената тежест, правя възражение и моля съда да промени своето становище, във връзка с разпределението на 2 доказателствената тежест. Доверителят ми, като собственик на вещите, имам предвид С. К., в качеството си на собственик на вещите, което е удостоверено в делото с договор с нотариална заверка на подписите, няма задължението, нито по закон, нито по договор да доказва, че „Водопад 91“АДгр.Чепеларе е действителен собственик, няма такова задължение, и това не се включва в петитума на ревандикационния иск. Също така, доверителят ми С. К. няма законовото задължение да доказва, че съществува задължение на „Водопад 91“АДгр.Чепеларе по записа на заповед.

Още повече, обръщам внимание, че в Търговския закон, когато се изплаща задължение по запис на заповед, записът на заповед се връща на длъжника, т .е. записа на заповед е върнат на длъжника, и той няма как да бъде в наше владение, доколкото с прехвърлянето на собствеността на процесните вещи е погасено именно това задължение. В такъв смисъл, С.К., моят доверител, няма задължението да доказва, че има действително задължение към „Водопад 91“ АД. В тази му част, моля да се промени доклада, като се укаже, че ищецът няма доказателствена тежест, още повече, че това са правно ирелевантни факти, дали „Водопад 91“АДгр.Чепеларе е било собственик или не към датата на сключването на договора, доколкото това, те всичките са съвкупност от движими вещи и по силата на чл. 78 от ЗС моят доверител С.К. е станал техен собственик, без значение, дали „Водопад 91“АДгр.Чепеларе е бил или не е бил техен собственик. В такъв смисъл това обстоятелство е ирелевантно за доказване по делото. Още повече, освен, че е в наша доказателствена тежест, то е и неотносимо. Ние ще искаме експертиза, която да докаже средномесечния наем на въпросните движими вещи, ние сме го определили по пазарни, справедливи цени, но ако съдът прецени, че е необходимо специално знание в случая, ще поискаме съдебно-икономическа експертиза за определяне на месечния наем за този период на процесните вещи, посочен в ИМ. По експертизата ще взема допълнително отношение след доклада. Задължени сме, и представям на съда оригиналите на Договор за прехвърляне на собствеността върху съвкупност от движими вещи, вместо изпълнение на парично задължение /даване вместо изпълнение от 31.03.2014 г./, сключен между С. Е. К. ,ЕГН********** и „Арвекс“ООД,ЕИК**, представлявано от А.М.А., нотариално заверен от Нотариус Моньо Монев, с рег. № 462 по РНК на 31.03.2014 г., ведно с протокол към него в оригинал, както и Договор за прехвърляне на собствеността върху съвкупност от 3 движими вещи, вместо изпълнение на парично задължение /даване, вместо изпълнение от 14.03.2014 г., сключен между С. Е. К. , ЕГН ********** и „Водопад 91“ АД гр. Чепеларе, ЕИК **, представлявано от А.М.А., с нотариална заверка на подписите от Нотариус Моньо Монев, рег. № 462 по РНК, ведно с протокол към него.

АДВ. М. – Не възразявам да се направи съпоставка между оригиналите и представените копия по делото, след което оригиналите се върнат на ищеца.

СЪДЪТ извърши съпоставяне между представеният оригинал на Договора от 14.03.2014 г. с преписа, който се намира по делото, и установи, че същите изцяло съвпадат, както и протоколите към тях.

СЪДЪТ извърши справка и с договора за прехвърляне на собственост от 31.03.2014 година, и установи, че същите съвпадат.

След извършената справка, съдът върна оригиналите и протоколите на пълномощника на ищеца, тъй като представените по делото копия,които са надлежно заверени, съответстват изцяло на оригиналите, и не е необходимо да се прилагат като доказателства по настоящото дело оригиналите, както заявява и пълномощника на ответника.

АДВ. М. - Аз нямам възражение по проекто доклада, моля да се приеме за окончателен. По направеното искане за изменение на иска, считам, че съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, доколкото първото и основно възражение в отговора на ИМ е именно за това, че не е осъществен фактическия състав и не е налице вещно прехвърлителен ефект на Договора за даване вместо изпълнение, при който, за да е налице такъв ефект, следва да е налице съществувало задължение, чието погасяване да е предприето чрез договора за даване вместо изпълнение, както и това задължение да е изискуемо. В противен случай, договорът не поражда вещно прехвърлително действие, и кредиторът не става собственик на дадените в изпълнение вещи, поради факта, че не е бил кредитор. Поради това възражение, считам, че правилно съдът е разпределил доказателствената тежест на ищеца, да се установи съществуването на такова действително задължение, от което произтича, и който е елемент от фактическия състав, от който той черпи правата си. Начинът, по който районният съд е разпределил 4 доказателствената тежест съответства на направените възражения в отговора, направените твърдения. Съгласно процесуалния закон, всяка страна следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи своите права, и за които са направени твърдения в техните изявления пред съда. Доколкото от наша страна може да провеждаме насрещно доказване, но считам за установяване на тези факти доказателствената тежест при пълно и главно доказване следва да бъдат на ищеца.

По отношение на твърдените движими вещи, част от тях наистина се намират в двора, който е бил обслужван от дружеството „Водопад 91“АДгр.Чепеларе, но те не са в държане от ответника, по никакъв начин „Тоники МБ“ООДгр.Чепеларе не осъществява върху тях някакво владение, те просто стоят там, където са били описани от съдебния изпълнител и достъпа до тях е ограничен. Това е видно от отговорите на нотариалните покани, които са изпращани на „Тоники МБ“ООДгр.Чепеларе, първо сме отговаряли да бъдат индивидуализирани, след това изрично сме посочили, да дойдат и да посочат кои вещи са техни. Ние няма как да им ги предадем, защото не са в наше държане. Не бихме могли да предадем две от вещите, посочените в исковата молба- прътове слитъци стомана - 9 броя по 0,15 кг., те са там на място и предполагам, че са те, защото други слитъци стомана няма.

Коробелачната машина, която се намира в открит склад, но реално е двор и машината си стои там. По отношение на описаните 4 броя крана, такива към настоящия момент в имота не съществуват, те са два бр. 8 тонни, и два бр. 5 тонни, такива в имота не съществуват. Свидетелите ще установят в кой момент са били тези кранове там. Очевидно от снимките, при описа са били там, но после в някакъв момент не са били там. Не сме ги продали ние. Няма данни съдебният изпълнител да е продал тези машини, защото след като ги е изключил от публичната продан, те са останали в имота. Слитъците стомана са там, но те не са в наше държане, достъпът е свободен и собственика може да дойде да си ги вземе. Те не са оставени на наше съхранение.

АДВ. Г. – Имаме две абсурдни твърдения на ответната страна, първо признава, че те са били в държане, когато са влезли във владението на имота и са били там, те са били в частен имот, на който собственик е ответника, били са там години наред, ние това ще докажем със свидетелски показания, а и то не се отрича от ответната страна. В един момент, другата страна решава 5 да ги продаде, хем признава, че са били там и са били в тяхно държане, хем след това казва „не сме ги продали ние“. Те откраднати ли са, какви са?

АДВ. М. - становището на моя доверител е, че тези четири крана са нарязани за скрап от лица, за които той няма представа кои са, предполага се, че са собствениците, които ги премахват от мястото.

АДВ. Г. – Още повече, той е бил държател, назначен от официално длъжностно лице, от частен съдебен изпълнител.

АДВ. М. - Ние сме си направили възражения в този смисъл.

АДВ. Г. - Но това пряко рефлектира върху това, и е значимо дали ще се допуснат свидетелски показания и експертизи.

АДВ. М. - Аз излагам в отговора на исковата молба това, което знам като фактическа обстановка от моя доверител и отделно от това аз считам, че упражнявам добросъвестно процесуалните си права, като излагам съображенията си, които ползват нашите интереси.

СЪДЪТ на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА за доклад по делото проекто-доклада, изготвен с Определение № 101/12.07.2020 г. по гр.дело № 101/2020 г. на Чепеларски районен съд, като ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ, което се отнася до разпределението на доказателствената тежест.

На основание чл. 146, ал. 1 от ГПК, съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както следва:

ИЩЕЦЪТ е длъжен да докаже, че е собственик на процесните движими вещи и на какво основание; да докаже, че същите се намират в държане на ответника, и че ответникът ги държи без основание; да докаже и размера на неоснователното обогатяване, т.е. размерът на средно месечния пазарен наем за всяка от вещите за периода от 07.08.2016 г .до 07.08.2019 година.