Решение № 4183 от 28.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4183 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100505979 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 29.12.2021 г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 20219984/07.12.2021 г., постановено по гражданско дело № 82821/2017 г. на Софийския районен съд, 71 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Д. М.

И. и М.С. И. искове за признаване за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответниците дължат разделно (3/4 ид.ч. М. И. и 1/4 ид.ч. за Д. И.) на ищеца, сумата 1714,84 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г., отразена в общи фактури №№ **********/31.7.2014 г. за отоплителен сезон м.05.2013 г.

– м.04.2014 г., 0065130049/31.07.2015 г. за отоплителен сезон м.05.2014 г. – м.04.2015 г. и 0075805491//31.7.2016 г. за отоплителен сезон м.05.2015 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот – апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законна лихва от 16.08.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 388,95 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 01.08.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от 1

ГПК по гр. д. № 87168/2017 г. на СРС, 71 състав.

Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По делото нямало твърдения и доказателства ответниците да са направили отказ от наследството на М.И.И., поради което било налице приемането му. Били събрани достатъчно доказателства, от които се установявало, че в процесния период ответниците били титуляри на правото на собственост върху процесния имот. Ето защо моли въззивния съд да отмени изцяло решението и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответниците по жалбата и по исковете Д. М. И. и М.С. И. оспорват жалбата, като молят въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.

„Т.“ ООД /трето лице – помагач на ищеца/ не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по

ОСНОВАТЕЛНА. същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Решението е частично неправилно поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно и обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.

2

422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците Д. М. И. и М.С. И. за следните суми: 1660,36 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май 2013 г. - април 2016 г. в имот с аб. № 307456; 54,48 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период, заедно със законната лихва от 16.8.2017 г. до погасяване на задълженията; 376,92 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.8.2014 г. – 01.8.2017 г. и 12,03 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период. От първия ответник се претендира ¼ от сумата, а от втория – ¾. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Исковете срещу всеки от ответниците са предявени с отделни искови молби, по които са образувани гр. д. № 82821/2017 г. на СРС, 71 състав и гр. д. № 87168/2017 г. на СРС, 71 състав. С определение от 18.12.2017 г. СРС е съединил по реда на чл. 213 ГПК делата за общо разглеждане.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.

От ответника Д. М. И. се претендират следните суми: 415,08 лева, представляваща ¼ от цена на доставена топлинна енергия в периода май 2013 г. - април 2016 г. в имот с аб. № 307456; 13,62 лева, представляваща 1/4 от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период, заедно със законната лихва от 16.8.2017 г. до погасяване 3 на задълженията; 94,23 лева, представляваща ¼ от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.8.2014 г. – 01.8.2017 г. и 3,00 лева, представляваща ¼ от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период.

От ответника М.С. И. се претендират следните суми: 1245,27 лева, представляваща ¾ от цена на доставена топлинна енергия в периода май 2013 г. - април 2016 г. в имот с аб. № 307456; 40,86 лева, представляваща ¾ от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период, заедно със законната лихва от 16.8.2017 г. до погасяване на задълженията; 282,69 лева, представляваща ¾ от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.8.2014 г. – 01.8.2017 г. и 9,02 лева, представляваща 3/4 от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

На първо място, нито един от ответниците не е оспорил твърдението на ищеца, че са били собственици на процесния имот в процесния период при посочените в исковата молба дялове. На второ място, този факт се установява 4 и от събраните по делото писмени доказателства. Видно от представения договор за продажба ма държавен недвижим имот, на 09.12.1991 г. М.И.И. е придобил правото на собственост върху процесния имот. От удостоверението за съпруг и родствени връзки на ответника Д. И. се установява, че това лице е баща на последния. При съпоставка на фамилните имена на М.И. и ответника М. И. и рождената година на ответника Д. И. /1990 г. - преди придобиване на имота/, може да се направи извод, че към момента на придобиване на правото на собственост върху процесния имот лицето М.И.И. е бил в брак с ответника М.С. И.. Доколкото друго не се твърди и установява, настоящият състав на въззивния съд намира, че в случая приложима е презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК, поради което и приема, че процесният имот е придобит от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност. От описаното удостоверение и доколкото твърдения и доказателства за отказ от наследство или за наследници по завещание няма, то установява се и че М.И.И. е починал на 06.11.2009 г., като е оставил за свои наследници по закон дъщеря си Д. М. И. и преживялата съпруга М.С. И.. По силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН всяко едно от посочените лица наследява по 1/2 от имуществото на починалия. Ето защо въззивният съд намира за доказано, че към началото на процесния период ответниците са били титуляри на правото на собственост върху процесния имот при следните дялове: ¾ идеални части за М. И. /2/4 придобити при прекратяване на СИО и ¼ - по наследство от починалия съпруг/ и ¼ идеална част за Д. И.. Това че някой от съсобствениците не ползва имота, не обуславя освобождаването му от задължението да заплаща доставената в него топлинна енергия, а му дава възможност по реда на чл. 59 ЗЗД да претендира платените суми от лицето, което действително е ползвало имота, респ. доставената в него топлинна енергия. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС всеки ответник отговаря за половината от задълженията, възникнали във връзка с ползването на имота. Следователно установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответниците топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява 5 изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответниците е от значение единствено към доказването на размера на иска.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на СТЕ, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като същият е преминал метрологична проверка. Показанията се отчитат ежемесечно. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. В процесния период в имота на ответниците е начислявана топлинна енергия за отопление на имот от четири броя отоплителни тела, на които са били поставени ИРРО, както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Енергията за отопление на имота е начислена след реален отчет на уредите за дялово разпределение, като документите за отчет са представени по делото и носят подпис на ответника или лице, подсигурило достъп. Показанията са нанесени коректно в подробните изравнителни сметки. Топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е определена коректно, съобразно разпоредбите на Наредба № 16-334/6.04.2007 г.