Решение № 842 от 14.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. София, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100500673 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от 05.01.2024 г., подадена от длъжника „Т.-Б2Б“ ЕООД, срещу начислените в негова тежест разноски по изп. дело №20208490403192 по описа на ЧСИ А.П., обективирани в Сметка № ******* от 24.03.2023 г. в общ размер на 132 лв., Сметка № ******* от 24.03.2023 г. в общ размер на 8 лв. и Сметка № ******* от 24.03.2023 г. в общ размер на 3677,27 лв. Отправено е и искане, в случай че претендираното адвокатско възнаграждение е в размер над минималния, същото да бъде намалено поради прекомерност.

Жалбоподателят поддържа, че претендираните от ЧСИ А.П. такси по Сметка № ******* от 24.03.2023 г. в общ размер на 132 лв., начислени по т. 3 и т. 5 от ТТРЗЧСИ, надвишават посочените в Тарифата размери неколкократно, което от своя страна води до накърняване правната сфера на длъжника чрез утежняване на положението му и необоснованото му задължаване да заплати такси в увеличен размер.

Доколкото в Сметка № ******* от 24.03.2023 г., е начислена такса по т. 31 ТТРЗЧСИ, в общ размер на 8 лв., но липсва точно описание, което да индивидуализира в достатъчна степен предмета на таксата, както и не са представени доказателства за извършването й, то същата е недължима, още повече че посоченият порок е в несъответствие c изискването на чл. 7, ал. 1, т. 4, пр. първо от Закона за счетоводството.

Твърди се, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, в размер на 3677,27 лв., начислена в Сметка ******* от 24.03.2023 г., е изчислена върху общия размер на дълга, предмет на изпълнителното дело, което е в противоречие с цитираната разпоредба. Тъй като дългът, 1 предмет на изпълнителното дело, е изплатен доброволно от длъжника, въз основа на спогодба, сключена между него и взискателя, то начислената от ЧСИ А.П. такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се явява неоснователно претендирана и недължима от длъжника. Счита, че щом таксата по т. 26 е резултативно възнаграждение за положените усилия от ЧСИ за събиране на вземането, а в настоящия случай вземането е събрано въз основа на доброволни плащания от страна на длъжника горепосочената такса в размер на 3677,27 лв. не следва да бъде заплащана от страна на жалбоподателя.

Позовава се на чл. 79, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, според които разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Поради това следвал извод, че длъжникът е отговорен за тези разноски, които са били необходими и реално използвани за достигане на дължимия, но неосъществен доброволен резултат.

Твърди, че видно от приложената Спогодба между „Ю.И.“ ООД и „Т.-Б2Б“ ЕООД, както и Приложение № 1, представляващо неразделна част от нея, събирането на вземането не е реализирано въз основа на изпълнителни способи, наложени в хода на производството, а въз основа на доброволни плащания в изпълнение на горепосочената извънсъдебна спогодба между страните. Доколкото длъжникът има публични задължения в значителни размери, то всички способи, които са били или биха могли да бъдат използвани от съдебния изпълнител в настоящото изпълнително дело, не биха могли да доведат до удовлетворяване на взискателя.

Също така, съгласно т. 5 от Спогодбата, в 7-дневен срок след плащането на първата вноска взискателят се е задължил да подаде молба за спиране на изпълнителното производство, като по този начин взискателят безспорно изоставя изпълнителните действия, които могат да бъдат извършени в изпълнителното производство и се удовлетворя от доброволното изпълнение, договорено в Спогодбата, което обосновавало хипотеза на чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Поддържа, че липсата на фактическа и/или правна сложност на делото обосновавала начисляването на адвокатско възнаграждение само за образуване, но не и за водене на изпълнително дело.

Взискателят „Ю.И.“ ООД не е изразил становище.

Частен съдебен изпълнител А.П. е депозирал мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата, доколкото размерът на оспорените такси бил законосъобразно определен. Счита, че жалбата е недопустима в частта, в която се обжалва размера на адвокатското възнаграждение, тъй била просрочена.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и данните по делото намира, че жалбата, в частта, в която се иска намаляване на адвокатското възнаграждение, прието за събиране в полза на взискателя, е процесуално недопустима, тъй като е подадена извън двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 2 от ТР №3/2015 г., на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по 2 изпълнението. В случая размерът на адвокатското възнаграждение е определен в покана за доброволно изпълнение с изх. №3928/11.03.2022 г., получена от длъжника на 14.03.2022 г., а настоящата жалба е подадена едва на 05.01.2024 г., което очевидно сочи, че правото на обжалване не е упражнено в преклузивния двуседмичен срок.

В останалата си част, насочена към обжалване на трите изготвени сметки, жалбата е подадена в срок, доколкото длъжникът е уведомен по имейл на 22.12.2023 г. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна

Изпълнително дело № 20208490403192 по описа на ЧСИ А.П. е образувано по молба на „Ю.И.“ ООД от 02.10.2020 г. и въз основа на изпълнителен лист от 29.09.2020 г., издаден по гр.д. №44487 по описа за 2018 г. на СРС, за събиране на парично вземане срещу „Т. Б2Б“ ЕООД, както следва: 7245,60 лв. – присъдена главница; 1247,60 лв. – неустойка, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 05.07.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 3609,73 лв. – присъдени съдебни разноски.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение изх. №9542/02.10.2020 г. на 22.10.2020 г. за горепосочените вземания, която обаче е била нередовно получена, тъй като е изпратена до адрес, различен от посочения в ТРРЮЛНЦ. Покана за доброволно изпълнение с изх. №3928/11.03.2022 г. е била надлежно връчена на длъжника на 14.03.2022 г.

С протокол от 31.03.2022 г. е извършено разпределение на постъпила от запор сума от 8453 лв.

На 18.04.2022 г. взискателят е депозирал молба, с която е поискал спиране на изпълнителното дело, тъй като е постигнал спогодба с длъжника за доброволно изплащане на дълга, което е било уважено от ЧСИ с постановление от същата дата.

На 18.04.2022 г. ЧСИ е издал сметка №47611/18.04.2022 г. в общ размер на 222 лв. с ДДС за дължим такси с оглед извършени действия, която не е предмет на настоящата жалба.

С молба от 22.02.2023 г. взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено, тъй като по силата на сключено с длъжника извънсъдебно споразумение от 21.03.2022 г. дългът е бил погасен. След депозиране на молбата за прекратяване на делото ЧСИ е издал процесните три сметки, предмет на обжалване, както следва:

1. Сметка №******* от 24.03.2023 г. в общ размер на 132 лв. с ДДС, представляваща такса по т. 3 ТТРЗЧСИ, в размер на 30 лв. без ДДС и такса по т. 5 ТТРЗЧСИ, в размер на 80 лв. без ДДС.

2. Сметка №******* от 24.03.2023 г. в общ размер на 8 лв., представляваща такса по т. 31 ТТРЗЧСИ, в размер на 8 лв.

3. Сметка №******* от 24.03.2023 г. в общ размер на 3677,27 лв. с ДДС (3064,39 лв. без ДДС), представляваща такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Разноските са за сметка на взискателя по изпълнителни способи, които не са приложени.

3

В решение № 266 от 19.12.2013 г., по гр.д. № 1427/2012 г., IV ГО, е прието, че плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение – дължи платените от взискателя авансови такси; разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело; разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Сумата е събрана, когато третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител, както и когато обявените купувачи при осребряване на имуществото са внесли по сметка на съдебния изпълнител предложената от тях цена. Макар да не е постъпила по сметката на съдебния изпълнител, а по сметка на кредитора, платените от трето задължено лице суми направо на кредитора, както и даденото от длъжника пряко на кредитора следва се счита събрана сума, доколкото съдебният изпълнител е запорирал или възбранил имущество на съответната стойност.

Изложеното в горепосочено решение на ВКС се споделя изцяло от настоящия съдебен състав, а доводите на жалбоподателя, че не дължи такси щом е изпълнил доброволно на взискателя, са неоснователни, доколкото не намират опора в действащата нормативна уредба.

Неоснователно е позоваването на чл. 79, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, тъй като с искането за спиране на изпълнителното дело от страна на взискателя поради сключената спогодба, кредиторът не е изоставил изпълнителните действия, а само временно ги е преустановил с оглед получаваното доброволно изпълнение. До сключването на споразумението между длъжника и взискателя на 21.03.2022 г. ЧСИ е бил предприел изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на запор на банкови сметки, съобразно искането, обективирано в молбата за образуване на делото, депозирана още на 02.10.2020 г., както и е извършвал редица справки, включително е изготвил и предявил разпределение, като няма данни да е приложен друг изпълнителен способ, за който да се претендират разноски и той да не е бил успешно приложен.

Общият размер на дълга по изпълнителния лист е 12 102,93 лв., а приетото за събиране адвокатско възнаграждение в полза на взискателя е 810 лв.. Поради погасяване на дълга във вече висящото изпълнително производство, то и върху сбора от двете суми – 12 912,93 лв. следва да се начисли пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която съобразно буква „г“ от нея се равнява на 994,78 лв. без ДДС или 1193,73 лв. с ДДС. Нито в сметка №50566/24.03.2023 г., нито от мотивите на ЧСИ е ясно по какъв начин е формиран размерът на посочения в сметката материален интерес от 47 406,46 лв., поради което съдът не приема, че дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е в описания в сметката размер от 3064,39 лв. без ДДС. Следва да се отбележи, че пропорционална такса за вземането на държавата не следва да се начислява предварително, тъй като тя е дължима само на съдебния изпълнител, събрал сумата на присъединения взискател – аргумент от т. 26, забележка №3 от ТТРЗЧСИ. Ето защо и сметка №50566/24.03.2023 г. следва да се отмени за 4 разликата над 1193,73 лв. с ДДС до начислените 3677,27 лв. с ДДС. Няма правна пречка, ако съдебният изпълнител е събрал вземане на НАП, да начисли пропорционална такса, но към момента няма данни за подобно обстоятелство.

В т. 31 от ТТРЗЧСИ са изброени разходи, които съдебният изпълнител начислява като допълнителни разноски, а според забележката към този член допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.

Според чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. Съгласно алинея втора в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.