Решение № 2228 от 02.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8820/2025
- Вид
- Решение № 2228
- Подписан
- 02.04.2026
- В сила
- 02.04.2026
- Състав
- Любомир Василев, Мария Валентинова Атанасова, Димитър Куртев Демирев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2228 гр. София, 02.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100508820 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 9277/21.05.2025г., постановено по гр.д. № 75093/2024 г. на Софийски районен съд, 163 състав, съдът е признал за установено, че „Алхолл” ЕООД, ЕИК 131564854, дължи на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 15,41 лева, представляващи остатък от законна лихва за забава за периода 31.10.2021 г. – 07.10.2024 г., начислена върху главница за периода 01.09.2021 г. – 30.11.2022 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Със същото решение са отхвърлени исковете на „Топлофикация София” ЕАД за сумата от 27,19 лева, представляващи незаплатена топлинна енергия по Договор № 36353/450386/27.11.2017 г. за периода 01.09.2021 г. – 30.11.2022 г., както и за разликата над сумата от 15,41 лева до пълния претендиран размер от 37,87 лева, представляващи законна лихва за забава за периода 31.10.2021 г. – 07.10.2024 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил „Архолл” ЕООД, ЕИК 131564854, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 130,27 лева, представляващи разноски за исковото и за заповедното производство.
Решението е постановено при участието но третото лице помагач на ищеца – „Бизов Сервиз” ЕООД, ЕИК 202235052.
Срещу първоинстанционното решение в частта, в която е уважен искът на „Топлофикация София” ЕАД, е постъпила въззивна жалба от „Архолл” ЕООД.
Поддържа се, че неправилно СРС е счел за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност за претендираните вземания. Сочи се, че са погасени по давност както главниците, така и акцесорните вземания. Поддържа се, че е неправилен изводът на СРС, че с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК се прекъсва давността, защото от 1 значение е датата на предявяване на исковата молба. Твърди се, че по делото е установено, че ответникът е надплатил дължимите от него суми, поради което всички задължения са погасени, но поради грешно осчетоводяване са останали дължими лихви. Сочи се, че редът за погасяване на задълженията е определен в чл. 76 ЗЗД.
Твърди се, че в случая СРС не е съобразил реда за погасяване и неправилно е приел, че съществува вземане за лихва в размер на 15,41 лева, начислено за периода 31.10.2021 г. – 07.10.2024 г. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
В установения за това срок е постъпил отговор от „Топлофикация София” ЕАД, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че решението на СРС е постановено в съответствие с трайната съдебна практика по този вид дела и с доказателствата по делото. Моли се решението на СРС да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Третото лице помагач на ищеца – „Бизов Сервиз” ЕООД, не взима становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в установения за това срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.
СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД. Предмет на въззивна проверка е само искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По доводите за неправилност съдът намира следното:
От доказателствата по делото е видно, че страните по делото са сключили Договор № 36353/450386/27.11.2017 г., по силата на който „Топлофикация София” ЕАД е поело задължението да доставя топлинна енергия за стопански нужди за период от 5 години до ап. 24, находящ се в гр. София, бул. ****, собственост на „Архолл“ ЕООД.
По делото са представени общи условия на „Топлофикация София” ЕАД за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. От чл. 40, ал. 1 от същите е видно, че купувачът дължи да заплаща месечните суми за топлинна енергия в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставка. При неизпълнение в срок длъжникът заплаща мораторна лихва, считано от деня на забавата – така чл. 49, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД.
По арг. от чл. 111, б. „б” и „в” ЗЗД периодичните вземания (каквито са вземанията за цена за доставена топлинна енергия), както и задълженията за лихва се погасяват с кратката тригодишна давност. В случая се претендира законна лихва за забава за периода 31.10.2021 г. – 07.10.2024 г., начислена върху цената на доставената топлинна енергия за периода 01.09.2021 г. – 30.11.2022 г. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като при срочните задължения този момент съвпада с изтичането на срока за доброволно изпълнение. Според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземане се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
2
От доказателствата по делото е видно, че заявление по чл. 410 ГПК е депозирано от „Топлофикация София” ЕАД на 16.10.2024 г., поради което никаква част от вземанията за лихва не са били погасени по давност. Задължението за лихва за 31.10.2021 г. се погасява на 31.10.2024 г., а към този момент давността е била прекъсната от „Топлофикация София” ЕАД. Същите разсъждения са приложими и към останалата част от претендираната в настоящото производство мораторна лихва.
В случая не е приложима и разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, според която при погасяване на главницата по давност се погасява и лихвата, въпреки че давността за нея не е изтекла. В случая искът за главница е отхвърлен поради извършено плащане от длъжника преди процеса. За пълнота на изложението обаче следва да се посочи, че поначало тригодишната давност за задължението за цена на доставената топлинна енергия за м. 09.2021 г. изтича в съответствие с приложимите общи условия на „Топлофикация София” ЕАД на 20.10.2024 г. Към този момент вече е било подадено заявление по чл. 410 ГПК. Същите разсъждения са приложими и за цената на доставената топлинна енергия за периода м. 10.2021 г. – м. 11.2022 г., върху която е начислена спорната лихва за забава. Следователно правилно СРС е приел, че в случая вземането за мораторна лихва не е погасено по давност.
От приетата без възражения от страните счетоводна експертиза е видно, че в периода 01.09.2021 г. – 20.12.2022 г. са извършени 9 бр. плащания от „Архолл“ ЕООД към „Топлофикация София“ ЕАД. Вещото лице изчислява, че тези плащания са на обща стойност от 1463,16 лева. С тези девет плащания и с две приспадания в общ размер от 322,75 лева са погасени изцяло главниците за цена на доставената топлинна енергия за периода 01.09.2021 г. – 30.11.2022 г., възлизащи на 1706,83 лева. В тази връзка вещото лице е установило, че от „Алхолл“ ЕООД са надвнесени 79,08 лева, които „Топлофикация София“ ЕАД е отнесло за погасяване на натрупана мораторна лихва в размер на 94,94 лева, начислена за периода 01.11.2021 г. – 07.10.2024 г. върху цената на топлинната енергия за периода 01.09.2021 г. – 30.11.2022 г. Експертът установява, че след извършеното прихващане с надвнесената сума в размер на 79,08 лева е останала дължима от „Архолл“ ЕООД мораторна лихва в размер на 15,41 лева.
Съобразявайки установеното от счетоводната експертиза, която е задълбочено и компетентно изготвена, въззивният съд намира, че СРС не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, както погрешно се поддържа във въззивната жалба.
Аргументите за това са следните:
Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът заплати сума, която не е достатъчна да погаси всичките му главни задължения и не е посочил кое задължение иска да погаси, се погасява най-обременителният дълг. Ако всички са еднакво обременителни, се погасява най-старото задължение. Ако всички са еднакво стари, то задълженията се погасяват съразмерно. По арг. от чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато заплатеното от длъжника не е достатъчно да покрие главното и акцесорните задължения, то погасяването се извършва, като се следва последователността разноски, лихва, главница. Въпреки това, когато кредиторът е приел предложеното му от длъжника плащане и го е отнесъл за погасяване първо на главницата, то това е в интерес на длъжника и следва да се зачете поредността, приета от кредитора. По този начин се намалява задължението за заплащане на главница, което ако не бъде намалено, ще бъде лихвоносно за по-голям период. Очевидно е, че това би било по-неблагоприятно за длъжника. Арг. в този смисъл се съдържат в Решение № 38/15.05.2020 г. по т.д. № 2022/2017 г. на II Т.О. на ВКС.
В случая от приетата по делото счетоводна експертиза е видно, че са забавени част от плащанията на „Архолл“ ЕООД за погасяване на цената на доставената му топлинна енергия за периода 01.09.2021 г. – 30.11.2022 г. В някои случаи „Архолл“ 3
ЕООД е заплащало по-големи суми от дължимите съгласно издадените от „Топлофикация София“ ЕАД фактури, а в други е заплащало по-малко от реално дължимото. По делото не се твърди и не се установява „Архолл“ ЕООД да е посочило при плащане ред, в който да се погасяват задълженията му. Въпреки това като краен резултат с плащанията на „Архолл“ ЕООД, извършени в периода 01.09.2021 г. – 20.12.2022 г., „Топлофикация София“ ЕАД е погасило изцяло дължимата главница за цена на доставената топлинна енергия за периода 01.09.2021 г. – 30.11.2022 г. В този смисъл е бил защитен интересът на длъжника. „Архолл“ ЕООД не дължи за периода 01.09.2021 г. – 30.11.2022 г. главница, която да бъде допълнително олихвявана.
Останала е непогасена само част от мораторната лихва. Следователно не може да се приеме, че в случая е допуснато нарушение при реда на погасяване на задълженията, което да е накърнило правата на длъжника. По делото не се твърди и не се доказва от страна на „Архолл“ ЕООД да са извършени и други плащания, различни от установените от вещото лице по счетоводната експертиза. Предвид изложеното въззивният съд намира, че СРС правилно е уважил иска за мораторна лихва.
Във въззивната жалба не се съдържат други конкретни оплаквания, вкл. относно размера на присъденото вземане. Поради това ограниченият въззивен съд съгласно чл.
269 ГПК не следва да извършва по-нататъшна проверка на първоинстанционното решение. В този смисъл е Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Следва да се посочи обаче, че при служебно извършената проверка въззивният съд не констатира допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Поради съвпадение в крайните изводи на първата и въззивната инстанция обжалваното решение следва да се потвърди в обжалваната от „Архолл“ ЕООД част.
На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България всички суми от първоинстанционното обжалвано решение следва да бъдат превалутирани в евро по фиксирания курс на БНБ от 1,95583 лева за 1 евро.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството пред СГС има само „Топлофикация София“ ЕАД. Същото е претендирало разноски за юрисконсултско възнаграждение, които по арг. от чл. 78, ал. 8 ГПК се определят от съда. Съобразно с неголямата правна и фактическа сложност на делото, извършените действия по защита от процесуалния представител на въззиваемия, както и вида на исковете, юрисконсултското възнаграждение за въззивното производство следва да се определи на 50 евро. Тази сума следва да се постави в тежест на „Архолл“ ЕООД.
Разпечатката съдържа 41 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b7d393f4-0484-4533-9c5b-2792b5911f60