Решение № 4081 от 19.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4081 гр. Пловдив, 19.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330113001 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ТЕРМОПАК-77“ ООД, ЕИК: 115327966, против С. М. В., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответникът С. В. е полагал труд на длъжност технически сътрудник в „ТЕРМОПАК-77“ ООД, като трудовият му договор бил прекратен със Заповед № 22/30.01.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като ползвал фирмен телефон, в качеството си на работник в дружеството.

След прекратяване на трудовия му договор, ответникът продължил да използва телефонен номер 0********* за лични нужди, а не за служебни цели, а ищцовото дружество заплащало тяхната стойността на предоставяната услуга.

Ищецът заплатил следните суми за използването на фирмения телефон от ответника без основание, а именно: по фактура № 0462820614/16.02.2023 г. за потребление на телефонни услуги за номер 0********* за периода 14.01-13.02.2023 г. – половината от месечното потребление, възлизащо на 28.16 лева /стойността е формирана като ½ от цялата сума, дължима по фактурата, възлизаща на 56.32 лева, тъй като ответникът ползвал телефонния номер за лични нужди след напускането на местоработата си на 30.01.2023 г./, тъй като длъжникът е бил в служебни отношения за част от периода, за който е издадена фактурата /14.01. до 31.01.2023 г./; сума по фактура № 0464651548/16.03.2023 г. за периода 14.02-13.03.2023 г., възлизаща на 58.82 лева, сума по фактура № 0466168169/18.04.2023 г. за периода 14.03-13.04.2023 г. възлизаща на 58.01 лева и по фактура № 0467654349/17.05.2023 г. за периода 14.04-13.05.2023 г., възлизаща на 58.16 лева, или общо 203.15 лева, за периода от 14.01.2023 г. – 13.05.2023 г., заплатени по Договор № *********/07.11.2020 г., сключен между „ТЕРМОПАК-77“ ООД и „А1 България“ ЕАД, за който било подадено заявление за прекратяване на договор от 08.06.2023 г.

Твърди се, че дружеството - ищец е заплатило сумите по фактурите, а ответникът следвало да ги възстанови, тъй като ползвал номера за лични нужди и без да има правоотношение, по силата на което дружеството - ищец да се е задължило да предостави на 1 длъжника ползването на номера или да поеме заплащането на ползваните от него услуги за своя сметка.

Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д.

№ 8466/2023 г. по описа на ПРС, ХХІ гр.с. за посочената сума, ведно със законна лихва от дата на депозиране на заявлението – 09.06.2023 г. и разноски.

Срещу заповедта постъпило в срок възражение, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящата искова претенция в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се за уважаването му, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 09.06.2023 г. до погасяването. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между него и „ТЕРМОПАК-77“ ООД е съществувало трудово правоотношение, по силата на което е заемал длъжността „технически сътрудник и което правоотношение било прекратено, считано от 30.01.2023 г. Оспорва се твърдението, че във връзка със съществувалото трудово правоотношение на ответника е била предоставена служебна сим-карта за мобилен номер 0*********, както и мобилно устройство, посредством което да бъде предоставена възможност за ползване на посочения номер.

Ответникът оспорва да е използвал посочения телефонен номер през процесния период както за лични, така и за служебни цели. Възразява, че от ангажираните с исковата молба писмени доказателства по никакъв начин не се установявало от една страна фактическото предаване на сим-картата за процесния телефонен номер, а от друга – факта на ползването му от ответника, за да бъде той отговорен за заплащането на съответните договорни такси.

Евентуално, в случай че по делото бъде установено, че през посочения период С. В. е използвал сим-картата за процесния телефонен номер, оспорва това ползване да е било без годно правно основание. Твърди се, че С. В., както към процесния период, така и понастоящем е съдружник в „ТЕРМОПАК-77“ ООД, притежаващ 50 % от капитала на дружеството, в която връзка твърди, че дори да се установи ползването на посочения телефонен номер през цитирания период, то това ползване произтича от качеството му на съдружник в ищцовото дружество.

Поради изложените съображения, ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 8466/2023 г. по описа на ПРС, ХХІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 4447/03.07.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за сумата от 203.15 лева – главница, представляваща общ размер на месечни такси и потребени услуги за телефонен номер 0*********, първоначално ползван по време на трудово правоотношение, но след прекратяването му – за лични нужди, платени от кредитора по договор с трето лице и подлежащи на връщане от длъжника, поради ползване без основание, за потребление в периода от 14.01.2023 г. – 13.05.2023 г., за което са издадени фактури на 16.02.;16.03;18.04. и 17.05.2023 г., ведно със законната лихва от 09.06.2023 г., когато е подадено заявлението до окончателното изплащане.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, като исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.

415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

2

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ответникът С. М. В. е заемал длъжността „технически сътрудник“ в „ТЕРМОПАК -77“ ООД и което правоотношение е прекратено, считано от 30.01.2023 г.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетите като писмени доказателства по делото /л.7, л. 32-33/, се установява, че въз основа на молба от С. В. до ищцовото дружество от 30.01.2023 г., със Заповед № 22/30.01.2023 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, по взаимно съгласие на страните, е прекратено трудовото правоотношение на С. М. В. в „Термопак -77“ ООД, считано от 30.01.2023 г..

От приетите като писмени доказателства по делото – Договор № ********* от 07.01.2020 г. /л.38-42/, ведно с Допълнителни приложения № 1 и № 3 към него, се установява, че между „А1 България“ ЕАД – като оператор и „ТЕРМОПАК 77“ ООД, чрез представляващия Ю. В.а

- като абонат е възникнало валидно облигационно правоотношение на 07.01.2020 г., съгласно което операторът е предоставил включително мобилен номер: 0*********, за срок от 2 години, с тарифен план за мобилни услуги А1 М клас 3XL, с включен допълнителен пакет за трафик на данни за мобилен интернет на максимална скорост, с промоционална месечна такса в рамките на 24 месеца, т.е. до 07.01.2022 г. Според чл. 5.3. от Договора, срокът на ползване на услугите е с крайна дата 07.01.2022 г., като в случай, че в рамките на последния месечен таксуващ период от Срока на ползване, Абонатът не уведоми писмено Оператора, че желае Договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с изтичане на този срок, или, че желае да продължи ползването на Услугите за нов срок при определение условия, ползването на услугите по Приложението продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без неустойки /чл.5.5/.

От приетото като писмено доказателство по делото– Заявление за прекратяване на Договор № *********, за номер 0********* от 08.06.2023 г. – /л.43/ - се установява, че същото е подадено от абоната „Термопак 77“ ООД до Оператора „А1 България“ ЕАД, с искане за прекратяване на Договор № № *********, считано от 08.07.2023 г., за номер:

0*********.

По делото като писмени доказателства са приети /л.8-15/: 4 броя фактури, ведно Приложенията към тях, а именно: фактура № 0462820614/16.02.2023 г.; фактура № 0464651548/16.03.2023 г., фактура № 0466168169/18.04.2023 г. и фактура № 0467654349/17.05.2023 г., както и 4 бр. /л.16-19/ Авизо местен превод за заплащане по банков път на сумите по издадените фактури, с наредител „Термопак 77“ООД.

По делото като писмено доказателство е приет /л.147-154/ - Дружествен договор на дружество „Термопак – 77“ ООД от 26.04.2017 г., от който е видно, че съдружници в същото са: Ю. О. В.а – 250 дяла и С. М. В. – 250 дяла, като управител е Ю. О. В.а.

По делото е прието заключение на съдебно – техническа експертиза, приета по делото като обективна, компетентно изготвена и неоспорена от страните, от която се установява, че в софтуерната система на мобилния оператор „А1 България“ ЕАД, е отразено, че телефонен номер 0********* е част от услугите, предоставяни на клиента „Термопак 77“ ООД, с ІD на партидата: 102335647, ІD на клиента *********, ІD на договор *********. Вещото лице установява също, че услугата, предлагана на процесния телефонен номер е била „Wireless Voice“ – Безжична гласова телефония, с периодична сума за таксуване: 46.49 лева, като са 3 били издадени фактури за процесния период, в които са налични данни за използването на услугите за мобилен номер 0*********. От СТЕ се установява, че мобилен номер 0*********: по фактура № 0462820614/16.02.2023 г., за отчетен период: 14.01.2023 г. – 13.02.2023 г. е начислена такса в общ размер на 56.32 лева без вкл. ДДС, която е формирана от месечна такса - 46.49 лева; 0.83 – Мusicall месечна такса и Пакет 4G на макс. скорост (2бр.) – 8.24 лева, общо 55.56 лева и разговори в размер на 0.51 лева, или общо 56.32 лева без ДДС; по фактура № 0464551548/16.03.2023 г., за отчетен период: 14.02.2023 г. – 13.03.2023 г. е начислена такса в общ размер на 57.56 лева без вкл. ДДС, която е формирана от месечна такса - 46.49 лева; 0.83 – Мusicall месечна такса, Индексация – 2 лева и Пакет 4G на макс. скорост (2бр.) – 8.24 лева, общо 57.56 лева и 1.26 лева – за СМС, или общо 58.82 лева без ДДС; по фактура № 0466168169/18.04.2023 г., за отчетен период: 14.03.2023 г. – 13.04.2023 г. е начислена такса в общ размер на 57.56 лева без вкл. ДДС, която е формирана от месечна такса - 46.49 лева; 0.83 – Мusicall месечна такса, Индексация – 2 лева и Пакет 4G на макс. скорост (2бр.) – 8.24 лева, общо 57.56 лева и 0.45 лева – за ММС, или общо 58.01 лева без ДДС; по фактура № 0467654349/17.05.2023 г., за отчетен период: 14.04.2023 г. – 13.05.2023 г. е начислена такса в общ размер на 57.56 лева без вкл. ДДС, която е формирана от месечна такса - 46.49 лева; 0.83 – Мusicall месечна такса, Индексация – 2 лева и Пакет 4G на макс. скорост (2бр.) – 8.24 лева, общо 57.56 лева и 0.60 лева – за СМС, или общо 58.16 лева без ДДС. Вещото лице установява още, че от информационната система на „А1 България“ ЕАД се установява, че за процесния период, има данни за извършени плащания по процесните фактури, без да е отразено от кое конкретно физически или юридическо лице е направено плащането.

По реда на чл. 176, ал. 1 ГПК е изслушан ответникът С. М. В., който на зададените му от ищеца въпроси – дали е ползвал телефонен номер 0********* за периода от 31.01.2023 г.

– 12.05.2023 г., ако го е ползвал – по какви конкретни дела на дружеството „Термопак - 77“ ООД е провеждал разговори или е изпращал съобщения, в каква част от проведените разговори са свързани с тези дела - отговоря, че с неговия съдружник изпаднали в конфликт, отишъл да разпише документи да освобождава длъжността си и след това оставил СИМ картата на място и не е използвал този телефонен номер - 0********* за периода 31.01.2023г. – 12.05.2023 г., съответно не е провеждал разговори и не е изпращал съобщения.