Определение № 2240 от 29.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2240 гр. София, 29.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502108 по описа за 2025 година

Производство по чл.278 ал.1 вр.чл.229 т.4 ГПК.

Производството по делото е приключило с постановено протоколно Определение от 18.06.2025 г., постановено по т. д. № 2424/2024 г. по описа на СГС, TO, VI-21 с-в, с което е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по т.д. № 2424/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-21 състав до приключване на производството, образувано по искова молба на „ГРИЙНЛАЙФ-ПРОПЪРТИ“ ЕООД, с която по отношение на ищеца в настоящото производство „М 6 М“ ЕООД е предявен иск за изменение на сключения помежду им предварителен договор, по която искова молба е образувано търговско дело № 645/2025 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав.

Съобщението за това определение е направено в о..с.з. на 18.06.2025г., на което е присъствал процесуален представител на жалбоподателя.

Частната жалба срещу това определение е депозирана на 25.06.2025г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят М 6 М“ ЕООД изтъква факта, че решението по делото за стопанска непоносимост не е обуславящо за делото за обявяване на договора за окончателен. В срока за отговор по чл.367 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен, следователно няма заявени възражения по чл.362, ал.1 ГПК и това негово право е преклудирано. От друга страна сам по себе си институтът на стопанската непоносимост не предполага обосноваване неизпълнение на даден договор на причини лежащи в договора, а на такива извън него. Твърди, че в случая ответникът е в неизпълнение да прехвърли обектите по предварителния договор, като едва след настъпилия падеж на това негово задължение и след завеждане от страна на купувача на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, „Грийнлайф - Пропърти“ ЕООД завежда дело за стопанска непоносимост.

1

Решението по конститутивен иск за изменение на договор поради стопанска непоносимост ще има сила занапред (няма обратно действие), поради което и няма връзка между делата при положение, че правото на другата страна да получи евентуална разлика не се погасява Въззиваемият по ч.ж. „ГРИЙНЛАЙФ-ПРОПЪРТИ“ ЕООД оспорва същата и моли съда да я остави без уважение. Твърди, че производството по сключване на окончателен договор по реда на чл. 362 и сл. от ГПК е особено исково производство. То цели да замени нормалното сключване на сделката, след като такова не е постигнато. Съдът е призован да замести с решението си обещания договор, като самото съдебно решение замества окончателния договор и този договор се счита за сключен в момента, в който решението влезе в законна сила. В тази връзка, оспорва становището на въззивника, че така предявения насрещен иск в условието на евентуалност, в случай че бъде уважен искът с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е недопустим. В противен случай би се явило невъзможно неговото предявяване след влизане в сила на съдебното решение по реда на чл.362 ГПК, доколкото няма как с конститутивен иск по чл.307 ТЗ да се иска изменение на едно вече влязло в сила съдебно решение. Ако влезе в сила решение по настоящото дело преди да бъде разгледан така депозирания от "ГРИЙНЛАЙФ ПРОПЪРТИ" ЕООД иск с правно основание по чл.307 ТЗ не само съществува възможност да бъде обявен за окончателен договор, който противоречи на интересите му и на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, но и на практика ще бъде лишен от възможността да упражни правото си да води конститутивния по своя характер иск за изменение на цената на процесния недвижим имот.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Предметът на двете висящи съдебни производства е, както следва:

По т.д. № 2424/2024 г. по описа на СГС, TO, VI-21 състав - иск с правно основание по чл. 19 ал.3 ЗЗД, предявен от „М 6 М“ ЕООД, в качеството му на купувач по предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен с "ГРИЙНЛАЙФ ПРОПЪРТИ" ЕООД, с който се иска да бъде обявен за окончателен сключения между страните предварителен договор.

По т.д. № 645/2025 г. на СГС, TO, VI-8 състав - иск с правно основание по чл. 307 ТЗ, предявен от "ГРИЙНЛАЙФ ПРОПЪРТИ" ЕООД срещу „М 6 М“ ЕООД, с искане да бъде изменен сключения между страните предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот. При служебно извършена справка САС констатира, че делото е насрочено в о.с.з. на 07.10.2025г.

Настоящата съдебна инстанция констатира, че с бъдещото евентуално позитивно решение по иска с правно основание чл. 307 ТЗ, предявен в производството от „Грийнлайфпропърти“ ЕООД против частния жалбоподател е възможно да настъпят желаните от ищеца правни последици относно съдържанието на договорното правоотношение по предварителния договор. За да бъдат съобразени обаче те от съда, при разглеждане на иска за обявяването му за окончателен, следва да е установено със сила на пресъдено нещо 2 съдържанието на този договор. Това прави иска за стопанска непоносимост преюдициален по отношение на иска, предмет на настоящото дело. Изложеното налага спиране на производството по иска с пр.основание чл.19, ал.3 ЗЗД до постановяване на влязъл в сила краен съдебен акт по т.д. № 645/2025 г. на СГС, TO, VI-8 състав.

По възражението на частния жалбоподател, че изменението на предварителния договор има действие от постановяването на промяната със съдебното решение по иск с пр. основание чл. 307 ТЗ, настоящият състав счита, че това е въпрос по съществото на този спор. Поради това на настоящия етап от производството не може да се приеме, че съдебното решение ще има действие за напред, респ. че не е преюдициално за производството по иска за обявяване на предварителния договор за окончателен.

Съобразно разясненията дадени в т. 1 от ТР № 1/09.07.2019 г., по тълк.д. № 1/2017 г., на ВКС, ОСГТК връзката между делата, която има предвид разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора.

Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното дело, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането.

Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 – чл. 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.

В конкретния случай, посочената връзка на обусловеност безспорно е налице между двете дела. Въпросът за цената на недвижимия имот, предмет на предварителния договор за покупко-продажба и настъпили ли са драстични изменения в обстановката, при които същата е договаряна и които да налагат изменението й, в посока към увеличаване, е предмет на разглеждане в производството, образувано по иска с правно основание чл. 307 ТЗ.

Предвид особения характер на исковото производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД към момента на приключване на устните състезания съдът ще следва да извърши преценка за съдържанието на сключения договор – неговите съществени елементи, за изпълнение на задълженията на страните по него и за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ответника. Следователно съдът ще е задължен да съобрази влязлото в сила решение досежно 3 цената на имота, която е съществен елемент от съдържанието на предварителния договор, поради което производството, в което предстои разрешаването на този въпрос по окончателен между страните начин, е преюдициално по отношение на настоящото.

В случая се касае за съобразяване на влязлото в сила решение постановено в процес с предмет част от предварителния договор, чието обявяване за окончателен е предмет на настоящото производство. Не би могло да бъде споделено твърдението, че правото по чл.

307 ТЗ може да бъде упражнено от ответника само по окончателен договор и само при отговор на ИМ, тъй като подобно ограничение разпоредбата не предвижда./така и определение № 4868 ОТ 29.10.2024 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 3730/2024 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС/.

Воден от изложеното и на основание чл.229 т.4 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от 18.06.2025г., постановено по т. д. № 2424/2024 г. по описа на СГС, TO, VI-21 с-в, с което е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по т.д. № 2424/2024г. по описа на СГС, ТО, VI-21 състав до приключване на търговско дело № 645/2025 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав, насрочено за 07.10.2025г.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна касационна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4