Решение № 299 от 23.05.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. В., 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря М.Г.Л. като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Гражданско дело № 20231320100118 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба от „И.Ф.” ЕООД, с ЕИК ***********, с адрес: гр. С. – 1408, район „Т.“ ж.к. „И.В.“, ул. „Б.“ № 17, ап. 1, против Л. С. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Г.М.“ бл. 21, вх. Г, ет. 8, ап. 90, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във вр. с 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във връзка с чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Твърди се от ищеца, че на 03.06.2021 г., ищцовото дружество е сключило в качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 341800, като договорът е сключен при условията на ЗПФУР.

Посочва се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. Сочи се, че на същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, ищецът посочва, че процедурата по сключването на договора е следната: след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищецът сочи, че при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: ******* и следният имейл: [email protected]. Активиращият код е 7420.

Излага се, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно 1 доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.

Поддържа се, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. По този начин кредитополучателят сключил договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпратил съобщение по телефон, с което го уведомил, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

Твърди се, че гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/. Съгласно чл.

2, ал. 1 от Договора, кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая ищецът твърди, че сумата е преведена по банкова сметка с титуляр ответникът Л. С. З., а именно: в „Обединена Българска банка“ АД с IBAN BG90UBBS80021059889120, BIC UBBSBGSF.

Сочи се, че видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит, вземането на главница в размер на 500.00 лв. е разпределено на 6 вноски, от които първите 5 в размер на 83.33 лв. и 6-та последна вноска в размер на 83.35 лв. за периода 03.07.2021г. - 30.11.2021г.. Цялото вземане за главница е падежирало, преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Излага се, че при изплащане на вноските по кредита клиентът трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент е в размер на 40.15 %. Ищецът претендира договорна/възнаградителна лихва за периода 03.06.2021 г. - 30.11.2021 г. в размер на 57.69 лв.

Поддържа се, че кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно: 30.11.2021 г. и същият не е погасен. Поради това на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на падежиране на целия кредит - 30.11.2021 г. Крайната дата - 07.07.2022г. е произволно избрана, така че да е преди датата на входиране на заявлението в съда. С оглед горното, ищецът претендира вземане за законна лихва в размер на 30.55 лв. за периода 30.11.2021 г. - 07.07.2022 г.

Твърди се от ищеца, че от него е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. д. № 1478/2022 г. по описа на Районен съд – В., по което е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 500.00 лв. главница по предоставения кредит, 57.69 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 03.06.2021 г. - 30.11.2021 г. и 30.55 лв. обезщетение/лихва за забава за периода 30.11.2021 г.

- 07.07.2022 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.

Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като недопустими, неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. Сочи се, че процесният договор за кредит е недействителен. Излага се, че по делото липсват електронни записи, от които да се установява по безспорен и категоричен начин, че волеизявленията на страните са насочени към сключване на договор, чието изпълнение се претендира от ищеца. Не се установява наличието на валидно облигационно 2 правоотношение. Представените писмени доказателства, в които са обективирани условията за сключване на договора, не съдържат подписи на нито една от страните, поради което не може да се приеме, че е налице връзка между тях. Сочи се, че по делото е представена разписка за извършено плащане за 500 лева, но същата е частен документ, не съдържа подписи - на потребителя или на банката, при което и не доказва по никакъв начин реалното получаване на исковата сума. Следователно, ищецът не удостоверява да е било извършено електронно изявление за потвърждение от ответника, за да се приеме, че представеният договор обвързва страните в установеното съдържание, нито доказва реално получаване на сумата от нея. По делото липсват документи, които да носят подписи или да обективират изявления на ответницата, за да се приеме, че същата е обвързана от твърдяното правоотношение, с включените в него права и задължения. Отделно, не се установява спазване на изискванията на чл. 18 ЗПФУР, т.к. няма данни кредиторът като доставчик да е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 от същия закон, както и, че е получил съгласието на потребителя за сключването им - чл.18, ал.1, т.З ЗПФУР. Няма доказателства да е била предоставена преддоговорна информация, както и реално ОУ да са получени, при което и не може да се приеме, че задължението по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗПФУР е изпълнено. За сключването на договора потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, при което съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора. Тъй като такова не се установява, нито реално предаване/получаване на сочените кредитни средства, облигационна обвързаност не се доказва.

Излага се, че в случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран 40,15 %. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Тоест не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето — за какъв период, върху цялата дължима главница или съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на съответния размер. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията за прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент, както и че същият е фиксиран. В този смисъл е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна.

Не е спазено също и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48,44 % /. Претенциите за договорна лихва и лихвата за забава са неоснователни и поради нищожност на клаузите за дължимостта им.

Събрани са писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, приложено е ч.гр.д. № 1478/2022 г. по описа на Районен съд - В..

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

3

На 03.06.2021 г. е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 320950 между „И.Ф.“ ЕООД като кредитор и ответника Л. С. З. като потребител за предоставяне на кредит от разстояние № 341800 в размер на 500.00 лева и срок на погасяване – 180 дни съгласно приложен погасителен план и падеж на последна вноска – 30.11.2021 г. Общият размер на кредита е 557.69 лева, от които: 500.00 лева – предоставен паричен кредит и 57.69 лева – възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 03.06.2021 г. до 30.11.2021 г.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договор за предоставяне на кредит № 341800/03.06.2021 г. кредиторът се задължава да предаде на потребителя сумата от 500.00 лева /главница/ в деня на подписването на договора, чрез превод по посочената от потребителя банкова сметка или в офис на Изи Пей АД.

В Договор за предоставяне на кредит № 341800/03.06.2021 г. ответницата е посочила банкова сметка в „Обединена българска банка“ АД, по която да бъде преведена от ищеца сумата от 500.00 лева.

От представеното по делото извлечение за левов превод от ОББ – Виртуален клон е видно, че на 03.06.2021 г. с платежно нареждане за кредитен превод сумата от 500.00 лева е преведена от ищеца на ответницата Л. З. по посочената от нея в договора банкова сметка в „Обединена българска банка“ АД с основание за превод – Договор за заем номер 341800.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и е прието по делото е, че от предоставена му информация от „Обединена българска банка“ АД е видно, че титуляр на посочената в Договора за кредит сметка е именно ответницата Л. С. З.. Видно от предоставеното на експертизата извлечение за движението на средства по разплащателната сметка на ответницата кредитът от 500.00 лева е усвоен на 03.06.2021 г. Като наредител е посочен „И.Ф.“ ООД. Вещото лице е посочило в заключението си, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.07.2022 г., както и към датата на подаване на исковата молба – 25.01.2023 г. ответницата не е направила плащания по Договор за предоставяне на кредит № 341800 от 03.06.2021 г.