Присъда № 179 от 04.10.2022, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ от 04.10.2022 г. към Присъда № 179 от 04.10.2022 г., постановена по НОХД № 4579/2022 г. ПРС, 25 н.с.

Районна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимата Г.И.И. за това, че: през периода от месец януари 2019 г. до месец юни 2022 г. включително, в с. М., обл. Пловдив, след като е била осъдена с Решение №4565/27.12.2018 г. по гражданско дело №16266/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, І-ви брачен състав, влязло в законна сила на 27.12.2018 г., да издържа свои низходящи – ** си П.З.Е. ЕГН:

********** и ** си В.З.Е., ЕГН: **********, като изплаща месечна издръжка в размер на 130 /сто и тридесет/ лева за всяко ** или обща месечна вноска – 260 /двеста и шестдесет/ лева за двете **, чрез техния баща и законен представител – З.П.Е. ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – четиридесет и две месечни вноски, всяка една от по 260 лева общо за двете ** или всички вноски на обща стойност – 10 920,00 - престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.

По делото като частни обвинители чрез своя законен представител, техния баща, са конституирани двете пострадали ** - П.З.Е. и В.З.Е..

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимата обвинение, като излага съображения, че същото е доказано както от обективна, така и от субективна страна и предлага на същата да бъде наложено наказание пробация за срок от една година, като освен двете задължителни пробационни мерки се наложи и пробационна мярка поправителен труд в полза на обществото.

Повереникът на пострадалите, адв. Н., поддържа частното обвинение, наред с държавното и моли за справедлив съдебен акт.

От своя страна подс. И., не оспорва обвинението, признава вината си и изразява съжаление за извършеното, като излага съображения за това, че не е плащала дължимата издръжка не поради нежелание за това, а поради обективна невъзможност, дължаща се на финансови затруднения, тъй като не работи и полага грижи за другите си две **.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Подсъдимата Г.И.И. е родена **, живее в **, б., българска гражданка, разведена, живееща във фактическо съжителство, неосъждана, с основно образование, безработна, ЕГН: **********.

Свид. З.П.Е. и подс. Г.И.И. сключили граждански брак на 11.07.2008 г., от който се родили двете им ** - П.З.Е., род. на 17.12.2008 г. и В.З.Е., род. на 1

19.01.2011 г. С течение на времето отношенията между родителите се влошили и те решили да се разделят и да разтрогнат брака си.

С Решение №4565/27.12.2018 г. по гр.д. №16266/2018г. на Районен съд гр. Пловдив, І бр. с-в, бракът между съпрузите бил разтрогнат, като двете ** останали да се отглеждат от техния баща, а майката била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 130 лева месечно, за всяко едно от **та, чрез техния баща, свид.Е.. Съдебното решение е влязло в законна сила на 27.12.2018 г.

След влизане в сила на съдебното решение подс.И. не заплатила нито една от дължимите на **та си парични суми за издръжка, въпреки, че е знаела за това свое задължение. Бащата, свид. Е., отглеждал **та си в семейната си къща в с. М., обл. Пловдив, **0, където и подс. И. трябвало да се издължава, но въпреки, че знаела къде се отглеждат ** й и, че те разчитат само на своя баща и неговите близки, тя не изпълнявала своето задължение. Подс. И. не се интересувала от ** си и не поемала отговорности за тяхното възпитание и отглеждане.

В полза на свид. Е. и на основание съдебното решение относно присъдената за ** издръжка, бил издаден изпълнителен лист №231/08.01.2019 г., като няма данни по делото да е било образувано изпълнително производство.

Така към месец юни 2022 г. подс. И. дължала на **та си П.З.Е. и В.З.Е. общо 42 пълни месечни вноски от по 130 лева всяка за всяко от **та или общо за двете 260 лева месечно за периода от м.януари 2019 г. до м.юни 2022 г. включително.

През всичките тези години нуждата от средства за издръжката на П.З.Е. и В.З.Е., били поемани изцяло от бащата и неговите близки – родителите му и сестра му, за да не бъдат лишени ** от необходимите им средства за живот.

Горното мотивирало свид. Е. да потърси съдействието на РП-Пловдив, за да бъде потърсена отговорност на подс. И.. В хода на образуваното наказателно производство същата била привлечена в качеството на обвиняема, като в своите обяснения същата не отрекла факта на неплащане на издръжката, посочвайки като причина за това тежкото й финансово положение.

Едва през месец април 2022 г. подс. И. превела по сметка на свид. Е. сумата от 150 евро, като издръжка за ** си, а след това още два пъти – м. юни -150 евро и м.юли -140 евро. Тези суми обаче не покрили задълженията на подсъдимата за неплатената от нея издръжка за **та й през годините, от влизането в сила на осъдителното за нея решение на ПРС, като тя не е предоставяла средства на **та си по друг начин и не е сключвал със свид. Е. споразумение за отлагане на плащанията.

Предвид горното и като било установено, че Г.И.И., в периода от месец януари 2019 г. до месец юни 2022 г. включително, не е изплащала месечна 2 издръжка в размер на лева за всяко ** или обща месечна вноска – 260 лева за двете **, чрез техния баща и законен представител – З.П.Е., същата била предадена на съд за престъпление по чл. 183, ал.1 НК.

Както в хода на досъдебното производство, така и в хода на проведеното такова, на същата е била разяснена разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК. До приключване на съдебното следствие, обаче, от страна на същата не са постъпили доказателства, удостоверяващи изпълнение на задълженията към **.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства – писмени (докладни, съдебни решения и протоколи, справки и обяснения) и гласни (показанията на свид. Е. и свид. Е., приобщени по реда на чл. 281 НПК), които съдът кредитира като еднопосочни, логични, последователни и неопровергани от събраната по делото доказателствена съвкупност, в това число и от обясненията на подсъдимата. По същество същата не оспорва доказателства по делото, установените въз основа на тях факти и обстоятелства, както и повдигнатото й обвинение въз основа на тях, като единствено навежда съображения, че през последните години не е плащал дължимите от нея издръжки поради финансови затруднения. В този смисъл следва да се приеме, че по делото липсва спор както по фактите /релевантните такива/, така и по правото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се приеме, че подсъдимата Г.И.И. е извършила престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, тъй като в периода от месец януари 2019 г. до месец юни 2022 г. включително, в с. М., обл. Пловдив, след като е била осъдена с Решение №4565/27.12.2018 г. по гражданско дело №16266/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, І-ви брачен състав, влязло в законна сила на 27.12.2018 г., да издържа свои низходящи – ** си П.З.Е. ЕГН: ********** и ** си В.З.Е., ЕГН: **********, като изплаща месечна издръжка в размер на 130 /сто и тридесет/ лева за всяко ** или обща месечна вноска – 260 /двеста и шестдесет/ лева за двете **, чрез техния баща и законен представител – З.П.Е.

ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – четиридесет и две месечни вноски, всяка една от по 260 лева общо за двете ** или всички вноски на обща стойност – 10 920,00.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие **, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите.

Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие ** е основния социален 3 и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за **. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението.

За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.

В конкретния случай по делото се установи от свидетелските показания на свид. Е. и Е.а, а и от обясненията на подс. И., че за инкриминирания период, подсъдимата не е изпълнявала постановеното от съда решение, по силата на което е осъдена да заплаща на синовете си месечна издръжка, както следва: за периода от месец януари 2019 г. до месец юни 2022 г. включително, сума в размер на 130 лева за всяко ** или обща месечна вноска – 260 лева за двете **, или всички вноски на обща стойност – 10 920,00.

Установи се също така от показанията на свид. Е.а и обясненията на подс. И., че след привличането на последната в качеството на обвиняема, същата е заплатил на свид. Е. сумата от 440 евро, което обстоятелство следва да се отчете в полза на подсъдимата единствено при определянето на наказанието като смекчаващо, доколкото е обстоятелство, настъпило след довършване на деянието.

От субективна страна престъплението е извършено умишлено, доколкото подсъдимата И. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е допускала настъпването им. Същата е била наясно, че неизпълнявайки своите задължения по изплащане на издръжката, нарушава постановеното съдебно решение, но въпреки това съзнателно се е отклонила от това си задължение.

По изложените съображения съдът призна подс. Г.И.И. за виновна в това да е осъществила състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.

По въпроса за вида и размера на наказанието:

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК, който след като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с “лишаване от свобода” до една година или с “пробация”.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимата И. престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, съдът, след като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по чл. 54 НК, намери, че на подсъдимата следва да бъде 4 наложено наказание „ПРОБАЦИЯ” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично, както и Задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Съдът предпочете по-леката от предвидените в закона алтернативи, като отчете чистото съдебно минало на подсъдимата и обстоятелството, че е съдействала за разкриване на обективната истина, като изначално е признала вината си. Отделно от това съдът отчете и затрудненото материално положение на подсъдимата, фактът, че полага грижи за другите си две **, а също така и извършеното плащане в хода на ДП. Ето защо и въпреки наличното по делото отегчаващо обстоятелство, че в случая се касае за неизпълнение на задължение за един продължителен период от време, и то по отношение на две **, съдът счете, че наказание пробация за срок от шест месеца при първите две пробационни мерки, се явява достатъчно за постигане на целите на наказанието и адекватно на обществената опасност на деянието и дееца.

Съдът отдаде преимуществено значение на смекчаващите вината обстоятелства, като отчете наличната положителна тенденция в отношението на подсъдимата към нейните родителски отговорности (заплащането на сумата от 440 евро) и тежкото финансово затруднение, в което е изпаднала понастоящем. Съдът намира, че налагането на наказание за по-дълъг период и при допълнителни пробационни мерки би препятствало допълнително подсъдимата да изпълнява родителските си задължения както по полагане грижи за двете по-малки **, така и за полагането на труд с оглед заплащане на издръжката на по-големите **. В тази връзка съдът намери, че така определеното по вид и размер наказание е в баланс с интересите на пострадалите и в същото време е годно да постигне целите на наказанието.

Разпечатката съдържа 36 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b7d1c44f-1a26-4cb3-9d6f-793aa517b6d8