Акт от 11.12.2020, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 194 гр. Габрово, 11.12.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от единадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА със секретар Радина Церовска, като разгледа материалите по адм. дело № 275 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана искова молба с вх. № СДА-01-1739 от 25.09.2020 г., подадена от Х.А.Х., с ЕГН: **********, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, със стойност на иска 1 000 000.00 /един милион/ лв.

В исковата молба се твърди, че за периода 20.11.2013 г. – 8.05.2014 г. ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Плевен. С Решение № 382 от 25.09.2018 г. по преписка № 317/2015 г. на Комисия по защита от дискриминацията /КЗД/ е установено, че за този период той е бил третиран по-неблагоприятно в затвора в гр. Плевен, като ползващ престой на открито с продължителност до един час дневно, а не час и половина, колкото са ползвали останалите затворници, осъдени със същото по вид наказание - доживотен затвор, в затворите в гр. София и гр. Ловеч. Решението на КЗП е потвърдено с Решение № 2811 от 23.04.2019 г., постановено по адм. д. № 11166 от 2018 г. по описа на АС – София град и с Решение № 1789 от 4.02.2020 г. по адм. д. № 8035 от 2019 г. по описа на ВАС. От това незаконно поведение на ответника ищецът твърди, че е претърпял значими неимуществени вреди, изразяващи се в липсата на желание за живот, притеснения, яд, нерви, безпокойство, стрес, чувство на отритнатост, обективирани в защитна реакция на организма при болки и стрес, изразяваща се в сълзене на очите, парене и плач. Ищецът намира, че посочената по-горе искова претенция съставлява справедливо и дължимо обезщетение, което ответникът следва да бъде осъден да му заплати. Претендира и за лихва за забава от началната дата на увреждането – 20.11.2013 г. до завеждането на исковата молба, както и от този момент, до окончателното изплащане на главницата в размер на 100 000.00 лв.

По отношение преценката за редовност и допустимост на исковата молба се открояват два момента – 1. допустимост да се търси обезщетение за причинени вреди по реда на АПК във връзка с установена дискриминация и 2. допустимост на прекратяване на делото поради изтекла давност, с оглед направено в тази посока възражение от страна на представителя на прокуратурата в последното открито съдебно заседание и от страна на самия ответник, направено в писмения отговор на депозираната искова молба. АСГ следва да посочи, че възражението за изтекла давност, в случай че бъде уважено, прави иска не недопустим, а неоснователен, съгласно приложимата съдебна практика.

По въпроса за допустимост на иск за обезщетение поради твърдяна дискриминация АСГ следва да установи част от фактите, на които се основава и самата искова молба. По делото не е спорно, че пред Комисия за защита от дискриминация /КЗД/ е била поставена за разглеждане „искова молба“ на Х.А.Х. и Христо Трайков Атанасов – изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Плевен, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София /ГДИН/ с правно основание – чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./. Искането е било да се установи по отношение на двамата ищци дискриминационно третиране по признак „лично положение“, изразяващо се в по-неблагоприятно третиране и отношение в сравнение с други осъдени със същото наказание, изтърпяващи го в затворите в София и Ловеч за периода от 20.11.2013 г. до 8.05.2014 г. - изцяло съвпадащ с процесния период. Основанието почива на фактите, послужили като основание и за подаване на процесната искова молба до АСГ – в затвора в гр. Плевен престоят на открито е бил по-кратък през този период от същия в другите две посочени пенитенциарни заведения, само по един час, в нарушение правилата на ЗИНЗС и ЗЗДискр. Пред КЗД е образувано производство – Преписка № 317/2015 г., която е изискана от АСГ и приложена по делото в цялост. По делото са събрани доказателства, от които е видно, че престоят на открито в затворите в гр. София и гр. Ловеч е бил по-продължителен, по час и половина и тези установявания съдът приема за безспорни и доказани и по настоящото дело.

С Решение №

382 от 25.09.2018 г. КЗД се е произнесла по депозираната жалба, като *** е оттеглил претенцията си на 27.04.2018 г. и спрямо него производството е било прекратено и е продължило по отношение на Х.Х. – настоящ ищец. С това решение се установява на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗД, че ГДИН и главен директор при същата са осъществили непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. спрямо Х.А.Х. по признак „лично положение“ при изтърпяване на наказанието му „доживотен затвор“ в затвора в гр. Плевен, като е бил поставен в по-неблагоприятно положение през горепосочения период в сравнение с лицата, претърпяващи същото наказание в затворите в гр. София и гр. Ловеч, като не са налице основания за неравното третиране. КЗД предписва на ответните страни да издадат методически указания, с които да въведат общи стандарти по отношение престоя на открито за всички лица, изтърпяващи наказанието „лишаване от свобода“, „доживотен затвор“, и „доживотен затвор без право на замяна“, без оглед мястото на изтърпяване на наказанието, в което се намират те.

С Решение №

2811 от 23.04.2019 г., постановено по адм. д. № 11166 от 2018 г. по описа на Адм. съд София – град е отхвърлена жалба на ГДИН против този акт на КЗД.

Първоинстанционното съдебно решение е потвърдено с Решение № 1789 от 4.02.2020 г., постановено по адм. д. № 8035 от 2019 г. на ВАС, пето отделение, което се явява и окончателно по отношение установяването на дискриминация спрямо настоящият ищец по гореописания повод. По тази причина и АСГ следва да приеме, че действително по отношение на ищеца Х.А.Х. е била налице непряка дискриминация поради различното му третиране за процесния исков период, като лишено от свобода лице, изтърпявало наказанието си в затвора в гр. Плевен, в сравнение с други лица, намиращи се в същото положение, но имащи възможност да ползват по-продължителен престой на открито спрямо него, като установяването на дискриминацията е налице от произнасяне и влизане в сила на съдебното решение на ВАС – 4.02.2020 г.

Съгласно чл.

71 от ЗЗДискр., извън случаите по раздел I, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; 3. обезщетение за вреди. Раздел първи от ЗЗДискр. третира процедурата за разглеждане на жалби пред КЗД, като с това Решение на този административен орган не се присъжда обезщетение за претърпени от жалбоподателя вреди. В случая пред АСГ не е налице производство по чл. 71 от ЗЗДискр.

Съгласно пункт втори от Тълкувателно постановление № 1 от

16.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, искът с правна квалификация чл. 71 ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация е подсъден на районния съд, като същевременно е обявено за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т. дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в частта му по т. 4.

Според ТП от 2019 г. разпоредбата на чл. 71 от Закона за защита от дискриминация съдържа хипотезите за защита правата на увредените лица във всички случаи, когато не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, без оглед на това дали дискриминационното поведение е осъществено от субект, равнопоставен на ищеца или дискриминацията е осъществена при или по повод административна дейност. Разпоредбата на чл. 71 от Закона не е в противоречие с чл. 74 от същия, в който не се съдържа уредба, даваща възможност за предявяване на самостоятелни искове за установяване факта на дискриминация и осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, от което следва, че при предпоставки и по двете алинеи на чл. 74 от Закона за защита от дискриминация, текстът е приложим само ако е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, какъвто е настоящият случай. В заключение се приема, че „При непроведено производство пред Комисията за защита от дискриминация исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация са подсъдни на съответния районен съд.“.

Заключението, което следва да се направи в случая е, че при проведено такова производство, какъвто е настоящият случай, се прилага чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., според която разпоредба в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ, чиято ал. 2 на чл. 1 предвижда исковете да се разглеждат по реда на АПК, а съгласно разпоредба на чл. 128, ал. 1, т. 6 от този Кодекс подсъдност на такива спорове е пред административните съдилища. В този смисъл, напр., Решение № 8583 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7679/2015 г., III о.; Определение № 11 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2/2010 г., 5-членен с-в, ГК и др.

По отношение на местната подсъдност следва да се напомни на ответната страна, която прави възражение по този повод в писмения си отговор, че с Определение № 11795 от 23.09.2020 г. по адм. д. № 7737/2020г. на ВАС делото е изпратено за разглеждане на АСГ, като това Определение не подлежи на обжалване или коментар, а на изпълнение.

В заключение настоящият съдебен състав приема, че спорът е родово и местно подсъден на АСГ.

Настоящият състав на ГАС отчита, че искът е предявен от дееспособен правен субект-физическо лице, против ГД „ИН“ - София, към която работят длъжностните лица, от чието поведение той претендира, че за него са произлезли вреди. Тези вреди Х.Х. претендира като последица от дискриминация спрямо него, която, според влязлото в сила Решение на КЗД, е установена като реализирана от юридическото лице – ГД“ИН“ и главен директор на същата. Искът е предявен срещу пасивно легитимиран ответник – юридическо лице по чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС и съгласно изискванията на чл. 205, ал. 1 от АПК, осъществяващ пряко ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода и пробационните служби /чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС/.

Съгласно нормата на чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, съответно е легитимиран ответник по настоящото дело и посочен като такъв от ищеца в исковата молба.

Предпоставките за завеждане на иск по чл. 1 от ЗОДОВ и развиване на процедура по чл. 203 и сл. от АПК са отменен акт на администрацията /респективно прогласен за нищожен такъв/ и/или установено като незаконосъобразно действие или бездействие на неин орган или служител, претендирана и доказана вреда, посочена като вид и размер и налична причинно - следствена връзка между вредата и отменения акт, респ. неправомерно действие или бездействие. Налице са реквизитите на исковата молба по чл. 127, ал.

1 от ГПК - посочени са страни, размер на претенцията, произхода й - конкретни незаконосъобразни действия и бездействия на администрация на ГДИН, която, според исковата молба, не е осигурила еднакви условия за лицата, изтърпяващи едно и също наказание при един същ режим на изтърпяване, намиращи се в различни пенитенциарни заведения, без наличие на основания за провеждане на тези различия.

Правните спорове, гледани от административните съдилища по реда на чл. 203 и сл. от АПК, на материално правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, касаят отговорността на държавата и общините за вреди, причинени от незаконосъобразна дейност на техни органи и служители, която по своя характер е деликтна отговорност, т. к. исковете се обосновават с вреди, настъпили от незаконни актове и незаконно поведение, осъществени от специфични правни субекти. Отговорността на държавния орган е специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по чл. 49 ЗЗД в областта на ЗОДОВ /какъвто се явява държавата, респ. общината, по отношение на административните органи и служителите в държавната и общинска администрации/.