Определение № 13851 от 24.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13851 гр. София, 24.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20251110116759 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. И. С. с която предявяват установителни искове за прогласяване нищожността на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени от РС – град Пазарджик. Основанието, което се сочи е, че съдът в Пазарджик, и изобщо Българският съд не е компетентен да се произнесе по спора, възникнал вследствие на договора за заем, обезпечен с договор за ипотека, поради уговорено приложимо право и уговорена подсъдност на споровете, възникнали от договора – от съдилищата на Литва.

Ищецът твърди, че се намира в договорни отношения с ответника – кредитор.

Представена е декларация по чл.83 ГПК, която обуславя извода на съда, че искането по чл.83 ГПК е основателно.

СРС намира, че делото е подсъдно на Районен съд – град Пазарджик, поради следното.

От служебно изготвена справка е видно, че постоянният и настоящ адрес на ищцата е в рамките на съдебния район на Районен съд – град Пазарджик. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 ГПК, споразумението по подсъдността по иск на потребител поражда действие само ако е сключено след възникване на спора.

Разпоредбата на чл.113,ал.1 ГПК предвиди местна подсъдност на исковете на и срещу потребители да се предявяват по настоящ адрес на потребителя, а ако липсва настоящ адрес, то същият иск следва да се предяви по постоянен адрес на потребителя.

Съгласно

§ 13,т.1 ПЗР на ЗЗП, "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност“.

Предвидената подсъдност по спорове, уредена в разпоредбата на чл.113 ГПК следва да се тълкува съобразно целта на закона като уреждаща местната подсъдност на 1 всяко исково производство, развиващо се между потребител и търговец/доставчик, както и по отношение на всеки иск, с който се цели установяване на наличие или липса на потребителско правоотношение, на право или задължение във връзка с него или относно точното им изпълнение (арг. опр. 95/05.02.2010 г. -ч. т. д. 70/2010 г. -ІІ т. о., опр.

802/02.03.2011 г. ). С иска по чл. 270, ал. 2 ГПК потребителят цели да установи по отношение на търговеца/доставчика липсата на валиден съдебен акт, решаващ възникналия между тях потребителски спор и определящ със сила на пресъдено нещо правата и задълженията на страните по него, да постигна отпадане на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение (опр. 58/16.02.2022 г. ч. гр. д. № 400/2022 г. -ІV г. о.). С иск за нищожност на влязла в сила заповед за изпълнение / такива твърдения е изложила самата ищца в исковата молба – че не е подала възражение, в срока затова, ищцата цели установяване на липса на валиден съдебен акт, въз основа на който акт срещу нея се осъществява принудително изпълнение. Следователно, предявеният иск е за защита на правата на потребител, защото основанието за издаване на заповедта произтича от договора, сключен с потребител, и за него се прилага специалната местна подсъдност на чл.113 ГПК.

В производството по иск по чл. 270, ал. 2 ГПК на потребителя, който е по- слабата страна в правоотношението, следва да се гарантира улеснена възможност за защита на правата му и достъп до съд, изразяваща се в разглеждане на спора от съда там, където е неговият настоящ адрес.

Сочената разпоредба въвежда легална дефиниция на понятието „потребител“, като съдът намира, че ищецът, страна по соченото правоотношение, е и „потребител“ по смисъла на чл.113,ал.1 ГПК.

Хипотезата, при която следва да се обоснове подсъдност на СРС, е ако принудителното изпълнение се осъществяваше от съдебен изпълнител в рамките на този съдебен район. Тук е моментът да се посочи, че и принудителното изпълнение се осъществява в рамките на съдебния район на РС – Пазарджик.

Ето защо, производството следва да се прекрати и делото да се изпрати на РС – Пазарджик, след освобождаване на ищцата от държавна такса.

При тези мотиви, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА ищцата от заплащане на държавна такса.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№167592025г. по описа на СРС и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – град Пазарджик

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаване му от ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

3