Решение № 60 от 17.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Пловдив, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Кюртова при участието на секретаря Цветелина Бакалова като разгледа докладваното от Росица Кюртова Търговско дело № 20255300900119 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът И. Д. Н., ЕГН **********, от ****, чрез пълномощник адв.Н. П., твърди, че Ищецът твърди, че е пострадал при пътнотранспортно произшествие, състояло се на 17.03.2019 г. на автомагистрала „Тракия“, км.153. Виновен за произшествието е Н.Д.Н., който при управление на л.а.Фолксваген Голф, №**** по лентата за принудително спиране на магистралата предприел включване в активна/дясна скоростна лента, без да пропусне движещия се по това време в същата лента със скорост от около 127 км/ч лек автомобил Тесла с рег.№****, управляван от ищеца. Последвал удар между двете превозни средства, в резултат от който ищецът е бил затиснат в автомобила си от вратата и седалката и получил множество травматични увреждания – счупвания на ребра по две различни линии, лява лопатка, лява бедрена кост, на бодлестите израстъци на няколко поясни прешлена, както и контузия на левия бял дроб с хемопневмоторакс. Ищецът е бил откаран по спешност в болнично заведение, където е извършена оперативна интервенция на левия долен крайник.

Бил е изписан на 11.04.2019 г., а на следващия ден е насочен за рехабилитация, която е била продължителна. Наложили са се допълнителни контролни прегледи и лечение, в т.ч. физиотерапия. Движенията на снагата, на горния и долен ляв крайник са били трайно затруднени, а контузията на белия дроб и хемопневмотораксът са довели до разстройство на здравето, опасно за живота на ищеца. Тези тежки увреждания са довели до всекидневни болки и страдания, които ищецът е изпитвал и изпитва понастоящем, както и до невъзможност да упражнява трудова дейност. Освен това, ищецът е претърпял неимуществени вреди и във връзка с воденото повече от пет години разследване по 1 образуваното ДП №25/2019 г. на СРПТ при ОДМВР Пловдив – започнал да вдига високо кръвно, да приема лекарства за това, увеличил е значително теглото си на неврологична почва и е станал по-избухлив. По време на разследването е имало съмнение в това, че ищецът е причинител на произшествието, което допълнително е влошило психическото му състояние. Ищецът е бил задържан за 72 часа, подложен на експертизи и разпити, които са породили у него негативни преживявания – стрес, безпокойство и тревожност за процеса и изхода от него. В резултат от деликта ищецът е претърпял и имуществени вреди – разходи в размер 2 390 лв. за закупуване на латерален феморален пирон, който му е бил поставен при оперативната интервенция. Твърди се още, че воденото наказателно производство е приключило с постановление за прекратяване на прокурора от 07.06.2024 г. поради смърт на дееца Н.Н., като вината на последния е несъмнено установена. Постановлението е влязло в сила след окончателно определение на Апелативен съд Пловдив от 27.10.2024 г. След приключване на това производство ищецът е сезирал ответника с искане от 15.01.2025 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди. Не е получил отговор на искането си, поради което в исковата молба е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 150 000 лв. – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания от причинените множество телесни увреждания, както и да му заплати сумата 2 390 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото деяние – разходи за лечение, ведно със законна лихва върху двете суми от 15.01.2025 г. до окончателното плащане.

Претендират се деловодни разноски.

Ответникът „ЗД БУЛИНС“АД, ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, оспорва исковете. Същият не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за посочения от ищеца л.а.Фолксваген Голф, №****, към датата на настъпване на процесното ПТП. Оспорва основателността на исковете, като прави възражение за погасяване по давност на вземанията, позовавайки се на нормата на чл.378, ал.2 КЗ, като счита, че давността е 5-годишна и тече от датата на застрахователното събитие.

Посочва, че дата на застрахователното събитие е 17.03.2019 г. и поддържа, че давността тече от този момент. Добавяйки към 5-годишния срок срокът по ЗМДВИППП от 2 месеца, счита, че вземанията са погасени по давност на 17.05.2024 г. Претенцията към застрахователя е отправена на 14.01.2025 г. – близо половин година след изтичането на давността, с което правото на санкция по принудителен ред е погасено. Липсват обстоятелства, обосноваващи спиране и/или прекъсване на давността, поради което исковете са неоснователни.

В допълнителна искова молба (становище) ищецът счита възражението за давност за неоснователно. Ищецът поддържа, че приложими са правилата за погасителна давност по отношение вземанията за вреди от непозволено увреждане и се позовава на нормата на чл.114, ал.3 ЗЗД, според която за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. В тази връзка изтъква, че към датата на произшествието деецът не е бил известен, поради което и досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител. Именно това производство е трябвало да установи причините и 2 виновността за случилия се на 17.03.2019 г. пътен инцидент. Изтъкват се факти от развитието на наказателното производство и неговото прекратяване с отмяна и връщане за доразследване, съответно повторно и окончателно прекратяване от прокурора поради смърт на лицето, извършило деянието Н.Н.. Постановлението за прекратяване е стабилизирано с постановяване на окончателно определение от 27.10.2024 г. на АС Пловдив и едва с това се счита изяснено обстоятелството кой е виновният водач, причинил ПТП. Откриването на дееца е станало много по-късно от настъпване на произшествието, поради което давностният срок е започнал да тече в един по-късен момент, а не от датата на осъществяване на деянието.

В допълнителния отговор ответникът поддържа възражението за давност, като се позовава на Тълкувателно решение №5/05.04.2006 г. по тълк.д.№5/2005 г. на ВКС, според което образуването на досъдебно или съдебно производство по НПК не спира течението на давностния срок. Поддържа, че видно от констативния протокол за ПТП, последното е настъпило на 17.03.2019 г. и на тази дата са били известни участниците в произшествието и техните застрахователи. Поради това давността тече от тогава.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП, че на 17.03.2019 г. около 18,10 ч. е посетено местопроизшествие на автомагистрала „Тракия“ 153 км. Като участници в произшествието са констатирани: участник 1 – ППС с рег.№****, Тесла С, водач И. Д. Н., и участник 2 – ППС с рег.№****, Фолксваген Голф, управлявано от Н.Д.Н.. За последния в протокола е отбелязано, че е починал, а ищецът е посочен като пострадал с политравма и опасност за живота. В графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ в протокола е удостоверено, че при движение по автомагистралата участник 1 настига участник 2, блъска го отзад и предизвиква произшествието.

Установява се, че със заповед от 17.03.2019 г. на ОДМВР Пловдив ищецът е задържан за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.

На 20.03.2019 г. е приет в болнично заведение, където е поставена диагноза счупване на тялото на бедрената кост. От приложената по делото епикриза, издадена от УМБАЛ Св.Георги ЕАД, се установява, че ищецът е бил лекуван от политравма след ПТП, установени са фрактури на ребра и частичен пневмоторакс, както и фрактура на ляво бедро.

На 22.03.2019 г. е извършена операция за открито наместване на фрактурата на крака с вътрешна фиксация. Изписан е на 11.04.2019 г. с препоръка да ходи с помощни средства и предписано медикаментозно лечение. Насочен е към рехабилитация и физиотерапия. От приетата по делото фактура от 22.03.2019 г. с приложен към нея фискален бон се установява, че ищецът е заплатил сумата 2 390 лв. за закупуване на латерален феморален пирон със заключващи винтове, необходими за извършената му операция.

Признато е за безспорно в отношенията между страните, че за управлявания от Н.Д.Н. лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№**** е сключен договор с ответното 3 дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие, включващ деня на горното произшествие.

Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищеца на 15.01.2025 г., видно от приетите по делото молба-искане и известие за доставяне на л.75 и сл.

Установява се, че по повод процесното произшествие е образувано наказателно производство, прекратено с постановление на РП Пловдив от 07.06.2024 г. на основание чл.24, ал.1, т.4 НПК – тъй като деецът е починал.

Прието е заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, според което най-вероятният механизъм на настъпилото произшествие е следният: ищецът И. Н. е управлявал л.а. „Tesla Model S“ по северното платно за движение на автомагистрала „Тракия” в посока от изток на запад. През това време водачът Н.Н. е управлявал л.а. „Фолксваген Голф” по същия път, пред л.а. „Tesla Model S“. Съгласно анализа на следите върху платното за движение, деформациите на двата автомобила в момента на удара и по специално деформациите на л.а. „Фолксваген Голф”, получени от ударна сила с посока отзад напред и отляво надясно и предвид насочените предни колела на л.а. „Фолксваген Голф” на ляво, то най-вероятно л.а. „Фолксваген Голф” се е движел в лентата за принудително спиране, от където е предприел маневра с отклоняване на ляво и така е навлязъл в дясната лента на платното за движение пред л.а. „Tesla Model S“. Водачът на л.а. „Tesla Model S“ най-вероятно е задействал спирачната система на автомобила, тъй като от анализа е видно, че това по време съвпада с момента на навлизане на л.а.

„Фолксваген Голф” в дясната лента. Така л.а. „Tesla Model S“ е настигнал л.а. „Фолксваген Голф”, при което е настъпил удар в предната дясна част на л.а. „Tesla Model S“ и в задната лява част на л.а. „Фолксваген Голф”. Скоростта на л.а. „Tesla Model S“ непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 127 km/h, а в момента на удара е била около 122 km/h. Скоростта на л.а. „Фолксваген Голф” в момента на удара е била около 61 km/h. Причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е това, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф” Н.Н. е навлязъл от лентата за принудително спиране в дясната лента пред л.а. „Tesla Model S“ по начин и в момент, когато това не е било безопасно. (В съдебно заседание вещото лице по техническата част уточнява, че заключението е в известна степен на вероятност, тъй като категорични данни по делото относно това какво е било движението на превозните средства преди удара не са събрани.

Прието е, че лекият автомобил Фолксваген най-вероятно е навлизал в дясната лента на автомагистралата от лентата за аварийно движение основно поради това, че в момента на удара е бил разположен леко наляво. Съществува възможност същият автомобил да се е движил в дясната лента на автомагистралата, когато е бил застигнат от автомобила на ищеца, в която хипотеза причината за произшествието би се коренила в поведението на последния.) В резултат на произшествието ищецът е получил следните увреждания: счупване на лява бедрена кост, представляващо трайно нарушение на движението на ляв долен крайник за период от 6-7 месеца; серийна фрактура на ребрата от 1-во до 9-то и от 3то до 8-мо по различни линии на счупване, съчетана със счупване на израстъците на част от 4 прешлените, която е довела до трайно затруднение на движенията на снагата за период от 4560 дни; счупване на лявата лопатка, довело до затруднение движението на ляв горен крайник за период от 40-45 дни; и хемопневмоторакс, съчетан с контузия на белия дроб с период на възстановяване за повече от 30 дни. Причинена е била болка със силно изразен характер.