Решение № 128 от 16.09.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Велико Търново, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20224001000068 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 260051/ 16.12.2021 г., постановено по т.д. № 89/ 2020 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище в гр. София, да заплати на ищците: О. Р. О., ЕГН **********, от с. Български извор, община Тетевен, сумата 50 000 лева; А. Р. О., ЕГН **********, от с. Български извор, община Тетевен, сумата 40 000 лева; Р. Р. О., ЕГН **********, от с. Галата, община Тетевен и Р. О. И., ЕГН **********, от с. Български извор, община Тетевен, по 30 000 лева, които суми представляват обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Д. А., настъпила на 06.04.2020 г. около 04,00 часа на пътя София-Варна, в с. Български извор, при ПТП, виновно причинено от М. Д. А. – водач на лек автомобил „БМВ-525“, с рег. № ОВ 16****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху 1 главниците от 03.11.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното им изплащане; ОТХВЪРЛИЛ е: изцяло иска на ищеца Р. О. Р., ЕГН **********, от с. Български извор, община Тетевен, са сумата 180 000 лева – частичен иск от претенция за сумата 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. А. в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2020 г. до окончателното й изплащане; исковите претенции над присъдените главници от: 50 000 лева; 40 000 лева; 30 000 лева и 30 000 лева, за горницата над присъдените суми до претендираните 18 000 лева - за всеки един от ищците, както и за заплащане законна лихва върху всяка една от главниците, считано от 16.04.2020 г. до 03.11.2020 г. – датата на подаване на исковата молба; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на адвокат П. К. от АК – гр. София, сумата 5 436 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, с начислен данък ДДС, за осъществяване на безплатна адвокатска помощ на ищците по делото, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на Ловешкия Окръжен съд държавна такса в размер на 6 000 лева, с оглед уважената част от исковете и 5 лева за служебно издаване на Изпълнителен лист; ОСЪДИЛ е ищците да заплатят на ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, както следва: Р. О. Р. – сумата 4 856,99 лева; Р. О. И. – сумата 4 047,99 лева; Р. Р.

О. – сумата 4 047,99 лева; А. Р. О. – сумата 3 777,66 лева; О. Р. О. – сумата 3 507,83 лева.

Недоволни от постановеното Решение в отхвърлителните му части, в които предявените от ищците искове са отхвърлени, както следва: по отношение на Р. О. Р. – за сумата 120 000 лева; по отношение на О. Р. О. – за разликата над 50 000 лева до 150 000 лева, или за сумата 100 000 лева; по отношение на А. Р. О. – за разликата над 40 000 лева до 120 000 лева, или за сумата 80 000 лева; по отношение на Р. Р. О. и Р. О. И. – за разликата над 30 000 лева до 90 000 лева, или за сумата 60 000 лева, всичките от претендирани частични искове в размер на 180 000 лева за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.04.2020 г. до окончателното изплащане на главниците; в отхвърлителните части на предявените акцесорни искове за присъждане законна лихва върху главниците, считано от 16.04.2020 г. до 03.11.2020 г., ищците, чрез пълномощника адвокат П. К. от АК – гр. София, са подали въззивна жалба.

2

Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваните части.

Навежда се довод за допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че необосновано съдът е ценил само част от доказателствата по делото, като друга част – отнасяща се до възраженията срещу съпричиняване от страна на пострадалата, съдът не е обсъдил. Излагат се съображения, че не е налице съпричиняване, а дори да се приеме, че такова е налице, то е несъществено и не следва да се взема предвид от съда. Навежда се и довод, че съдът неправилно е отхвърлил претенцията на ищеца Р. О. Р. и съществено е занижил размера на претенциите на останалите четирима ищци, като се излагат съображения и се цитира съдебна практика. Навежда се също така и довод, че неправилно е бил отхвърлен от съда акцесорния иск за мораторна лихва върху присъдените главници, считано от 16.04.2020 г. – датата на подаване писмената застрахователна претенция, до 03.11.2020 г. – датата на подаване исковата молба, като са изложени съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваните части и да уважи исковете в посочения размер за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.04.2020 г. до окончателното им изплащане. Претендира са адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

Ищците са освободени от заплащане на държавни такси по делото.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба, като са изложени съображения в подкрепа на доводите.

Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата, като се претендират разноски.

Въззивният съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в обжалваните части, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Ловешкия Окръжен съд е подадена обща искова молба, с вх. № 261797/ 05.11.2020 г. /п.к. от 03.11.2020 г./, от ищците: Р. О. Р.; О. Р. О.; А.

Р. О.; Р. Р. О. и Р. О. И., чрез пълномощника адвокат П. К. от АК – гр. София, 3 срещу ответника „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище в гр. София, с правно основание чл. 432 от КЗ. В исковата молба се посочва, че на 06.04.2020 г., около 04,00 часа, по път І-4 км. 15+750, водачът на лек автомобил „БВМ-525“, с рег. № ОВ 16****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ – Милен Даскалов Антонов, е нарушил правилата за движение по ЗДвП и виновно е причинил ПТП, в резултат на което е починала Д. А.. Пострадалата е съпруга на ищеца Р. О. Р. и майка на останалите четирима ищци. В резултат на смъртта на пострадалата ищците са претърпели неимуществени вреди – болки и страдания от несвоевременната загуба. В исковата молба се твърди, че връзката между ищците и пострадалата била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност. Д. била опора на семейството си, всички разчитали на нея и се радвали на нейните грижи и морална подкрепа. Дори и след като ги отгледала и децата й поели по собствени пътища, Д. продължавала да им помага. Несвоевременната смърт на Д. се отразила крайно негативно на психическото и здравословното състояние на ищците, като скръбта от загубата й ще ги съпътства цял живот. Претърпените неимуществени вреди ищците оценяват на по 200 000 лева за всеки един от тях, като исковите им претенции са в размер на по 25 500 лева. В исковата молба се посочва, че е подадена писмена застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество на 16.04.2020 г., по която е била образувана щета, но не е изплатено застрахователно възнаграждение. Ищците искат от съда да осъди ответника да заплати на всеки един от тях по 25 500 лева, ведно със законната лихва върху главниците, смитано от 16.04.2020 г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. Направено е било и особено искане – да бъдат освободени от заплащане на държавни такси и разноски по делото, което е било уважено.

Пред Ловешкия Окръжен съд е било образувано т.д. № 89/ 2020 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 21.06.2021 г. процесуалният представител на ищците – адвокат Йонова е заявила, че подържа исковата молба. В о.с.з. на 01.11.2021 г. адвокат Йонова е направила искане за изменение на исковите претенции от 25 500 лева на 18 000 лева за всеки един от ищците, което искане е било уважено от съда, като в пледоарията си по съществото на делото адвокат 4

Йонова е поискала от съда да уважи исковете. В представената писмена защита са изложени доводи за основателността на исковете.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта на исковете, с довод че са предявени преди изтичане срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, тъй като писмената застрахователна претенция от ищците е била подадена на 22.04.2020 г., както и основателността им с доводи за липса на деликт и наличието на „случайно деяние“, като е направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалата. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ответника – адвокат Т. от АК – гр.

София, е поискала от съда да отхвърли исковете, а при условията на евентуалност – да съобрази наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, като в представената писмена защита са изложени доводи в тази насока.

От фактическа страна се установява следното:

Съдът е изискал и приложил н.о.х.д. № 410/ 2020 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, от което се установява, че с влязла в сила на 29.06.2021 г. Присъда № 260002/ 16.02.2021 г., подсъдимият М. Д. А. е бил признат за виновен в това, че на 06.04.2020 г., около 04,06 часа, в с. Български извор, Ловешка област, ПП-1-4, София-Варна, при управление на МПС – лек автомобил „БВМ-525“, с рег. № ОВ 16****, нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и след като управлявал автомобила със скорост от 90 км/ час, превишаваща разрешената в населеното място скорост от 50 км/ час, по непредпазливост причинил смъртта на Д. А. от с. Български извор.

С исковата молба ищците са представили писмени доказателства, допуснати от съда и неоспорени от ответника.

Видно от представеното удостоверение за наследници на пострадалата Д. А. е, че ищците: Р. О. И.; О. Р. О.; А. Р. О. и Р. Р. О., са нейни деца.

По делото са приложени справки, от съдържанието на които се установява, че лек автомобил „БВМ-525“, с рег. № ОВ 16****, е с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 22.01.2020 г. до 21.01.2021 г.

С писмена молба, вх. № 262081/ 10.06.2021 г., пълномощникът на ищците – адвокат К. е заявила, че писмената застрахователна претенция е получена от ответника на 22.04.2020 г., а не на 16.04.2020 г., като това 5 обстоятелство не е било оспорено от ответното застрахователно дружество.

С оглед установяване механизма на ПТП и направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалата Д. А., съдът е допуснал извършването на комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза /КСАТМЕ/. В заключението вещите лица инж. Д. М. Д. и д-р П. Д.

Д. са отговорили на поставените задачи. В о.с.з. на 20.09.2021 г. вещите лица са заяьвили, че подържат изготвеното заключение, същото не е било оспорено от страните и е прието от съда.

По делото са разпитани седем свидетели.

При тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно, допустимо и отчасти правилно.

За да бъде уважен иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да са налице едновременно деликт, валидно застрахователно правоотношение и подадена писмена застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ.

По делото е представена влязла в сила Присъда по отношение на деликвента, като съгласно чл. 300 от ГПК тя има задължителна сила за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което въззивният съд приема, че е налице виновно и противоправно деяние на деликвента, намиращо се в пряка причинна връзка с причинени на ищците вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания от смъртта на Д. А., т.е налице е сложния фактически състав на отговорността за непозволено увреждане.