Решение № 153 от 13.11.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. С., 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Я. Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Иванка П. Палашева в присъствието на прокурора Д. Ив. Й. като разгледа докладваното от Я. Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600409 по описа за 2023 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на постановена присъда, инициирано с жалба против присъда, постановена по НОХД № 148/021г. по описа на РС Б..

По силата на посочената по- горе присъда, съдът е признал подсъдимия, И.

М. К., роден на 24.03.1974 година в гр.Б., обл. С., с постоянен и настоящ адрес: гр.Б., обл. С., ул. П. Е. № 32, вх.Б, ет.2, ап.15, българин, български гражданин, със средно-специално образование, женен, работещ като барман в ресторант „В.“ към „С.“ ООД- гр.Б., неосъждан, с ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 01.12.2019г., след 1.30ч. във фоайето на ресторант „В.“, находящ се в гр.Б., ул.“Г.“ № 21, чрез нанасяне на удари с крака е причинил на Х. В. Я. от с.Н., общ.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка, довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30дни, поради което и на основание чл.129, ал.2 вр ал.1 от НК във вр. чл.54, ал.1 от НК го е осъдил „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването на това 1 наказание за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото , както и разноските на частния обвинител.

Присъдата е атакувана от и защитника на подсъдимия К. – а. С., с бланкетна по своя характер жалба, като незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Най- същественото оплакване, което се съдържа в жалбата и в писмено изложение- неразделна част от същата е за допуснати процесуални нарушения при преценката на доказателствата и формиране на вътрешно убеждение по релевантните факти, довело до необоснованост на фактическите изводи, съпоставени с доказателствата. Възразява се против кредитирането в съдебните мотиви на показанията на една част от свидетелите като истинни и достоверни, като се твърди, че съдът не е изпълнил задължението си да ги съпостави и да констатира протИ.речието им с други доказателства от съвкупността в т.ч. – и писмени такива.В тази връзка защитникът подробно излага фактическата обстановка, която според него и подзащитният му съответства в пълна мяра на правилния прочит на доказателствата и е следвало да бъде приета от решаващия съд РС Б..

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло, порочната според него осъдителна присъда и да постанови нова такава- оправдателна за подзащитния му- подсъдимия И. К., алтернативно- да се приеме, че при постановяването и са допуснати съществени процесуални нарушения и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на същия съд.

В законовия срок против жалбата е постъпило възражение от частния обвинител Х. В. Я., чрез повереника му- адв. Я. А.. Повереникът оспорва твърденията за порочност на постановената присъда, съдържащи се в жалбата, както и- прочита на доказателствата и изложената въз основа на него фактическа обстановка, съдържаща се в допълнителното писмено изложение.

Отправя се искане за потвърждаване на атакуваната присъда, като правилна, законосъобразна, а наложеното наказание- справедлИ. по размер и начин на изтърпяване.

В съдебно заседание подсъдимият- жалбоподател е оттеглил упълномощаването на а. С..

Пред въззивната инстанция същия се представлява от защитник – адв. И. А.. В защитната си позиция защитникът 2

А. отправя упрек към процесуалната дейност на първия съд по тълкуването и преценката на доказателствата, касателно показанията на двете групи свидетели, даващи протИ.речиви показания за релевантните за обвинението факти – действията на подсъдимия и изграждане на вътрешно убеждение.

Застъпва се становище, че съдът не е обосновал и аргументирал в достатъчна степен, защо е преценил и кредитирал с доверие като истинни и достоверни показанията на свидетелите от компанията на пострадалия Я., като е положил същите в основата на фактическите изводи за случилото се на инкриминираното като място на извършване на престъплението заведение.

В пледоарията си по същество на делото защитникът – адв. А. заема становище, че при постановяване на първоинстанционната присъда е допуснато особено съществено процесуално нарушение при формирането на вътрешното убеждение са пренебрегнати правилата за преценка на доказателствата и съпоставянето им, тълкуването им според действителния смисъл и в съответствие с правилата на формалната логика, поради което е невъзможно установяването на действителната воля на съда. Съдът е изложил фактите схематично и пестелИ.. Липсва описание на началото на конфликтаповодът и причината за настъпването му, кой от присъстващите в заведението го е предизвикал и с какви действия, развитието му в течение на времето. Съдебните мотиви не дават отговор на въпроса кой от участниците в конфликта е причинил телесните увреждания на подсъдимия К. и на неговата съпруга –св. К., които са обективно установени и описани от писмени доказателствата по делото. Внимателния прочит на свидетелските показания не оставя впечатлението за еднопосочност на същите, показанията на пострадалия –св. Я. не се подкрепят от останалите доказателства, същите се отличават и с вътрешни протИ.речия при разпитите му, изтъкнати от защитата. Пок.св. Х. Я., относно причината да се намеси в конфликта между св. П. В. и св. К., се опровергават от пок.св. В., а в частта – как са му били нанасяни ударите, след като е бил повален на земята, дали – с ритници или едновременно- с ръце и крака- от пок.св. В. и В.. Такова различие между пок. на пострадалия се установява и с пок.св. П. В.а, относно причината за намесата в конфликта на Х. Я. и първоначалните му действия/ дали действително намесата му е била да вдигне П. В.а от земята или се е изразила и в други действия, насочени срещу другата страна в конфликта/.Според пок.св. А. В. пък, след инцидента Х. Я. не се е оплакал от каквито и да е 3 болки.

В тази връзка и при положение, че е налице поведение от страна на пострадалия Я., при намесата му в конфликта между В.а и К., възприето от подсъдимия като застрашаващо последната /негова съпруга/, защитата пледира да се приложи института на неизбежна отбрана и да бъде отречен престъпния характер на действията на подс.К., изразяващи се в причиняване на инкриминираното като средна телесна повреда. Защитата настоява, въззивният съд да обсъди и да даде отговор в мотивите си също така, дали причиняването на средна телесна повреда от страна на подсъдимия на пострадалия не е осъществено в състояние на афект , въпрос –поставен от защитата пред РС, на който не е даден отговор в мотивите на предходната инстанция.

Защитникът пледира за отмяна на присъдата на РС – Б. и постановяване на нова присъда от въззивната инстанция -оправдателна за подсъдимия, алтернативно- да бъде върнато делото за разглеждане от друг състав на РСБ., за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения при преценката на доказателствата и формирането на вътрешното убеждение за случилото се.

Към това становище изцяло се присъединява подсъдимият И. К..

В последната си дума моли за оправдателна присъда. Обяснява, че е ударил пострадалия, мотивиран от единственото желание да защити съпругата си, която е била бременна. Това е станало, след като непосредствено пред погледа му, частния обвинител Я. и е нанесъл удар в лицето, от което и е разбит носа и е потекла кръв.

Представителят на държавното обвинение пледира за потвърждаване на присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована от доказателствата.

Не могат да бъдат споделени резервите на защитата спрямо безпристрастността на свидетелите, чийто показания са кредитирани от първия съд, са сметка на свидетелите, от втората група, защото последните също се намират в служебни отношения със съпругата на подсъдимия и това обективно влияе върху тяхната безпристрастност като свидетели по делото.Констатират се протИ.речия и в показанията на тези свидетели при внимателния им прочит.

Представителят на СОП застъпва становище за липса на проявена явна 4 несправедлИ.ст при определяне на наказанието по чл.54 НК.

В подобен смисъл е и становището на представителя на частното обвинение – повереникът адв. Я. А.. Счита, че е постановена законосъобразна и правилна присъда, наложеното наказание е справедлИ., в съответствие с което моли да бъде потвърдена изцяло, а жалбата- да бъде оставена без последствие.

Съдът, като разгледа жалбата на заявените основания, прецени становищата и доводите на страните по същество на делото, в съответствие със събраните доказателства и приложимите норми на материалния и процесуалния закон, прие за установено следното:

Производството по делото пред първостепенния съд е протекло при спазване на правилата и нормите, определящи процесуалните действия на страните и съда, в хода на съдебното следствие и при събирането и проверката на доказателствата, както и при стриктно съблюдаване на правото на защита и процесуалните права на всички страни в процеса.

Настоящият съдебен състав, като преценя ,че първият съд при осъществяване на процесуалната си дейност по чл.107,ал.5 НПК на преценка на доказателствата и формиране на вътрешно убеждение е изложил доста пестеливи мотиви, но – от друга страна – не би могло да бъде споделен упрекът на защитата за опорочаване на тълкуването на доказателствата и за неяснота, създаваща пречка да се узнае действителната воля, с други думи- за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви, обуславящо отмяна на присъдата.

Внимателния прочит на доказателствата, и на съдебните мотиви създава основание да се приеме, че съществените и релевантни факти от обективна страна са установени и изведени правилно от съвкупността от доказателствата. Това, което липсва, като анализ и фактология, касае по скоро субективната страна на престъплението и по- точно мотивите и подбудите на подсъдимия при нанасяне на удари върху пострадалия, за които самия подсъдим признава пред настоящия съд.

В съответствие с доказателствата, следва да бъде приета фактическа обстановка, близка и сходна, касателно съществените съставомерни факти /макар и по-обстоятелствена/ , в сравнение с приетата от първия съд, а именно:

5

Подсъдимият И. М. К. , от Б., р. на 24.03.1974г., със средно- специално образование, към 2019 г. работел като барман в ресторант „В.“ в същия град.

Управител на това заведение била съпругата му – св. В. К.- К.а.

На 30.11.2019г. вечерта заведението било посетено от частния обвинител Х. В. Я., в компанията на свидетелите- Й. А. А., С. М. В., Й. Д. П., А. И. В. и П. Т. В.а. Поводът за посещението от страна на лицата, посочени по- горе бил да отпразнуват рождения ден на св. А. В.- роден на същата дата.

Употребили алкохол, като според персонала на заведението – в лицето на св.

З., В. и Н.- работещи като персонал- сервитьорки в заведението, към края на вечерта под въздействието на употребения алкохол, започнали известни пререкания между някои от членовете на компанията – най- вече св. С. В. и персонала на заведението, по незначителни поводи- за осветлението в същото, за музиката и др.под.

Около 01.30 часа на 01.12.2019г. членовете на компанията решили да си тръгват. По време на напущането на заведението св.Й. Д. П., в значителна степен повлиян от консумирания алкохол, преминавайки през фоайето на ресторанта счупил стъклото на междинната врата. По този повод св. В. К. започнала да го упреква на висок глас, че е счупил стъклото и между двамата възникнал конфликт. В конфликта се намесила св. П. В.а, която заявила на управителката на заведението, че няма право да се кара и изобщо да разговаря на висок глас с посетителите, като в един момент словестния конфликт между двете прераснал в побой. Св. П. В.а хванала К. за косата и я повалила на земята. В този момент сервитьорките –св. З. и В., се спуснали да бранят работодателката си – св.В. К., за която знаели, че е бременна и се уплашили да не и се случи нещо и трите жени заедно на свой ред повалили В.а на земята. В този момент на помощ на последната се притекли съпругът и –св. С.