Решение № 2710 от 29.04.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.

София, 29.04.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5228 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищцата Р.И. твърди, че на 17.03.2016 г. на път I-5

(Русе –

Бяла), км 14 е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „БМВ 320 И“ с рег. № *******РК, който навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в насрещно движещия се управляван от ищцата л.а. „Мерцедес С180“ с рег. *******. Вследствие на това ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, които от своя страна са довели и до отрицателно отражение върху емоционалното състояние на ищцата и върху начина ѝ на живот. Ищцата твърди, че гражданската отговорност на водача на автомобила, причинил процесното ПТП, към момента на събитието е застрахована при ответника, който във връзка с предявената от ищцата претенция, е изплатил на последната сумата от 35 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди и 711,80 лв. обезщетение за претърпените имуществени вреди. Ищцата счита, че претърпените от нея вреди са в по-голям размер, поради което иска ответникът да й заплати сумата от 35 000 лв., представляваща разликата между дължимото според нея обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и изплатеното от ответника обезщетение, заедно с лихва за забава върху посочената сума от 17.03.2016 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира и допълнително обезщетение за имуществени вреди в размер на 887,27 лв., представляваща разликата между направените от нея разходи за лечение и изплатеното обезщетение от ответника, заедно със законната лихва върху посочената сума от 19.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва исковете. Не оспорва обстоятелството, че гражданската отговорност на водача, причинил процесното ПТП, е застрахована при ответника към момента на ПТП. Счита, че е изпълнил задължението си към ищцата със заплащането на 35 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди и 711,80 лв. за претърпените имуществени вреди. Възразява, че ищцата е допринесла за настъпването на вредите, тъй като е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан. Счита, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. Оспорва искането за присъждане на лихва за забава, както и началната дата, от която същата се претендира. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

По делото е безспорно (включително с оглед на извършеното от ответника плащане на застрахователно обезщетение), като това се установява и съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 3 вр. с ал. 2 НПК с оглед на приложените по делото решения по чл. 78а НК от 30.05.2017 г. на РС – гр. Русе и от 12.07.2017 г. на ОС – гр. Русе, както и от констативен протокол за ПТП от 17.03.2016 г., че на 17.03.2016 г. на път I-5 (Русе –

Бяла), км 14 е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „БМВ 320 И“ с рег. № *******РК, който е навлязъл в лентата за насрещно движение, където се удря в насрещно движещия се л.а. „Мерцедес С180“ с рег. *******, управляван от ищцата Р.И..

Така с поведението си водачът на л.а. „БМВ 320 И“ е нарушил задължението си по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, според които разпоредби на път с двупосочно движение на водачите е забранено да навлизат в лентата за насрещно движение освен при изпреварване и заобикаляне, а също така водачите трябва непрекъснато да контролират управляваните от тях превозни средства (както е посочено и в решението на наказателния съд).

Според решението на наказателния съд и заключението на съдебномедицинската експертиза в резултат от процесното събитие на ищцата са причинени телесни увреждания. Следователно налице е противоправно поведение на водача на л.а. „БМВ 320 И“, от което са причинени вреди на ищцата. Това поведение е и виновно с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а в случая вината на водача е установена и от наказателния съд.

Поради това за ищцата е възникнало правото да получи обезщетение за причинените ѝ вреди от процесното ПТП и съответно от поведението на водача, причинил това ПТП.

От посоченото в решението на наказателния съд и от заключението на съдебномедицинската експертиза по делото, която е съобразила и представената медицинска документация, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила счупвания на две ребра в ляво, счупвания в долната част на левия крак (големия пищял), включително и на седем кости на лявото ходило, както и счупване в долната част на десния крак (малкия пищял). Получените травми са наложили първоначално лечение в болница от около две седмици. Две седмици след напускането на болницата ищцата отново е постъпила за лечение на счупванията на костите на ходилото и на десния крак, като престоят ѝ е един месец. През това време тя е оперирана, като са поставени и метални плака и винтове (импланти) за оздравяване на стъпалото на левия ѝ крак. След това ищцата относно постъпва на два пъти в болница – през м. 09.2016 г. и през м. 03.2018 г. за по 4-5 дни, за да ѝ бъдат извършени операции по изваждане на поставените импланти. В показанията си свидетелят В.И.(съпруг на ищцата) посочва значително по-дълги периоди, в които ищцата е пребивавала в болница – първоначално около 3 месеца (вероятно свидетелят има предвид второто приемане на ищцата в болницата, при което са ѝ поставени импланти), а после още един месец при премахването на имплантите. В тази част показанията на свидетеля не могат да бъдат възприети, тъй като противоречат на представените по делото епикризи за болничния престой на ищцата, отразени и от медицинската експертиза.

След инцидента и след първата оперативна интервенция, при която са поставени металните импланти, ищцата известно време не е можела да става и да се придвижва сама. Според медицинската експертиза този период е продължил 2 месеца, считано от инцидента, а според свидетеля В.И.– два месеца след операцията или общо четири месеца след инцидента. Трябва да се има предвид обаче, че свидетелят не посочва преди операцията ищцата да не е можела да става от леглото, а с оглед на състоянието ѝ – с два счупени крака – това не би било възможно, както сочи и вещото лице в заключението си. Поради това трябва да се приеме, че свидетелят всъщност има предвид общ период от 2 месеца, през който ищцата е била на легло.

Следователно малко след извършване на операцията, която при това е само на костите на лявото ходило, т.е. не засяга счупването на десния малък пищял, ищцата вече е имала възможност постепенно да започне да се придвижва сама с помощни средства – патерици.

Докато ищцата е била на легло, тя е трябвало да се придвижва с инвалидна количка според показанията на свидетеля В.И., като през това време не е можела и сама да се обслужва. При преценка на показанията на свидетеля съгласно чл. 172 ГПК и съпоставянето им с другите доказателства по делото, включително като се съобразят посочените по-горе разминавания между показанията и писмените доказателства, не може да се възприеме посоченото от свидетеля обстоятелство, че ищцата се е придвижвала с инвалидна количка около една година. Дори и тя да е ползвала такова помощно средство и след изтичане на първите два месеца след инцидента, според медицинската експертиза не е имало обективна необходимост от това, тъй като след заздравяване на костите на единия крак (на десния малък пищял) е било възможно ищцата да се придвижва и сама с патерици. В епикризата от МБАЛ „Русе“ АД от 13.05.2016 г. също е отбелязано, че при напускането на болницата след първата операция на ищцата тя е с гипсова имобилизация само на левия крак, докато при постъпването ѝ месец по-рано е имала поставени имобилизации и на двата крака. В последващите епикризи от МБАЛ „Русе“ АД от 15.09.2016 г. и за извършената рехабилитация от „СБР – Сапарева баня“ АД от 11.04.2017 г. също не е отбелязано, че ищцата не може да се придвижва сама. В началото на рехабилитацията само е посочено, че ищцата е имала куцаща походка без помощни средства, поради което очевидно е можела да се придвижва, дори и без патерици, макар и със затруднения. След рехабилитацията, според епикризата, отокът на крайникът е спаднал и походката е подобрена без помощни средства. Поради това, с оглед и на посочената информация от представените по делото епикризи, следва да се възприеме заключението на медицинската експертиза за това, че ищцата 2 месеца след инцидента е започнала да се придвижва с патерици, който период е продължил около 6 месеца.

Въпреки това следва да се съобрази, че придвижването на ищцата е било затруднено и след посочения период от общо 8 месеца след инцидента, което е обусловено от отока на крака ѝ (отразен и в спомената епикриза при рехабилитацията на ищцата). Тя също така е куцала, както се посочи. Едва след проведената рехабилитация около година след инцидента може да се приеме, че ищцата е възстановила, макар и с ограничения, възможността си да се придвижва, както е отразено и в медицинската експертиза.

Продължителният период на възстановяване на ищцата е виден и от представените множество болнични листове и решение на ТЕЛК във връзка с продължителната загуба на работоспособност поради уврежданията за период от над 7 месеца след инцидента и още един месец след последната операция от м. 03.2018 г.

Според експертиза и показанията на свидетеля В.И.(които в тази си част не се разминават със заключението на вещото лице) и към момента ищцата има ограничения в движението на левия глезен и лявото ходило, което има оток. Поради това, макар и да може да се придвижва сама и без помощни средства, тя леко накуцва, поради което се налага да използва и бастун за по-голяма стабилност. Налице е и деформация на лявото стъпало и спадане на свода, което налага ищцата да ползва и ортопедични обувки, като при това стъпалата ѝ са различни по размер.

Следва да се съобрази също така, че ищцата е изпитвала и продължава да изпитва болки в областта на травмите и най-вече в лявото ходило. Според експертизата тези болки са били по-интензивни в първите 2-3 месеца след инцидента, което съвпада с периода, в който ищцата е на легло, а също и около 2-3 месеца по времето, когато ищцата е провела рехабилитация през м. 04.2017 г. И сега обаче тя изпитва периодично болки в лявото стъпало, както установява вещото лице при извършения преглед и както сочи свидетелят, за което се налага да приема и болкоуспокоителни медикаменти.

Следва да се имат предвид и отраженията на получените увреждания върху живота на ищцата, която освен ограниченията, които е търпяла по време на лечението си, се налага да посещава и рехабилитационни процедури като част от лечението (спомената рехабилитация през м. 04.2017 г.), но също и периодично всяка година, както сочи свидетелят В.И.и във връзка с което по делото е представен и лечебно-процедурен картон от Курортен комплекс „Милениум“ от м. 08.2016 г. Според свидетеля периодично (веднъж месечно) ищцата посещава и ортопед в друго населено място, а също така се е наложило да изостави една от няколкото трудови дейности, които едновременно е извършвала (изготвяне на социални оценки) поради затрудненията в придвижването си, но е продължила да извършва другите си занятия.

Освен посочените по-горе обстоятелства, свързани с продължителността на лечението на ищцата и възстановяването ѝ (общо около една година), което е преминало през три оперативни интервенции, немалък болничен престой (общо около два месеца) и извършени рехабилитационни процедури, както и изпитваните от нея болки, които продължават, нарушенията и ограничения в нормалното ѝ ежедневие, трудностите при придвижването ѝ, които частично са останали и се дължат на трайната деформация и оток на стъпалото на крака ѝ, следва да се съобрази и нормалният стрес, който изпитва всеки човек, претърпял ПТП и пострадал от него. Този стрес и уплаха продължават и до сега, когато ищцата пътува в автомобил и вече не може да управлява автомобила сама, както сочи свидетелят В.И.. Като се съобразяват всички тези обстоятелства, включително и наличието на трайни негативни последици за здравето на ищцата, като се вземе предвид и момента на настъпването на процесното събитие през 2016 г., когато ищцата е на 44 години, т.е. в средата на работоспособната си възраст, съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи на 55 000 лв.