Определение № 3808 от 28.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3808 гр. С., 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110135254 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, БУЛСТАТ: 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4, представляван от изпълнителните директори М.К. и С.С. срещу адвокат Г. Й. Й., с личен номер ****, с адрес на адвокатската кантора: гр. С., бул. „Е. и Х. Г.еви“ № 85, ет. 2, ап. 6, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2446,93 евро (4785,77 лева), представляваща обезщетение за претъпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за заплащане на такси и адвокатски хонорар по и.д. № 3006/2025 г. по описа на ЧСИ М.Б., както и законна лихва върху присъденото с влязло в сила Решение № 16/10.03.2025 г., постановено по в.гр.д. № 9/2024 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик обезщетение за имуществени, неимуществени вреди, както и разноски, за периода 29.03.2025 г. – 29.04.2025 г., вследствие на неоснователно заведено на 25.04.2025 г. от ищеца лично и като процесуален представител на М.Д.Ц. производство по и.д. № 3006/2025 г. по описа на ЧСИ М.Б., ведно със законната лихва от 28.04.2025 г. до окончателното плащане на вземането.

Претендират се разноски.

С исковата молба са представени: платежно нареждане, пълномощно, копие от искова молба, вх. № 412/15.01.2024 г. в Окръжен съд – гр. Пазарджик, Решение № 16/10.03.2025 г., постановено по гр.д. № 9/2024 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик, писмо, изпратено по електронна поща от 25.03.2025 г., молба по т.д. № 9/2024 г. по описа на Окръжен съд – гр.

Пазарджик и допълнение към молбата, писмо до М.Д.Ц., копие от молба, вх. № 3964/10.04.2025 г. в Окръжен съд – гр. Пазарджик; молба, вх. № 24-01-138/23/22.04.2025 г. в Гаранционен фонд, кореспонденция по електронна поща, Покана за доброволно изпълнение, Възражение до ЧСИ М.Б., кореспонденция по електронна поща, платежно нареждане, кореспонденция по електронна поща, разпореждане от 30.04.2025 г., платежно нареждане, Писмо, изх. № 2038/18.12.2024 г. от Софийски адвокатски съвет, извлечение на хартиен носител от електронно банкиране, извлечение на хартиен носител от сайта www.iban.bg, извлечение на хартиен носител от сайта на НАП, Справка за изплатени суми по щета №23210047, Решение от 11.10.2021 г. по в.гр.д. № 4150/2021 г. по описа на СГС, ГО, III-Б въззивен състав.

В срока за отговор, ответникът е депозирал такъв.

С отговора са представени: 2 бр. пълномощни.

1

По делото е постъпила и молба от ищеца във връзка с подадения отговор.

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК на редовността на исковата молба и на предявения иск, както и другите искания и възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

По искането по чл. 219, ал. 1 ГПК:

Направеното от Гаранционния фонд искане за привличане на М.Д.Ц., като трето лице – помагач на страната на ищеца следва да бъде оставено без уважение, доколкото за ищеца не е налице правен интерес за това привличане, тъй като не са налице предпоставките на чл.

218 ГПК, предвид, че изложените от ищеца съображения, обуслявят правен интерес от предявяване на иск против това лице, а не привличането му на страната на ищеца.

По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, както и да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в т. 2 от доказателствените искания в исковата молба въпроси, както и на въпроса, поставен в молба вх. №14847/19.01.2026г.

Исканията за назначаване на съдебно-счетоводна и компютърно-техническа експертизи, които да отговорят на поставените в т. 1 и т. 3 от ИМ въпроси, както и за искането за приобщаване към материалите по делото т.д. № 9/2024 г. по описа на Окръжен съд – гр.

Пазарджик следва да бъдат оставени без уважение, като ненужни. Следва да се остави без уважение и искането на ищеца за изискване на изп.дело № 3006/2025 г., тъй като съдът не може да събира доказателства вместо страните. Ищеца по настоящето дело е страна и в изп.такова, поради което има достъп до съдържащите се в него документи. В случай, че прецени, че някои от тях са относими към предмета на спора, той разполага с възможността да изиска копия, които да представи по настоящето исково производство.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, чрез юрк. А., за конституиране като трето лице помагач на страната на ищеца на М.Д.Ц..

Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.03.2025г. от 14.45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:

Предявен е иск от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, БУЛСТАТ: 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4, представляван от изпълнителните директори М.К. и С.С. срещу адвокат Г. Й. Й., с личен номер ****, с адрес на адвокатската кантора: гр. С., бул. „Е. и Х. Г.еви“ № 85, ет. 2, ап. 6, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2446,93 евро (4785,77 лева), представляваща обезщетение за претъпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за заплащане на такси и адвокатски хонорар по и.д. № 3006/2025 г. по описа на ЧСИ М.Б., както и законна лихва върху присъденото с влязло в сила Решение № 16/10.03.2025 г., постановено по в.гр.д. № 9/2024 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик обезщетение за имуществени, неимуществени вреди, както и разноски, за периода 29.03.2025 г. – 29.04.2025 г., вследствие на неоснователно заведено на 25.04.2025 г. от ищеца лично и като процесуален представител на М.Д.Ц. производство по и.д. № 3006/2025 г. по описа на ЧСИ М.Б., ведно със законната 2 лихва от 28.04.2025 г. до окончателното плащане на вземането.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че на 15.01.2024 г. ответникът, в качеството си на процесуален представител на Магдалена Димитирова Цветанова, предявил искове пред ОС – гр.

Пазарджик, за осъждането на ГФ да й заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП, като в исковата молба посочил, че банковата сметка на пострадалата е с IBAN: BG36STSA****. С Решение № 16/10.03.2025 г., постановено по гр.д. № 9/2024 г. по описа на ОС – гр. Пазарджик, ищецът бил осъден да заплати на М.Д.Ц. сумата от 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.06.2024 г., сумата от 2 851,48 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.01.2024 г., както и 3 850 лева възнаграждение на адвокат Г. Й. за оказана безплатна правна помощ. На 14.03.2025 г. ищецът направил опит да извърши плащане по посочената в исковата молба банкова сметка, но установил, че посоченият IBAN е невалиден, поради което на 24.03.2025 г. депозирал молба в ОС – гр. Пазарджик за допълване на решението с валиден IBAN. На 25.03.2025 г. ищецът изпратил на електронните пощи на ответника – ********** и [email protected] покана, в качеството му на процесуален представител на М.Д.Ц., в 3-дневен срок да посочи актуални банкови сметки, по които да бъде извършено плащането. На 25.03.2025 г. ищецът изпратил писмо с искане за посочване на валиден IBAN и на адреса на пострадалата. На 10.04.2025 г. ответникът депозирал молба до ОС – гр. Пазарджик за издаване на изпълнителен лист, а на 22.04.2025 г. – молба в ГФ с искане за изплащане на присъденото обезщетение, като представил данни за ЕГН и адрес на М.Д.Ц. и посочил, че ищецът следва да плати обезщетението с пощенски запис или по сметка в „Револют“, но не посочил данни за титуляр и номер на сметката. С писмо от 25.04.2025 г. до ответника, изпратено до електронни адреси - ********** и [email protected], ищецът изложил подробно съображенията си защо плащането на присъдените обезщетения е необходимо да се извърши по банкова сметка. С писмо от същата дата ответникът уведомил ищеца, че счита, че в Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ няма изрична разпоредба за плащане по банков път и не желаят плащане по банков път, като са предоставили друг начин за плащане. На 25.04.2025 г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 3006/2025 г. на ЧСИ М.Б., образувано на същата дата, като дължимата сума по изпълнителното дело била заплатена на 28.04.2025 г., а по депозираното възражение от ищеца адвокатското възнаграждение на ответинка, било намалено от 3 500 лева на 200 лева.

Ищецът навежда доводи, че на основание чл. 2 и чл. 3 ЗОПБ, във вр. с § 1 от ДР на ЗПУПС, плащанията над 10 000 лева следвало да бъдат извършвани по банков път, като така следвало да бъде заплатено и на пострадалата. Излага съображения, че ответникът, в качеството си на процесуален представител на М.Д.Ц., неоправдано не е приел предложеното изпълнение и не е дал необходимото съдействие, без което ГФ не би могъл да изпълни задълженията си, поради което последният се е освободил от последиците на забавата, с отправените многобройни молби за посочване на банкова сметка. Поддържа, че ответникът е упражнил недобросъвестно субективно право, като образувал изпълнително производство, с произтичащите от това такси по ТТРЗЧСИ, адовокатски хонорар и лихви, които не са били дължими.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея липсва точно описание на обстоятелствата, на които се основава претенцията. Оспорва твърденията, че не е причинил вреда на ищеца с образуването на изпълнително производство и поддържа, че деянието му не е противоправно, а ищецът е налагал желанието си да плати обезщетението по банкова сметка, но в никой нормативен акт няма изискване да се представи удостоверение за банкова сметка. Твърди, че е изразил готовност да представи данни за плащане чрез пощенски запис или по друг начин и няма правен 3 механизъм, по който М.Ц. да бъде задължена да предостави банкова сметка. Поддържа, че в ЗОПБ няма изискване всички плащания над 10 000 лева да се извършват по банкова сметка, че не е имал право да открива банкова сметка на пострадалата и да получава обезщетението по клиентска сметка, а претендираните суми са заплатени на частния съдебен изпълнител.

Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения: ищецът претендира права от виновно и противоправно поведение на ответника.

2. ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявеният иск е чл. 45 ЗЗД;

3. Права и обстоятелства, които се признават: водена между страните кореспонденция посредством ел. поща на ответника – **********; по молба на ответника, като процесуален представител на М.Д.Ц. е образувано изпълнително дело № 3006/2025 г. на ЧСИ М.Б. за принудително събиране на присъдените с влязло в сила Решение № 16/10.03.2025 г. по т.д. № 9/2024 г. по описа на ОС – гр. Пазарджик суми, като за погасяване на задълженията по изп. дело ищецът е превел по сметка на ЧСИ сумата от 61 179,82 лева.

4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: горните обстоятелства.

5 . РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва: ищецът следва да докаже виновно (недобросъвестно) и противоправно поведение на ответника, настъпили вреди по вид и размер, както и причинната връзка между поведението на ответника и причинените вреди.

Ответникът следва да обори законоустановената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина.

6. Факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.