Решение № 132 от 23.10.2025, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Поморие, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20252160100630 по описа за 2025 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ и е образувано по молба от от А. А. Х. от с.Порой, общ.Поморие против Н. А. Х. и Ф. А. А., двете от с.Порой, общ.Поморие, за установяване на домашно насилие и налагане на мерки за защита по ЗЗДН спрямо ответниците по молбата.

Твърди се от молителката, че ответниците са нейни роднини по съребрена линия от втора степен – сестри, които на 04.10.2025 г., нанесли побой на молителката, отправяли обиди и заплахи към същата.

В съдебно заседание молителката се явява лично. Поддържа молбата за защита.

Ответниците също се явяват лично в съдебно заседание. Изразяват становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по искането съдът се запозна подробно със събраните по делото доказателства и като взе предвид относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното.

Молбата за защита е подадена пред местно компетентен съд по чл.7 от ЗЗДН, в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата, от активно легитимирано пострадало лице по чл.8, т.1 от ЗЗДН, против субекти по чл.3, т.6 от ЗЗДН – роднини по съребрена линия от втора степен, видно от приложената по делото справка за родствени връзки, в срока по чл.10, ал.1, предл. първо от ЗЗДН – до три месеца от акта на домашно насилие, отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 ЗЗДН, поради което е 1 допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По съществото на спора съдът намира следното.

В производството е представена декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която декларация съгласно чл.13, ал.1 т.3 ЗЗДН, е доказателство по делото.

В същата са описани от фактическа страна проявните форми на извършеното спрямо молителката домашно насилие.

Страните по делото не са осъждани, видно от приложените по делото справки за съдимост.

В съда не са образувани предходни производство по ЗЗДН между страните, видно от изисканата и приложена справка.

Страните не се водят на отчет в ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков“ гр.Бургас, съгласно представената справка от посоченото лечебно заведение.

По делото са приобщени като доказателства материА.те по преписка № 320р-13474/2025 г., по описа на РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, видно от които полицейски служители са посетили дома на молителката, по подаден от същата сигнал за възникнал скандал. Пред органите на полицията молителката заявила, че скандалът между нея и ответниците е по повод имуществен спор, като на процесната дата ответниците отправяли обиди и закани към молителката. В сведение, дадено по преписката, молителката сочи, че е поискала от ответниците да й прехвърлят 100 кв.м. от дворно място, които според нея й се полагат, но ответниците настоявА. молителката да заплати делбата на имота, докато молителката дърлажа за поделяне на разходите. В сведението е посочено, че ответниците притесняват молителката, заплашват я да я убият и да я заровят в къщата. В даденото сведение молителката не е посочила ответниците да са осъществили спрямо нея физическо насилие. В сведения по преписката ответниците отричат да са осъществявА. физическо насилие по отношение на молителката. В докладна записка по случая посетилият сигнала младши полйцейски инспектор от РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, е посочил, че по молителката не е имало следи от физическо насилие.

От фактическа страна по делото се установи, че страните са във влошени отношения по повод спорове относно съсобствен имот – дворно място, като на процесната дата – на 04.10.2025 г., между тях възникнал скандал по същия повод.

Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

В производството по ЗЗДН е нА.це облекчено доказване в полза на пострадА.те от домашно насилие лица, като са допустими всички доказателствени средства по ГПК, както и доказателствените средства, посочени с разпоредбата на чл.13 от ЗЗДН, като в случаите, когато няма други доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл.9, ал.3 от 2

ЗЗДН е достатъчно основание за издаване на заповед за защита – чл.13, ал.3 от ЗЗДН.

В случая представената от молителката декларация е годно доказателствено средство, като същата съдържа данни за извършителя на домашното насилие – ответниците, за акта на домашно насилие – нанесен побой на молителката, отправяли обиди и заплахи към същата, както и за времето на извършването на акта – 04.10.2025 г.

Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на ответника по молбата е да опровергае чрез пълно и главно доказване съдържанието на същата.

Съдът приема, че на 04.10.2025 г., ответниците са осъществили описаните от молителката прояви, съставляващи психическо насилие, а именно отправяне на обиди и заплахи към същата, като не се установява същите да са осъществили такива, представляващи физическо насилие, тъй като молителката не е заявила осъществено такова насилие пред полицейските служители и в дадените от нея обяснения, а едва в подадената до съда молба, а самите полицейски служители не са констатирА. следи от физическо посегателство по молителката.

Затова съдът прие, че по делото несъмнено е установено домашно насилие, представляващо психическо такова, извършено от ответниците спрямо молителката, изразило се гореизложените конкретни проявни форми.

Предвид гореизложеното съдът намира, че искането за защита следва да се уважи.

С оглед събраните по делото доказателства относно личността и поведението на ответниците, при съобразяване характера и интензитета на установения конкретни актове на домашно насилие, съдът намира, че спрямо ответниците следва да бъде наложена мярката по чл.5 ал.1, т.1 от ЗЗДН, а именно, задължаване на ответниците да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на пострадалата.

Посочената мярка според съда е необходима и достатъчна за постигане на целените възпитателен ефект и лична превенция по отношение на ответниците, като същевременно с това ще им даде възможност да преосмислят и коригират поведението си към молителката.

На основание чл.11 ал.2 ЗЗДН, ответниците следва да заплатят държавна такса в размер 25 лв., съответно всяка от тях следва да заплати такса от по 12.50 лв.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО извършеното 04.10.2025 г., в с.Порой, общ.Поморие, домашно насилие от Н. А. Х., ЕГН **********, спрямо А. А. Х., ЕГН **********, изразило се в проява на психическо насилие, представляваща отправяне на обиди и заплахи към пострадалата.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО извършеното 04.10.2025 г., в с.Порой, общ.Поморие, домашно насилие от Ф. А. А., ЕГН **********, спрямо А. А. Х., ЕГН **********, изразило се в 3 проява на психическо насилие, представляваща отправяне на обиди и заплахи към пострадалата.

ЗАДЪЛЖАВА Н. А. Х., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. А. Х., ЕГН **********.

ЗАДЪЛЖАВА Ф. А. А., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. А. Х., ЕГН **********.

ОСЪЖДА Н. А. Х., ЕГН **********, да заплати на Държавата, по сметката за държавни такси на РС – Поморие, държавна такса в размер 12.50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки).

ОСЪЖДА Ф. А. А., ЕГН **********, да заплати на Държавата, по сметката за държавни такси на РС – Поморие, държавна такса в размер 12.50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки).

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита от домашно насилие.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в 7-дневен срок от днес.

Обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта за защита.

Преписи от решението и от заповедта за защита да се връчат на страните и да се изпратят на РУ на МВР – Поморие.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Поморие, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20252160100630 по описа за 2025 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ и е образувано по молба от от А. А. Х. от с.Порой, общ.Поморие против Н. А. Х. и Ф. А. А., двете от с.Порой, общ.Поморие, за установяване на домашно насилие и налагане на мерки за защита по ЗЗДН спрямо ответниците по молбата.

Твърди се от молителката, че ответниците са нейни роднини по съребрена линия от втора степен – сестри, които на 04.10.2025 г., нанесли побой на молителката, отправяли обиди и заплахи към същата.

В съдебно заседание молителката се явява лично. Поддържа молбата за защита.

Ответниците също се явяват лично в съдебно заседание. Изразяват становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по искането съдът се запозна подробно със събраните по делото доказателства и като взе предвид относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното.

Молбата за защита е подадена пред местно компетентен съд по чл.7 от ЗЗДН, в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата, от активно легитимирано пострадало лице по чл.8, т.1 от ЗЗДН, против субекти по чл.3, т.6 от ЗЗДН – роднини по съребрена линия от втора степен, видно от приложената по делото справка за родствени връзки, в срока по чл.10, ал.1, предл. първо от ЗЗДН – до три месеца от акта на домашно насилие, отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 ЗЗДН, поради което е 1 допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По съществото на спора съдът намира следното.

В производството е представена декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която декларация съгласно чл.13, ал.1 т.3 ЗЗДН, е доказателство по делото.

В същата са описани от фактическа страна проявните форми на извършеното спрямо молителката домашно насилие.

Страните по делото не са осъждани, видно от приложените по делото справки за съдимост.