Решение № 248 от 02.06.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Перник, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500267 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, чрез пълномощника юк Т., против решение № 188/22.12.2022 г. по гр.д. № 411/2022 г. по описа на Районен съд– Радомир. По подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че:

I. Решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и утвърдената съдебна практика. Съдебният състав не е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а напротив- избирателно е формирал убеждението си само върху част от тях. Налице е несъответствие между приетите по делото доказателства и направените от съда изводи в решението. Поради тази причина първоинстанционния съдебен състав неоснователно е уважил исковата претенция в завишен размер.

1. На първо място, решението е неправилно, тъй като съдът е уважил исковите претенции на ищците за имуществени вреди - 25 лв. за В. К. и 20 лв. за Р. К.. Още към отговора на исковата молба са представени два броя платежни нареждания, удостоверяващи извършени плащания към ищците, като в отговора подробно е описано, че изплатените суми 1 включват:

775 лв., представляваща 750 лв. неимуществени вреди и 25лв. имуществени вреди, която сума е изплатена извънсъдебно на В. К. на 29.04.2022.

770 лв., представляваща 750 лв. неимуществени вреди и 20лв. имуществени вреди, която сума е изплатена извънсъдебно на Р. К. на 29.04.2022.

Сумите са заплатени на ищците преди депозиране на исковата молба пред Районен съд - Радомир - вх.№ 1843/12.05.2022г. - и в тази връзка предявените искове за имуществени вреди се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

2. Считам, че решението е неправилно, тъй като съдебния състав не е направил преценка на конкретните събрани доказателства за конкретното ПТП, а е решил спора, определяйки справедлив размер на застрахователно обезщетение единствено на базата на твърденията на ищците.

От приетата и неоспорена от страните КСМАТЕ се установява, че ищците са се възстановили напълно от претърпените вреди настъпили в резултат на процесното ПТП. За пълно възстановяване на ищеца В. К. са били необходими 3 седмици, а за ищцата Р. К. 2 седмици, като интензивните болки са отминали за значително по-кратък период. И двамата ищци не са били лекувани в болнично заведение. Ищците не са губили съзнание, както и не са налице данни за настъпили неблагоприятни последици и усложнения при ищците.

I I . Решението е неправилно и поради обстоятелството, че същият е уважил исковете в прекомерно завишен размер, което явно не съответства на претърпените от ищеца болки и страдания и възприетата съдебна практика в аналогични случаи.

1. Съдът неправилно с приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно критериите за определяне на обезщетенията по справедливост. Не е спазено изискването на чл. 52 ЗЗД за начина на определяне на размера на неимуществените вреди. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, не е абстрактно понятие, а с свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи факт и, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на пострадалите. Постановление № 4/25.05.1968 г. на Пленума на ВС, въвежда задължително изискване обезщетение за претърпени неимуществени вреди да се присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива вреди”.

Определен е и критерият, от който съдът следва да се ръководи, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като при причиняването па смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за неимуществени вреди.

На последно място, присъдените размери на застрахователно обезщетение е прекомерно завишен и не отговарят на икономическата обстановка в страната и на 2 присъждания размер на обезщетения за сходни случаи, настъпили към момента на процесното ПТП - през 2021 г.

В Решението съда коментира извънсъдебно изплатените суми на ищците в размер на от по 750 лв., но не приспада същите и осъжда дружеството да заплати на ищците в цялост определения от съда справедлив размер на обезщетенията.

На страница 7 от първоинстанционното Решение, съдът е посочил, че исковете следва да бъдат уважени за сумата от 2 025 лв. за ищеца В. К. и 1 020 лв. за Р. К. без да изложи съответни мотиви и в същото време диспозитива се различава от горното.

В съответствие с така изложеното жалбоподателя моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло и алтернативно съдът да намали определените с атакуваното решение суми до справедлив размер- обезщетение за неимуществени вреди.

Претендират се съответни разноски.

От въззиваемите е постъпил отговор на въззивната жалба и е изразено писмено становище по същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Сочи, че първия съд в цялост е обсъдил всички събрани и приети по делото доказателства, въз основа на които е формирал законосъобразни и правилни изводи относно дължимото застрахователно обезщетение.

Претендират се разноски.

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:

При извършената по реда на чл.269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на събраните доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред за това.

Няма спор, а това се установява и от констативен протокол за ПТП, АУАН и НП № ***, че на *** ищеца В. К. се движел с л.а. Форд Фокус с ДКН *** по път 603 км 7-ми на територията на Община ***. В автомобила на мястото до шофьора седяла ищцата Р. К..

Между така описания автомобил и Фолксваген Пасат ДКН *** управляван от К.Д., по вина на последната, настъпил удар. Следствие на това ищците получили следните наранявания:

К.- разкъсно-контузна рана в областта на лява колянна става и охлузно нараняване в лявата теменна област на главата. К. - кръвонасядания в областта на лявата млечна жлеза, по гръдния кош отпред вляво, в коремната област вдясно и в областта на лява 3 тазобедрена става.

Двамата ищци не са лекувани в болнично заведение. Осъществени са консултативни и контролни прегледи в амбулаторни условия от лекар-хирург, като същите са отразени в етапните епикризи приложени към делото. Раната в областта на ляво коляно е била обработена хирургически, чрез поставяне на хирургични шевове, приложени са антисептични средства при лечението на тази рана, същата е била обработена чрез промивка на раневата повърхност и е поставен дренаж. По отношение на охлузното нараняване в теменната област на главата не е провеждано медикаментозно и хирургично лечение. За мекотъканните травми-хематоми на Р. К. е предписано локално лечение на травмираните области с Репарил-гел, Хепароид-унгвент и Мипрофен.

По делото е изслушана комплексна експертиза видно от която ищците не са губили съзнание след инцидента. Също така средностатистическият период на възстановяване при травма с нарушаване на целостта на кожата, каквато е налична при В. К. е от порядъка на около 3 седмици. Охлузното нараняване в теменната област на главата е отзвучало за период от около една седмица. По повод на другия ищец- Р. К. средностатистическият период на възстановяване, при травма с нарушаване на целостта на кожата, е около 2 седмици.

Със заключението по същата експертиза се установява, че към момента на пътния инцидент ищците са били с правилно поставени обезопасителни колани.

От писмените доказателства по делото се установява, че в ответното дружество по повод на инцидента е била образувана щета № ***. На 29.04.22 г. с бордеро ***/събрано по делото/ по сметка на К. са преведени 775 лв. от които „ОЗК Застраховане“ АД е оценило претърпените от този ищец неимуществени вреди на 750 лв., а имуществените на 25 лв. На същата дата с бордеро № ***, прието като доказателство, на К. са преведени 770 лв. от които 750 лв. за претърпените неимуществени вреди и 20 лв. за имуществените такива.

Така изложените факти, както е приел и районния съд са несъмнени.

Неоснователен е упрека на жалбоподателите в частта с която твърдят, че районния съд е допуснал разминаване между събраните доказателства и приетите за установи факти. От приетите писмени доказателства и заключението на в.л. по КСАТМЕ категорично се установява, че виновния за транспортното произшествие водач- К.Д. има валидно сключена застраховка Гражданска отговорност при ответното дружество. Въз основа на това от последното е образувана щета по която е възникнал спор единствено по размера на обезщетението за неимуществени вреди. Към приетите за установени факти и доказателствен разбор въззивния съд, на основание чл.272 ГПК, препраща изцяло към мотивите на обжалваното решение.

Правилно и в точно приложение на материалния закон в обжалваното решение е мотивирано, че при така установените факти предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД е основателен.

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл.432, ал.1 4 от КЗ, исковата претенция, която в настоящото производство е процесуално допустима поради наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл.496 от КЗ, трябва да бъде осъществен следния фактически състав: застрахования виновно да е увредил ищеца, причинените вреди да се в пряко причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника. Всичко това несъмнено е установено.

Основателна обаче е въззивната жалба в частта й с която се възразява по присъждане на причинените имуществени вреди, по размера на присъденото обезщетение и по липсата на прихващане на платените вече в полза на ищците суми.

Видно от представените фактури № *** и *** с приложени касови бележки ищците са заплатили съответно 25 и 20 лв. за медицинско освидетелствуване в което се изразяват и претендираните имуществени вреди.

Видно от цитираните по- горе бордера с дата 29.04.22 г. по сметка на К. са преведени 775 лв. от които „ОЗК Застраховане“ АД е оценило претърпените от този ищец неимуществени вреди на 750 лв., а имуществените на 25 лв., на К. са преведени 770 лв. от които 750 лв. за претърпените неимуществени вреди и 20 лв. за имуществените такива. Или с така направеното плащане претърпените от ищците имуществени вреди са били възстановени изцяло още преди предявяване на исковете за това.

По тези съображения обжалваното решение в частта му с която сумите претендирани за имуществени вреди са присъдени в тежест на ответното дружество следва да се отмени изцяло.

Макар и да е посочил, че се е ръководил съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД за справедливост и задължителните в тази връзка указания дадени с ППВС № 4/1968 г. за изясняване на това понятие районния съд е надценил претърпените от ищците болки и страдания.