Решение № 1113 от 11.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1113 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330117613 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Я. С. Б. се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 29.05.2020г.31.05.2023г. имал задължения като потребител на ВиК услуги за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 874.34 лв. За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 98,16 лева за периода 31.07.2020г.- 31.05.2023г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/.

Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 25, ал.8 и чл. 23, ал. 5 ОУ, т.к. липсвало измервателно устройство.

Понеже задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4630/10.07.2023г. по ч.гр.д. № 9301/2023 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл.

415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендират се направените в производството разноски, както и юрисконсултско възнаграждение с размер на 100 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор чрез назначения особен представител.

1

Оспорва исковете по основание и размер, в т.ч. – качеството на потребител на ответника, понеже се твърди, че липсват доказателства ответникът да е собственик, ползвател или титуляр на вещно право на строеж на водоснабдения имот съгласно дефиницията на чл. 2, ал. 1, т.1 ОУ. Посочва се, че липсват доказателства относно твърдението на ищеца, че в процесния имот липсва измервателно устройство, както и относно броя на обитателите в него, което да обоснове начисляването на 10 куб.м. вода на месец. Ответникът прави и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата и мораторната лихва върху нея за период, надхвърлящ 3 години от датата на депозиране в съда на заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 9301 по описа на ПРС за 2023г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 4630 от 10.07.2023г., по силата на която е разпоредено длъжникът Я. С. Б. да заплати на Кредитора: „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД следните суми: сумата в размер на 874,34 лева, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 29.05.2020 г. – 31.05.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 26.06.2023г., до окончателното плащане; сумата в размер на 98,16 лева - обезщетение за забава за периода 31.07.2020 г. – 31.05.2023 г., както и разноските по делото, от които: 25 лева - държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение.

По делото е приложена справка за неплатени задължения, справка за водомерите на имот, както и карнета за обект, находящ се в гр.Пловдив, ул. „Велю Войвода” № 19.

По делото е постъпило писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“, към което е представена декларация по чл.14 ЗМДТ за имот с адрес ***, подадена на 31.03.1998г. от ***.

По делото са изискани и постъпили удостоверения за наследници на ***, поч. на ***г. и Р. С.

С., поч. на 05.03.2011г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 9301 по описа на Пловдивски районен съд за 2023г., че издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно 2 право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. От събрания по делото доказателствен материал не се установява ответникът да е потребител на дружеството – ищец, така че да възникне за него задължението за заплащане на потребена и отведена вода.

От постъпилото по делото писмо по чл.14 ЗМДТ за процесния имот е видно, че за процесния недвижим имот с адрес *** е подадена на 31.03.1998г. декларация от ***. В същата като съсобственици на имота са посочени лицата *** и Р. С. П.. Ответникът не фигурира и като законен наследник на посочените лица, видно от изисканите и постъпили удостоверения за наследници. Следователно ищецът не установи, че именно ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същият да е собственик или ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя. Поради това и само на това основание исковете за главница и обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се дължат на ответника.

Доколкото ответникът се представлява от особен представител, няма доказателства за извършени от ответната страна разноски, поради което и такива не се присъждат.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, със законен представител *** срещу Я. С. Б., ЕГН ********** от *** искове за признаване за установено, че Я. С. Б. дължи следните суми – сумата в размер на 874,34 лева, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 29.05.2020 г. – 31.05.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 26.06.2023г. до окончателното плащане; сумата в размер на 98,16 лева обезщетение за забава за периода 31.07.2020 г. – 31.05.2023 г., за които суми е издадена заповед № 4630 от 10.07.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 9301 по описа на ПРС за 2023г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3