Определение № 201 от 29.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 201 гр. Пловдив, 29.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20235001000312 по описа за 2023 година

Производство по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 4114/14.05.24 г. от „Б. Д**“ АД ЕИК ********* за изменение на постановеното по делото решение № 168/23.04.24 г. в частта му за разноските, като се иска съдът да извърши прихващане между присъдените разноски в полза на банката -250 лв. и тези, присъдени в полза на С. Л. П. – 44.04 лв.

Въззиваемата страна С. Л. П., чрез упълномощения адвокат С. М. М. Х., е подала отговор, в който оспорва искането като неоснователно.

Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена от надлежна срока, в срока по чл. 248 от ГПК, но разгледана по същество, е неоснователна.

Съобразно изхода на делото в полза на страните са присъдени съответно сумите 44.04 лв. – в полза на въззиваемата страна, 250 лв. – в полза на „Б. Д**“ АД. Извън компетенциите на съда е да извършва прихващане между дължимите суми. Съгласно чл. 103 от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Т.е. волеизявление за прихващане може да бъде направено от лицето, което дължи пари на друго лице, което също му дължи пари, при настъпване на условията, визирани в правната норма – в случая от самата банка, подала молбата по чл. 248 от ГПК, като същото не е в правомощията на съда.

Ето защо подадената молба следва да се остави без уважение като неоснователна.

Мотивиран от горното съставът на ПАС

1

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА молба вх. №

4114/14.05.24 г., подадена от „Б. Д**“ АД ЕИК *********, за изменение на решение № 168/23.04.24 г., постановено по настоящето т.д. № 312/23 г., в частта му за разноските.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2