Решение № 13 от 13.02.2025, Районен съд - Елена

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Елена, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20244130100*** по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.

1, т. 2 от ГПК - иск за съществуване на вземането.

Постъпила е искова молба от „Е.-П. П.“ АД гр. В., представлявано от П.С.С., И.А.И. и Р.Й.И., чрез юрисконсулт В.М., против С. Д. Х. гражданин на В.. В същата се твърди, че ответникът е клиент на ищеца с клиентски № *********** във връзка с продажбата на електрическа енергия за обект на потребление с абонатен № **********. Тези облигационни отношения били регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П.“ АД, които били приети на осн. чл. 98а от Закона за енергетиката и били одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл. 17, т. 2 от същите потребителят се задължавал да заплаща стойността на използваната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тях.

Съгласно последните потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура. Съгласно чл. 38 от Общите условия потребител, който не изпълнел задължението си за плащане в срок на дължимите на ищеца суми дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, поради което 1 било образувано ЧГД № 423/2023 г. по описа на Районен съд – Елена. Същият твърди, че последният му дължи сумата 224.79 лв., както следва: главница в размер на 209.46 лв. за консумирана електрическа енергия по следните фактури: фактура № 0333747572/28.02.2023 г. и фактура № 0337525922/01.06.2023 г., и мораторна лихва върху главницата в размер на 15.33 лв. за периода от падежа на всяка фактура до 03.11.2023 г. По заповедното производство съдът указал на ищеца в срока по чл. 415 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането си, поради което за същия възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищецът „Е.-П. П.“ АД моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено спрямо ответника С. Д. Х., че му дължи сумата 209.46 лв., представляваща главница за електрическа енергия по следните фактури: фактура № 0333747572/28.02.2023 г. и фактура № 0337525922/01.06.2023 г., сумата 15.33 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка една фактура до 03.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

Претендира направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника С. Д. Х., чрез назначения особен представител адв. М. Г.. Последната взема следното становище, а именно че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан в претендирания размер. На първо място, възразява, че не е посочен точно административен адрес на имота, който е обект на потребление, и няма данни за процесния период на него да е доставено количеството електроенергия, посочено в исковата молба, както и същото реално потребено ли е и правилно отчетено. На следващо място, заявява, че липсва информация, от която да е видно ответникът С. Д. Х. има ли качеството на собственик или ползвател на недвижим имот с абонатен № **********, който е присъединен към електроразпределителната мрежа на ищеца. Счита, че при това положение на ответника не може да бъде вменено качеството на потребител по смисъла на Закона за енергетика и Общите условия за доставка на електрическа енергия. С оглед на изложеното намира, че ответникът няма качеството на клиент на ищцовото дружество и между страните не е налице облигационна връзка по повод доставка и ползване на електроенергия в процесния обект. Заявява, че представените по делото 2 фактури и извлечение от сметка са частни свидетелстващи документи, които не притежават обвързваща съда материална доказателствена сила за установените от тях факти. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът „Е.-П. П.“ АД не се представлява.

Пълномощникът му юрисконсулт В.М. депозира писмено становище, от което е видно, че поддържа исковата молба. С оглед разпределение на доказателствената тежест, след представяне на доклада по чл. 146 от ГПК, моли съда да й даде възможност да сочи нови доказателства. Заявява, че няма други искания. По същество моли съда да уважи исковата молба като основателна и да приеме, че ответникът дължи процесната сума за процесния период. Претендира направените разноски по делото. Прави възнаграждение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че същото не е съобразено с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание ответникът С. Д. Х. се представлява от назначения особен представител адв. М. Г., която поддържа депозирания отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от извършената справка в Търговския регистър с дата 21.06.2024 г., ищецът „Е.-П. П.“ АД е вписан в Търговския регистър с ЕИК ********** и е със седалище и адрес на управление гр. В. 9009, район В.В., В.

Т. - Г, бул. „В.В.“ № ***. Същият се представлява от П.С.С., Р.И.Й. и И.А.И..

Ищецът издал фактура № 0333747572/28.02.2023 г. и фактура № 0337525922/01.06.2023 г. на ответника С. Д. Х. за обект № **********, находящ се на адрес – с. П. ****, общ. Елена, за периода от 22.01.2023 г. до 21.02.2023 г. на стойност 178.22 лв. за доставка на електрическа енергия по първата от тях и за периода от 22.02.2023 г. до 28.02.2023 г. на стойност 31.24 лв. за доставка на електрическа енергия по втората от тях.

По делото са представени извлечение за фактури и плащания за период и справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца от 27.05.2024 г. От същите е видно, че посочените във фактурите суми 178.22 лв.

3 и 31.24 лв. са дължими.

Видно от извлечение от сметка към 03.11.2023 г., дължимата сума от ответника е в размер на 178.22 лв. по фактура № 0333747572/28.02.2023 г., като падежът й е на 24.03.2023 г. Начислена е лихва към 03.11.2023 г. в размер на 13.72 лв. Общата сума за главница и лихва е в размер на 191.94 лв. От същото се установява, че дължимата сума от ответника е в размер на 31.24 лв. по фактура № 0337525922/01.06.2023 г., като падежът й е на 12.06.2023 г.

Начислена е лихва към 03.11.2023 г. в размер на 1.61 лв. Общата сума за главница и лихва е в размер на 32.85 лв. Задължението на ответника по двете фактури е в размер на 209.46 лв. – главница и в размер на 15.33 лв. – лихва, а общо в размер на 224.79 лв.

По делото са приложени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П.“ АД, Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби“ АД.

По делото е приложено ЧГД № 423/2023 г. по описа на Районен съд – Елена. Видно от същото е, че въз основа на Разпореждане № 194/06.03.2024 г. е издадена Заповед № 49/06.03.2024 г., съгласно която длъжникът С. Д. Х. – поданик на В. е осъден да заплати на кредитора „Е.-П. П.” АД гр. В., представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Р.Й.И., сумата 209.46 лв. – главница, представляваща дължима за консумирана и незаплатена електрическа енергия за обект с абонатен № **********, с адрес с. П., общ. Елена, с клиентски № ***********, за което са издадени фактура № ФП***/28.02.2023 г. и фактура № ФП***/01.06.2023 г., сумата 15.33 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от падежа на всяка една фактура до 03.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата 209.46 лв., считано от 04.12.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата 25.00 лв., представляваща направени разноски по делото за заплатена ДТ, и сумата 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ. Същият е предявил иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за съществуване на вземането във визирания едномесечен срок.

4

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Същият има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането му и неговия размер. Такова пълно и главно доказване по делото от ищеца не беше проведено, поради което и предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв, по следните съображения:

Съгласно § 1, т. 41б на ДР на ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-снабдител и потребителя.

За доставената енергия на обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В тази насока е Решение № 190/20.10.2015 г. по гр. д. № 96/2015 г., ІІІ г. о., ВКС. Други лица могат да встъпят в правоотношението като потребители на енергия само със съгласието на първоначалните страни при условията на чл. 101 или 102 от ЗЗД. Когато се прехвърля правото на собственост върху електроснабден имот, старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността, като длъжник на цената е новият собственик. В тази насока е Решение № 205/28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г., ІІІ г. о., ВКС.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от действащите към 2023 г. Общи условия на 5 договорите за продажба на ел. енергия на „Е.-П. П.“ АД, които са приложени по делото, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.-П. П.“ АД.

В конкретния случай, въпреки дадените изрични указания на ищеца при разпределение на доказателствената тежест в направения доклад по реда на чл. 146 от ГПК, по делото не бяха ангажирани надлежни доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че ответникът е имал качеството на потребител на електрическа енергия за периода от м. януари 2023 г. до м. февруари 2023 г. за обект с абонатен № **********, с адрес с. П., общ. Елена, с клиентски № ***********. По тази причина не може да се приеме, че е възникнало облигационно правоотношение по повод предоставяне на електрическа енергия, уредено с цитираните по-горе общи условия, което да му вменява задължението да заплати претендираните от ищеца суми.

На следващо място, от анализа на събраните по делото доказателства не се установява реално извършена доставка на електрическа енергия. В тежест на ищеца бе да ангажира доказателства за факта на доставката на посочената във фактурите електрическа енергия, като при оспорване именно този, който основава твърденията си и вземането си на тези фактури, носи доказателствената тежест за установяване на потребеното от ответника количество електрическа енергия. По делото ищецът не ангажира доказателства, че количествата електрическа енергия, визирани в процесните фактури, са реално доставени от него на ответника и съответно - потребени от последния. В този смисъл, основателни и обосновани се явяват възраженията на особения представител на последния, че ищецът не представя доказателства, че начислената и остойностена електрическа енергия за процесния период е доставена и реално потребена от ответника, поради което същият не дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е необходимо, защото електрическата енергия е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общи условия и потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тях и купувачът дължи заплащане на 6 продажната цена винаги за реално доставена стока (в случая електрическа енергия). Въпреки заявеното оспорване от особения представител на ответника в отговора на исковата молба и в проведеното съдебно заседание, ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока, а именно да установят надлежно соченото от него потребено от ответника количество електрическа енергия.