Решение № 168 от 16.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Пловдив, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20205300900591 по описа за 2020 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба вх. № 24390/11.09.20 г., предявена от Н. ХР. П. ЕГН *********** с постоянен адрес: с.***, проти „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АРМЕЕЦ“

АД ЕИК 121076907 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Стефан Караджа“ № 2.

Ищцата Н. ХР. П. ЕГН *********** с постоянен адрес: с.***, моли ответното дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АРМЕЕЦ“ АД ЕИК 121076907 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Стефан Караджа“ № 2 , да бъде осъдено да й заплати обезщетения за вреди, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 15.04.2020 г. в с. ***, Пловдивска област, виновно причинено от К. Т. Б. в качеството му на водач на МПС “Ауди 80“, рег.№ ***, за което МПС към датата на настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, а именно: 80 000 лв. –обезщетение за неимуществените вреди – болки и страдания, търпени вследствие на получени телесни увреждания при описаното ПТП; 3 983.73 лв.– обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на описаното ПТП, по пера, конкретно описани исковата молба, ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на получаване на поканата - 7.5.20 г. до до окончателното плащане на сумите .

Твърди се в исковата молба, че на 15.04.2020 г. в с. ***, Пловдивска област, при управление на МПС “Ауди 80“, рег.№ *** водачът К. Т. Б. е 1 нарушил правилата за движение по пътищата и при извършване на маневра на заден ход е ударил намиращата се зад МПС пешеходка Н.П., като й е причинил травматично увреждане - фрактури на десния крак: пертрохантерно счупване, закрито политравматизацио: 1. Фрактура пертрохантерика фем.декстра; 2. Фрактура тибиа декстра ин п. дист.ет ф-ра фибула ин п.дист.декстра. При лечението й била извършена операция на 15.04.2020 г., представляваща открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, при която й били поставени: проксимален бедрен антиротационен пирон, заключваща тубуларна плака, заключващи винтове, самонарезни, киршнерова игла, платени в брой от ищцата. Впоследствие ищцата претърпяла и още две интервенции за премахване на поставените при първоначалната операция импланти, а след това били проведени и рехабилитационни процедури. За ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 16 от 15.04.20 г. Било установено, че за увреждащия автомобил е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователна дружество.

Образувано било досъдебно производство № 132/2020 г. на РПУ Труд, прок.пр. 3471/20 г. на РП Пловдив. Вследствие на ПТП ищцата претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания, които са в непосредствена причинно-следствена връзка с ПТП, причинено виновно от К.Б.. Ищцата изпитала болки и страдания от получените фрактури, страх и безпокойство от хода и от резултата на процеса на възстановяване поради факта, че възстановяването й било несигурно, с неясен изход с оглед напредналата й възраст и от наличието на реална опасност от настъпване на продължителни и трайни увреждания. Изпитала страх, безпокойство, безсъние от невъзможността да се придвижда самостоятелно за определен период от време, от невъзмността на се обслужва сама. Допълнително се травмирала психически и от обстоятелството, че трябва да натоварва близките си с грижи за нея. Като обезщетение за претърпените неимуществени вреди се претендира сума от 80 000 лв.

Ищцата претърпяла и имуществени вреди в общ размер на 3 983.73 лв. за закупуване на необходими медицински изделия, медикаменти и консумативи, заплащане на потребителски такси и такива за допълнително обслужване, конкретизирани по пера и размери в исковата молба, включващи:

1800 лв. за проксимален бедрен антиротационен пирон, 36 лв. за Киршнерова игла, 1050 лв. за заключваща тубуларна плака, 1/3-3,5 мм. и заключващи винтове, самонарезни- 3,5 мм., 52,20 лв., 5,80 лв. потребителски такси, 660 лв. да допълнително обслужване, а останалите до пълния претендиран размер за медикаменти и медицински консумативи.

На ответника била изпратена покана за доброволно плащане на претендираните обезщетения, получена на 7.5.20 г., като била образувана щета № 10020100101171Н. В отговор застрахователното дружество уведомило ищцата, че ще се произнесе по щетата след представяне на допълнителни документи от досъдебното производство. Предвид липсата на плащане от страна на застрахователя ищцата обосновава интереса си от предявяване на настоящия осъдителен иск. Обезщетенията се претендират 2 ведно със законна лихва, считано от датата на получаване на поканата.

Ответното застрахователно дружество оспорва изцяло предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Не се оспорва се наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на МПС “Ауди 80“, рег.№ ***, валидно към датата на настъпване на ПТП. Оспорват се всички останали твърдения в исковата молба по отношение настъпване на ПТП, виновното му причиняване от лицето К.Б., наличието на причинноследствена връзка с телесните увреждания на ищцата, настъпването на описаните вреди. Оспорват се исковете и по размер. Възразява се, че произшествието е настъпило по вина на пострадалата пешеходка, която вследствие на неправомерно движение се е ударила в застрахования при ответника лек автомобил. Възразява се, че водачът на л.а.“Ауди 80“ не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП и не е нарушил виновно правилата на ЗДвП и за него събитието се явява случайно.

Ударът е настъпил в опасната зона за спиране и водачът не е имал техническа възможност да предостврати настъпването му. Същият е предприел всички възможни мерки, за да избегне удара, като е намалил скоросттта си на движение максимално. Оспорва се пряката причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба телесни увреждания и настъпилото ПТП, като се възразява, че ищцата е имала предхождащи и съпътстващи заболявания, които са оказали негативно влияние върху оздравителния процес. Оспорват се като голословни твърденията за наличие на състояние на „страх, безпокойство, безсъние“.Оспорват се претендираните размери на обезщетенията за неимуществени вреди като прекалено завишени и неотговарящи на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. В условията на евентуалност, се възразява, че следва обезщетенията да бъдат намалени съобразно съпричиняването от страна на ищцата. Твърди се, че същата е имала обективна възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати настъпването на удара. Поддържа се твърдение, че ищцата е нарушила разпоредбите на чл. 113, ал.1 и чл. 114 от ЗДвП, като е била длъжна преди навлизане на пътното платно да съобрази разстоянията до приближаващите МПС, тяхната скорост на движение, както и да не излиза внезапно на платното. Счита, че съпричиняването на ищцата в значителна степен е допринесло за вредоносния резултат – поне 90 %. Оспорва се иска за имуществени вреди, като се възразява, че направените разходи не са в пряка и непосредствена връзка с ПТП. Оспорва се иска за лихви като акцесорен на главния иск.

В допълнителната искова молба се конкретизират твърдяните от ищцата факти относно механизма на настъпване на ПТП: водачът К.Б. предприел потегляне на заден ход с лек автомобил „Ауди 80“ рег.№ *** по ул.

„***“ – с. *** в посока от изток на запад; в същото време ищцата като пешеходка се движела в посока от юг на север, в източния край на същата улица, зад лекия автомобил „Ауди 80“; в момента, когато водачът потеглил назад, пешеходката се намирала на 1.76 м от мястото на удара, като попадала 3 в зоната на видимост, осигурена от дясното външно огледало за обратно виждане; въпреки че имал възможност да види пешеходката чрез това огледало, водачът предприел потегляне на заден ход, без да се обърне назад и да наблюдава зоните зад автомобила; след изминаване на един метър назад от автомобила настъпил ударът между л.а. „Ауди 80“ и пешеходката; след удара пешеходката паднала върху платното за движение, на мястото, на което е открита от първите свидетели на ПТП; след удара автомобилът продължил движението си, като водачът задействал спирачната система в момента на удара и спрял. Във връзка с описания механизъм, се излагат доводи, че същият кореспондира с механизма, посочен от органите на МВР в констативен протокол № 16 за ПТП с пострадали лица от 15.04.20 г., като ищцата счита, че този протокол има обвързваща доказателствена сила и не е оспорен от ответното дружество в срока за отговор. Възразява, че вината на водача на л.а „Ауди 80“ не е относима към спора, като е предмет единствено на наказателното производство и има отношение единствено в производството между причинителя и застрахователното дружество.

Оспорват се доводите, че вина за ПТП има ищцата като пешеходка. Излагат се доводи, че противоправното поведение на водача на л.а. „Ауди 80“ се изразява в това, че същият е предприел маневра – потегляне на заден ход по начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да се обърне назад и да наблюдава зоните зад автомобила, като с това си поведение е създал опасност за живота и здравето на пресичащата пешеходка, като същият е имал възможност да я залележи чрез дясното огледало за обратно виждане; не е реагирал своевременно на опасността от съприкосновение с движещата се зад автомобила пешеходка. Счита, че е нарушени разпоредбита на: чл. 5, ал.1,т.1 от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл. 5, ал.2,т.1 от ЗДвП: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;

Чл. 25, ал.1 от ЗДвП Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Чл. 40, ал.1 от ЗДвП Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Чл.

40, ал.2 от ЗДвП По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за 4 опасности. Чл. 116 от ЗДвП Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. Оспорва се изцяло възражението за съпричиняване, като се излагат доводи, че ПТП се дължи изцяло на противоправното поведение на водача на лекия автомобил, а ищцата не е извършила каквито и да било нарушения на правилата за движение, т.е. не е допринесла за вредоносния резултат. Освен това същата не е имала възможност да предотврати удара, като практически е била връхлетяна от автомобила. Оспорват се като неоснователни възраженията, че ищцата е имала предхождащи заболявания, които са осуетили оздравителния процес. Твърди се, че всички търпени от ищцата вреди са последица от нанесените й увреждания, като в пряка причинно-следствена връзка с тях. Оспорват се и доводите за наличие на „случайно деяние“, тъй като в случая водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на вредоносния резултат след като е предприел маневра на заден ход без да се е убедил за наличието на пешеходци, без да се обърне назад и да наблюдава периметъра зад автомобила и без да отчете вероятната възможност от поява на опасност. Оспорват се като неоснователни възраженията за прекомерност на претендираните обезщетения. Излагат се доводи, че че ищцата е на 85 г., като с оглед напредналата възраст и характера на уврежданията, възстановителният процес е бавен, труден и продължителен поради обстоятелството, че на тази възраст фрактурите зарастват изключително трудно; силните болки, които ищцата е търпяла, както и естеството на самите фрактури, са наложили обездвижване и покой на легло в продължение на няколко месеца; в резултат на невъзможността за самостоятелно придвижване и самостоятелно обслужване, за ищцата е било необходимо полагане на постоянни грижи от страна на близките за продължителен период от време – няколко месеца.